Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Увеличението на вноските за пенсии с 2% намалява парите на работещите и вдига разходите на бизнеса за труд
Губим близо 240 лв. за година
Работещите хора от средната класа ще плащат около 10 евро на месец повече налози с бюджета за 2026 г., подготвян от Министерство на финансите. Причината за това е вдигане на осигуровките. В проекта на бюджет за държавното обществено осигуряване е планирано вдигане на осигуровките за държавна пенсия с 2% от 1 януари 2026 г. и с още 1 на сто от началото на 2028 г.
При увеличение на пенсионните осигуровки с 2 на сто вноските за пенсия за хората, родени преди 31 декември 1959 г., ще нараснат от 19,8% на 21,8%. За родените след 31 декември 1959 г. осигуровките нарастват от 14,8% на 16,8%, но допълнително те плащат и 5 на сто за универсален пенсионен фонд, освен ако не са се отказали от втората пенсия.
Вноските за пенсия се разпределят между работник и работодател. Затова при вдигане на вноските с 2 на сто от началото на следващата година, осигуровките, удържани от заплатата на работника, ще нараснат с 0,88%, а плащаните от работодателя осигуровки ще нараснат с 1,12 на сто. На пръв поглед променяната не е голяма. Но реално ще доведе до намаляване на нетните заплати, получавани от работниците, и до увеличение на разходите на бизнеса за труд.
В момента за родените след 31 декември 1959 г. осигуровките за държавна пенсия от 14,8% се разпределят, като 6,58% се удържат от заплатата на работника, а 8,22% се плащат от работодателя. С увеличението на осигуровките за пенсия с 2 на сто, вноските за работника стават 7,46%, а за работодателя 9,34%. Но това е само малка част от плащаните осигуровки.
За хората, работещи в най-масовата трета категория труд, има осигуровки и за общо заболяване и майчинство (3,5%), за безработица (1%), за втора пенсия (допълнително задължително пенсионно осигуряване за родините след края на 1959 г. - 5%), за трудова злополука и професионална болест (от 0,4% до 1,1% в зависимост от професията), както и здравни вноски (8%). Така в момента плащаните от работниците осигуровки стават общо 13,78% от брутната заплата. А общият размер на плащаните осигуровки за сметка на работодателя са 18,92%. Общата сума на плащаните в момента осигуровки от работник и работодател е 32,7 на сто.
С вдигането на осигуровките от началото на 2026 г. плащаните осигуровки от работниците ще нараснат до 14,66%, а вноските за сметка на работодателя стават общо 20,04 на сто. Или общо 34,7 на сто.
Допълнително, след като осигуровките бъдат удържани от брутната заплата, работниците плащат и 10 на сто данък върху доходите. С вдигането на осигуровките размерът на облагаемия доход, преди плащане на данъка, ще бъде по-малък. В резултат и плащаният данък върху доходите от работещите хора ще бъде по-малък.
Например да вземем заплата от 2500 лв., което е малко под официалната средна заплата в страната. След увеличението на осигуровките за пенсия от 1 януари 2026 г. плащаните осигуровки от работник с брутна заплата 2500 лв. ще нараснат с 22 лв. на месец.
Тъй като той ще плати 2,20 лв. по-малко данък върху дохода си, крайният ефект от вдигането на вноските ще бъде 19,80 лв. повече налози на месец, или малко над 10 евро. За година плащаните от този работник налози ще нараснат с 237,60 лв., или с над 121 евро. Допълнително работодателят също ще плаща по-висока цена за наемането му. Плащаните от работодателя осигуровки ще нарасна с 28 лв. на месец, или с 336 лв. за година. Общо работник и работодател ще плащат 47,80 лв. (24,44 евро) повече в бюджета всеки месец, или общо ще дадат допълнително 573,60 лв. (293,28 евро) на държавната хазна за година.
Това са само допълнителните осигуровки, които ще бъдат плащани в резултат на увеличението. В крайна сметка при брутна заплата от 2500 лв. работникът ще взима нетно 1920,15 лв., а разходите за труд на работодателя стават 3001 лв. Оказва се, че разликата между това, което плаща работодателят, и това, което получава работникът, е над 1000 лв. Или по-точно при изплащането на всяка средна заплата от 2500 лв., над 1080 лв. влизат в държавния бюджет. Оказва се, че общият размер на плащаните налози в България никак не е малък, въпреки ниската ставка на данъка върху доходите от 10 на сто. При брутна заплата от 2500 лв. над 36% от разходите на работодателя за труд влизат в държавния бюджет.
Максималният осигурителен доход става 2352 евро
Увеличението на налозите за хора с високи доходи идва по две направления - по-високи осигуровки и по-висок максимален осигурителен доход.
Заплата от 5000 лв. намалява с 95 лв.
За хората с високи доходи увеличението на плащаните налози с бюджета за 2026 г. ще бъде много по-голямо, отколкото за хората със средни доходи. Причината за това е, че освен по-високи вноски за държавна пенсия, е планирано увеличение на максималния осигурителен доход. В бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. е предвидено вдигане на максималния осигурителен доход от сегашните 4130 лв. на 2352 евро, което прави 4600,11 лв.
В първоначалните разчети на Министерство на финансите беше планирано максималният осигурителен доход да нарасне с 300 лв., но сега предлагат увеличение с 470 лв.
В резултат на планираните промени, човек с брутна заплата от например 5000 лв., всеки месец ще плаща 94,74 лв. повече налози, което означава, че нетната му заплата ще бъде намалена с 48,44 евро. За година този човек ще получи за труда си 1136,88 лв. по-малко.
Но и неговият работодател ще плаща повече осигуровки. За заплата от 5000 лв. всеки месец работодателят ще внася в бюджета малко над 140 лв. допълнително, което прави 1685,52 лв. повече за година. Общо плащаните налози от работник и работодател ще нараснат с 235,20 лв. на месец, или с 2822,40 лв. на година. Тоест една добра сума, която може да бъде дадена като бонус за Коледа, ще бъде прибрана текущо в държавния бюджет.
За брутна заплата от 5000 лв., нетната сума за получаване ще бъде 3893 лв., а разходите на работодателя ще бъдат близо 5922 лв. Разликата между разходите на работодателя и сумата, която получава наетият служител, е 2028,80 лв., които влизат в държавния бюджет. Това са над 34 на сто от разходите на работодателя.
Вдигат най-ниските възнаграждения на 620 евро
36 на сто от разходите на бизнеса за труд влизат в хазната като осигуровки и данък върху доходите.
Нетната сума за получаване е 931,36 лв.
Над 36% от разходите на работодателите за изплащане на минималните заплати през 2026 г. ще влизат в държавната хазна, показват изчисления на “Труд news”. В края на миналата седмица между партиите в управляващата коалиция беше постигнато споразумение минималната заплата да стане 620 евро от началото на 2026 г., като така да бъде изпълнен Кодексът на труда, който предвижда минималната заплата да бъде 50 на сто от средната. С вдигането на размера на минималната заплата и на осигуровките, ще нараснат и плащаните налози от хората с най-ниски възнаграждения.
Брутна заплата от 620 евро в левове е 1212,61 лв., при минимална заплата от 1077 лв. сега. В резултат на промените, плащаните налози от хората на минимална заплата ще нараснат с близо 40 лв. на месец, или 20,45 евро допълнително в хазната всеки месец. За цяла година налозите ще нараснат с 479,88 лв. (245,36 евро). Но благодарение на увеличението на минималната заплата, нетната сума за получаване на месец ще нарасне с 95,62 лв. (48,89 евро).
При брутна заплата от 620 евро (1212,61 лв.), разходите на работодателя за наемането на човек ще бъдат 1455,62 лв., а нетната сума за получаване от работника става 931,36 лв. Разликата между разходите на работодателя и нетната сума за получаване е над 524 лв., или в хазната влизат 36 на сто от разходите за труд, още при получаване на заплатата. А след това при пазаруване хората плащат и 20 на сто ДДС, които също влизат в бюджета. Тъй като хората на минимална заплата едва ли спестяват, се оказва, че 56 на сто от разходите за труд на бизнеса влизат в държавния бюджет под формата на различни данъци и осигуровки.
Позиция на Българската асоциация на електротехниката и електрониката:
д-р инж. Димитър Белелиев, председател на БАСЕЛ
Възпрепятстват инвестициите
Заложеното ударно увеличение на осигурителните вноски на практика ще покрие раздутите разходи за заплати на държавните служители в електроенергетиката, гласи позиция на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), изпратена до медиите. “Ефективният бизнес ще “издържа” неефективната държавна администрация. Това е удар преди всичко срещу бизнеса в България. Проектобюджетът стимулира сивата икономика и възпрепятства новите инвестиции”, заявяват от БАСЕЛ.
“Разполагаме с данни за конкретни държавни предприятия със значително раздут щат и неясна организационна структура. Готови сме да ги предоставим на компетентните институции за обективен анализ и за предприемане на мерки за повишаване на ефективността в публичния сектор”, заявяват от БАСЕЛ. В официално писмо до Министерски съвет и Министерство на финансите организацията се обявява против увеличението на осигуровките и някои данъци в проектобюджета за 2026 г. и подкрепя позицията на КРИБ за ограничаване на неефективните разходи на бюджета. Електроиндустрията е най-големият секторен износител в България. Тя създава значителна добавена стойност и високотехнологични работни места. Вместо публичните ресурси да са в подкрепа на индустрията, образованието и иновациите, все по-голяма част от тях ще се разпределят към структури с ниска ефективност и ограничен принос към икономическото развитие, заявява д-р инж. Димитър Белелиев, председател на БАСЕЛ.
