Забраняват дронове заради Апостола Засилени мерки за сигурност на церемонията в София

16 американски щата съдят администрацията на Доналд Тръмп

Русия изпраща 300 тона лекарства във Венецуела

Тръмп: Всички опции за Венецуела остават на масата

Турско издание: САЩ превозват ислямски терористи на камиони до своите бази в Сирия

Жан-Клод Юнкер: Никой няма да се противопостави на отлагане на Брекзит

Днес ще е предимно слънчево

Пазят Живко Миланов за дербито с ЦСКА

Пак пей, Веско, за полицията!

„Барселона“ плаши „Лион“ с Малком

На 19 февруари 2019 да почерпят

Възход на крайнодесните на изборите за ЕП (обзор) Десницата и левицата остават първи сили, сочи проучване на Европарламента

Над 1000 души почетоха паметта на убития Валери Дъбов в Кюстендил

Борисов измъква ГЕРБ от капана, който сами си заложиха Преференциите остават 5% за избори за ЕП и 7% за парламентарни избори

Инспектираща група от Руската федерация е на посещение у нас

Можем да разберем, но едва ли и да оправдаем Престъпленията се преназовават в „непрестъпления“, слабостта в сила и обратното

В началото на март в Пловдив рентгенологът д-р Иван Димитров при опит да защити собствеността си застреля нападналия го рецидивист Плъха. Лекарят беше арестуван, за освобождаването му протестираха много граждани. След разбираемо с оглед необходимите следствени действия мълчание прокурор обясни, че е освободен с мярка „подписка“ и му е повдигнато обвинение, тъй като „е извършил престъпление по чл. 119 във връзка с чл. 115 „превишаване пределите на неизбежна отбрана“.

Има престъпления, писа класикът, които можем да разберем, можем и да оправдаем. Има такива, които можем да разберем, но не можем да оправдаем. Когато за един шамар или псувня се трошат ребра и крайници. Има и такива, които нито можем да разберем, нито да оправдаем. Като изнасилването на невръстно дете, например или убийството на старица за няколко лева. Темата за жертвата на престъплението, която е направила премного, за да предизвика престъпника да го извърши, е разглеждана многократно в литературата.

Случаят в Пловдив предизвика не само протести в защита на д-р Димитров, но и законодателна активност за промени в Наказателния кодекс, както и сериозни коментари и анализи в средствата за масово информиране. Редно е да оставим правото на правниците, промените в законите на законодателите и присъдите на съдиите. Разбираемо ли е престъплението за гражданите, обаче, може ли чисто по човешки да бъде и оправдано в съзнанието на българите?

Категорично е разбираемо за огромното мнозинство, можем да съдим за това по реакциите на обикновени хора, немалко от тях са потърпевши от системни престъпни попълзновения на много други „гризачи“ на чужда собственост като Плъха. В този дух са и редица публицистични материали, предложени от юристи, журналисти, политици и други референтни за широки слоеве в обществото личности. Разбираемо е и с оглед явните характеристики на двамата главни участници в Пловдивската драма.

В качеството си на Плъха убитият е намерил, каквото е търсил през живота си на възрастен индивид. Банго Васил, а в древността някой друг митичен за циганите авторитет, им бил обетовал като поминък да скитат, просят, лъжат и крадат, притежавайки неписано превъзходство над околните „гаджо“.Около тази архетипова „кристална решетка“ на Хитреца в несъзнателното на много поколения кристализират улеснеността за криминално поведение на голям процент сред тази нееднородна общност и вътрешното им убеждение за пълна безотговорност.

Никога и никъде не са били интегрирани като маса. Изключения са отделни индивиди и малки групи, които са и сигурното доказателство, че не се касае за някакъв непълноценен човешки подвид, а за генетично нормални люде. Поставени в сходни условия с околното население в дадени общества, биха дали сходни проценти по всички показатели за социален успех или за противообществено поведение. Не щат обаче да излизат от гетата, в които сами настояват да живеят. Не щат да се откажат и от „обетования“ си поминък.
Тогава с оглед обществения интерес остават преди всичко законовите репресии в посока на принудителна социализация и превенция на нетърпимото вече тяхно противоправно поведение. По-лесно е да се каже, изключитгелно трудно е мерките да се реализират предвид безотговорните към българите електорални шашми на нашенската политическа „класа“ и преди всичко поради натрапвания от Запад либерален противодържавен натиск. Мултикултурното „обгрижване“, целящо всъщност разбиването на обществото на враждуващи сегменти и атомизиране на гражданите, вреди силно и на циганите.

По подобен начин мислят все повече българи, потърпевшите от криминалните набези на „етноса“ са извънредно много. Търпението е на изчерпване, неизбежно ще зачестят случаите на въоръжена самоотбрана, вероятно и на организирани групи. Защото далеч не само потърпевшите са убедени, че властта на практика е на страната на престъпни и паразитиращи елементи и общности, следователно накърнява правата и свободите на законопослушното население.

Социално-психологическият профил на „Плъха“ е ясен –подчинен на импулсивно възникващи примитивни щения и влечения; с асоциално отношение към законите, общоприетите ценности и нагласи; с негативно-пренебрежително отношение към другите и техните права и собственост; крадец-рецидивист с улесненост за хулигански прояви и самоуправство,с трайно изграденото самосъзнание на професионален престъпник. Красноречиви са татуировките му, илюстиращи част от горните му особености.

Протестиращите не защитаваха доктора, те защитаваха себе си, всеки един от тях виждаше себе си на мястото на пострадал от престъпления, извършени от лица с дълга криминална история, заяви социалният психолог д-р Пламен Димитров. Презрелите закона имат правото да правят каквото си поискат, а тези, които го спазват, имат правото да мълчат и да гледат, добавя той.

Срещу презрелия закона Плъха внезапно застава д-р Иван Димитров.Личност от горния слой на обществото, наред със свещениците, магистратите и военните, представлява професия, в която не просто се работи, а се служи на хората. Дори на тези от престъпния свят. Като човешки души с Плъха са равноценни, като граждани на държавата са равноправни, но като членове на обществото въобще не са равностойни. Но именно порядъчните хора у нас са подложени на системен и почти безнаказан произвол с елементи на терор от „плъхове“ и прочие хищници.

Самият д-р Димитров и собствеността му нееднократно са били обект на престъпни посегателства. Оценката на понесените материални загуби има значими психологически последствия с отрицателне характер за потърпевшия. Много по-болезнени са те при осъзнаването на своята и семейството безпомощност пред напастта от „вредни гризачи“. И особено психологически травмиращо е изправянето пред съчетанието от неспособност и нежелание от страна на т. нар. компетентни органи в оптимална степен да осигуряват справедлив обществен ред, да опазват живота и собствеността на населението.

В „Американска трагедия“ Теодор Драйзер прави извода, че не извършилият убийство човек носи отговорност за деянието си, а обществото поради несправедливото си устройство. Тази логика е в главите на огромен процент американци, европейци и българи, естествено. Ако човек е велик, то, според Стендал, може да се докаже само с някакво голямо дело, а la Napolеon е имал право да извърши всякаква подлост и дори престъпление. Това хората виждат редовно да правят великите в света, могъщите в Европа, силните на деня у нас. Немалко от нас го отнасяме към себе си, в моменти на гняв или изкушение сами си даваме право да сме велики или поне прави да „престъпим“.

Разколников, героят на Достоевски от „Престъпление и наказание“, убил възрастна лихварка и малоумната й сестра, споделя: „Какво престъпление? Това, че съм убил някаква гадна старица, въшка някаква, която е изсмуквала сокове от бедните, това ли е убийство? Аз стотици добрини искам да сторя на хората, хиляди добри дела, вместо тази глупост, просто неловкост някаква… Аз не човек убих, а принципа… Аз исках само да се осмеля да убия, да разбера, въшка ли съм, като всички, или имам право да престъпя… който посмее, него признават за прав…“

Непреназованото престъпление е непоносимо, преназованото обаче може дори да вдъхновява. Мнозина мислят по подобен начин, особено във времена на катаклизмени промени, на увеличаваща се социална диференциация и нравствен упадък, на неясно, дори близко бъдеще и ширещи се наоколо тревожност и заплахи. В затворите осъдените се изживяват като невинни жертви на обществото. Престъпленията се преназовават в „непрестъпления“, преназовава се слабостта в сила и обратното.

От наличната информация личи, че д-р Иван Димитров най-вероятно е бил в състояние на физиологичен афект, протекъл в този случай със силно „стеснение“ на съзнанието, съпроводено с промени във възприятно-представния и мисловния процеси, бурна вегетативно и двигателната активност, почти или напълно липсващ самоконтрол. В това състояние цивилизованият човек се превръща в първобитен, „Бий се или бягай!“ е командата в мозъка му. Най-често е предизвикано от остри неприятни преживявания, настъпва внезапно с изключителна сила, с яростна агресивна реакция, драстично несъответваща на силата на дразнителя. Няма принципи, идеали, борба на мотиви и задръжки, липсва морален „имунитет“.

Как е било точно, колко време е траело състоянието на афект е задача на психиатричната експертиза. Можем напълно да влезем в положението на доктора, но едва ли може да се оправдаят употребата на незаконно притежавано оръжие, нескопосният опит да се унищожават следи, отказът да се съобщи в МВР за случилото се. Разбира се, само съдът взима решение.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. илиев,
    хубаво би било до анaлизирането на плъха да беше поставил и анализ на подобния му (и не по-малко виновен) безроден крадец андрей луканов.
    да се види, че разлика в личността всъщност няма, само мащабите на деянието са различни

  2. А бе Илиев, как така да оставим правото на правниците? Съвсем ще ни побъркат!

  3. Наказанието е с цел възпитание и връщане на
    престъпника към определеноте от обществото
    норми. Когато престъплението се повтаря многократно многократно требва да се
    повишава и строгостта на наказанието.
    Престъпленията на диктаторите никога не се
    наказват. Напротив това са техните геройски
    постъпки. И ние съвсем на скоро се обесихме в това…

    1. Бог да ви прости самоу6ийствата на нисшите духом… и дано повече не се появявате да тролите…

  4. Sostoianie na afekt? – nikoi ne pravi nauka kogato nivoto na adrenalina e burenosno – normalno coveshko sostoianie – svoboda za Doktora I neprikosnovenost na lichnata sobstvenost, Koi ni e otnel pravoto na nosene na oruzhie?

  5. Без да съм юрист бих дал няколко предложения за намаляване на престъпността. 1. Премахване на долния праг от 1 МРЗ при който кражбата се счита за маловажна. Една баба с откраднати 2 кокошки, 1 коза и току що получена пенсия от 200лв. сумата е по-малко от 510лв. , но за нея е всичко. Убиват и се гаврят и за 5лв. 2. Въвеждането на малки, но ефективни присъди( 1 седм.; 2месеца напр.) за дребни кражби, хулиганство, сбиване, за сметка на дългите, но условни. 3. Рязко увеличаване размера на наказанието при рецидив, трети и повече пъти(по американски образец). 4. Кумулативност на наказанията, а не както е сега – излежаване на най-дългото. 5. Затворът не е за почивка, а за тежка и смислена работа(тухларни, каменни кариери, пътища, изкопи). 6. От съда директно в затвора, а не да го търсят после.

  6. Как да се преназове това престъпление? Въздаване на справедливост, например, или убийство на плъх, не на човек, още спасяване на потенциалните бъдещи потърпевши от неизбежните нападения на Плъха. От тоя сорт. И вече няма убийство, д-ра Димитров е невинен и дори герой и спасител на невинните хора от напастта на гризачите. Прав е, защото е посмял да накаже злодея, „въшката“ да утрепе, добро на хората да направи. Вината е на обществото, по-точно на „компетентните органи“, отказващи да защитават гражданите от напастта.

  7. Няма мъже в тая държава! Но пък е пълно е с мрънкачи и оплаквачки. Ограбили го за забавление, откраднали му колата за да се повозят и после забравили да му я върнат, изнасилили майка му на село, убили баща му, излъгали ги да си хвърлят парите за погребението през терасата и тия дето се мислят за мъже мълчат и мрънкат. „Няма държава!“ Това е крилатия жалостен вик на мрънкачите. Но пък се бият в гърдите и търчат да крещят срещу Истамбулската конвенция, която въвеждала други извън техният и този на майките им пол. Защитават свещенният си мъжки пол! Що рев беше що крясъци до небето! Джендърите умряха от страх. Страшни мъже ей, чудо! Никаква Истанбулска конвенция не ви въвежда разни полове извън мъжкият и женският, вие сами сте въвели тоя мижав нещастен полумъжки пол в който съществувате. Страх ви е от мутрите, страх ви е от циганите, страх ви е от управляващите, страх ви е от жените ви, страх ви даже от децата по улиците дето се правят на гангстери на една бира, от всичко ви е страх, тогава кво се правите на мъже? Вие подлизурковци, които още с извратена протестна наслада в гласа повтаряте комунистическото „А бе вие мръсни американци що биете негрите бе е-ей?“, а след него ехидното „кухненско“ „Ама едно време как милицията биеше циганите!“ Ама що не набиете вие циганите да видя кви сте мъже? Или що не идете да вземете оръжието от ръцете на американците, като сте толкова големи мъже? Щото и малките американчета там ще ви надупчат с олово! Обама се напъна по комунистически да им вземе оръжието , ама американците му показаха дулото на пушките си и той омекна. Щото там в мръсната Америка всеки има право да защити имота , живота и честта си и тези на семейството си и нито полицията, нито държавата може да им го забрани. Ако си плъх ще те гръмнат, като куче, и няма да им пука кво пише в закона, затова и в закона им пише това което искат американците, а не квото иска Обама. Американците убиват престъпниците защото вярват в това и затова и държавата която са си направили им казва „Да, имате право да убиете престъпниците! Вие имате чест ,достойнство, право на живот на семейство на имот и собственост и никой престъпник няма право да ви лишава от тях!“ А българският мрънкач чака по комунистически държавата да му разреши, МВР-то да го спаси! За това и Америка е кръвен враг на всеки български мрънкач! И ще я мрази в червата си защото знае че той самият няма нито чест, нито достойнство, нито право на собственост, и че децата и жена му също нямат такива права. Ако утре десет доктора застрелят десет плъха или десет „отключвачи“ на коли , „държавата“ ще скочи и ще заговори за забрана на оръжието и за по-тежки наказания за докторите, защото комунистическата държава е свикнала тя да е този който казва, кой умира, кой живее, кой има право да собственост и достойнство, но ако вдруги ден други сто доктора застрелят сто други плъха и отключвачи на коли, тя ще се уплаши вече на сериозно и ще прати полицията и жандармерията срещу докторите, но ако на третия ден хиляда доктори застрелят хиляда плъха и отключвача, то „държавата“ ще прати и армията срещу докторите, но ако докторите не спрат с това, ами десетки хиляди доктори тръгнат към дупките на плъховете и отключвачите и почнат да ги изБиват още там в дупките им и не се спрат пред охраняващите дупките им полиция и жандармерия, а започнат да стрелят и по тях, и разчистят всички дупки от плъхове и мишки, то със абсолютна сигурност до една седмица и НС и КС, ВСС, и квот се сетите ще въведат такива закони, че няма да има една открадната кокошка години наред. Но това са нелиберани, некомунистически, а фашизоидни престъпни нагласи, за които няма място в нашият истински справедлив мъжки свят и знам изпълнен с либерализъм и щастие, че никога няма да се случат! Защото българският мъж никога не би допуснал несъразмерна отбрана срещу престъпността! Това е неговото символ верую на българската комуна!

  8. Цял чаршав с простотии изписал Мрънчо. И в Америка имат право да убиват престъпници само в изброени от законите случаи със законно притежавано оръжие. Както е и тук. Много случаи има, при които хората допускат несъразмерна отбрана срещу престъпници, но после ги осъждат според законите, които сами по селе си не са лоши. Една от най-актуалните темив днешна Америка е именно забраната на свободна продажба на оръжия, но Мрънчо си мрънка напоително.

  9. Джендърюга е Мрънчо, ЛГБТ-ец гърчав, щом лъже, че ИК не въвежда други полове освен мъжки и женски. Смърди на толерастия и либерастия.

  10. Тъй, каквото плъх търсил това плъшок намерил, обаче и рентгена си сърба каквото е надробил заради незаконен патлак и укриване на улики.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.