Четири проекта дават визия за развитието на Варна като град на знанието  

Варна ще привлича инвеститори с нов икономически профил, който я определя като град на знанието. Това сочи доклад за траекторията на развитие на морската столица, изготвен от Института за пазарна икономика по поръчка на Общината. Според документа през последните 3 години градът е втори след столицата по БВП на човек от населението, по брой заети висшисти и по ниски нива на безработицата. Летният туризъм, от който в местната икономика влизат 1 млрд. лв., университетите с принос от 450 млн. лв. и преплитането на наука и бизнес в областта на медицината, информационните технологии, транспорта и корабоплаването са секторите с потенциал за развитие, сочи докладът.

Възможностите за добре платена работа годишно привличат над 1000 души от други населени места, които се заселват във Варна. В условията на пандемия иновациите са ключови за дългосрочното развитие. В морската столица те стъпват върху изградени традиции, показва анализът на ИПИ. Според него туризмът с принос от 7% в местната икономика, ще продължи да е ключов сектор, но допълнен с богата гама от възможности за интелигентната специализация. 

Базата за това е впечатляваща. Варна е най-големият икономически център в Северна България, а годишната произведена продукция в областта е за над 10 млрд. лв. Ръстът на брутния вътрешен продукт на човек от населението от близо 20% за последните 2 г. е рекорден за големите областни центрове в България, както и заетостта от близо 70%. Принос за това има разнообразието на икономиката.

Притегателното за туристите морско крайбрежие до голяма степен оформя и профила на промишленото производство и транспорта. 1/5 от продукцията на предприятията в община Варна за общо около 1 млрд. лв., е в корабостроенето. Поне 100 предприятия, в т.ч. най-големият и най-добре оборудван кораборемонтен завод в страната, извършват строителство, ремонт и поддържане на плавателни съдове, като в тях работят близо 3700  души. Общо в преработващата промишленост на Варна са заети над 14 000 души. В периферията на града, в общините Девня и Аксаково са най-големите химически предприятия у нас с продукция от над 1,5 млрд. лв.

Други 900 млн. лв. е приносът на транспорта, голяма част от които генерират товарните морски и автомобилните превози. Най-големите работодатели в сектора са пристанището и летището, където работят близо 2700 души. Над 1/3 от икономиката на Варна заемат строителството и търговията, които генерират 2,8 млрд. лв. и са подсилени от притока на млади хора и летния туризъм. През последните 2 г. има бум в строителния сектор, провокиран от активния имотен пазар и от завършването на най-значимия за последните десетилетия пътен проект в морската столица - бул. "Васил Левски". Бурно се развиват и информационните технологии и услуги. Компаниите в тази сфера са удвоили продукцията си за 3 г., създавайки 600 нови работни места. Наетите в този сектор и във финансите получават най-високи заплати, като добавената стойност достига над 55 000 лв. на човек.

През 2020 г. "Файненшъл таймс" постави Варна в топ 10 на малките европейски региони на бъдещето по показателя ефективност на разходите. Класацията отразява факта, че въпреки големия ръст на заплатите в дигиталния сектор, Варна остава едно от най-привлекателните места за технологични компании.

Крупни работодатели има и в здравеопазването. УМБАЛ "Св. Марина" и МБАЛ "Св. Анна" са в топ 10 по брой наети сред нефинансовите предприятия. Потенциалът на сектора е огромен, тъй като Медицинският университет е най-динамично развиващото се висше учебно заведение във Варна и е неизменно в топ 3 на страната в направленията медицина, стоматология и здравни грижи. 

Градът има възможност да захранва с образовани кадри всички сфери на икономиката, тъй като разполага със 7 профилирани и 12 професионални гимназии. Първа ЕГ, Пета ЕГ и Математическата гимназия са сред най-големите в страната и винаги присъстват на челни места в класациите по успех на матурите. Палитрата се допълва от шестте висши училища - Икономически университет, Технически университет, Медицински университет, ВВМУ "Никола Вапцаров", ВСУ "Черноризец Храбър" и ВУМ, в които се обучават 30 000 български и чуждестранни студенти. Най-голям интерес през последните години има към специалностите в три сектора - медицина, транспорт и корабоплаване и информатика и компютърни науки. Профилът на Варна като град на знанието се защитава и от факта, че в цялата област 30% от населението между 25 и 64 г. е с висше образование - най-високият дял в страната след столицата, се посочва в доклада.

Според него ключови за развитието на града са инвестициите в Летище Варна, градската инфраструктура, завършването на АМ "Хемус" и реализацията на четири проекта. Първият е новата индустриална зона върху 10 000 дка, която ще подкрепи успешно работещите Транзитна търговска зона и Западна индустриална зона. Вторият е кварталът на иновациите в местността "Малка Чайка" с участието на университетите. Третият е изграждането на образователен кампус в района на Техникумите, където ще бъде построена нова сграда на елитната Математическа гимназия, а четвъртият се нарича "Умен морски град". Чрез него Община Варна ще внедри платформа за умно управление на трафика, паркирането, осветлението, отпадъците, риска от наводнения, качеството на въздуха и събитията в града. В нея ще бъде създаден и единен портал за гражданите. 

Фестивалният и конгресен център, Дворецът на културата и спорта и новите социални пространства, планирани на порт Варна-Изток и в бъдещата библиотека, дават шанс морската столица да стане дестинация за четири сезона, а зоната на пристанището и теренът на бившето военно поделение във "Владиславово" са идеални за развитие дигитални иновационни центрове, се посочва в анализа на ИПИ.