На 30 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 30.01.2020

Първи случай на коронавирус във Финландия

Пожар в сградата, в която живее българският консул в Лос Анджелис (СНИМКИ И ВИДЕО)

Рекордно недоволство от демокрацията по света

Голям пожар в Бургас: Горяха трафопост и депо за скрап

НСО: Наш служител не е участвал в спор между шофьори в столицата Автомобилът, управляван от участник в инцидента, е предоставен с договор за временно ползване на НС

Изобилие от кино на Берлинале за 70-и път Филмовият фестивал празнува юбилей

Катастрофа със загинал велосипедист затвори Хаинбоаз Леките автомобили се пренасочват през Шипка, а товарните изчакват

Лъжат с мазило за болки в ставите Купуват снимки за 15 долара от интернет и мамят, че български доктор препоръчва лекарството

Таксиметров шофьор изгони от колата си пътник, пристигащ от Ухан (ВИДЕО)

Германско селце става център на ЕС

Емил Караниколов: Протестът срещу Наредба Н-18 се политизира

Курсът лев-евро гарантиран от парламента Само с ратификация на НС ще може да се променя стойността на валутата

Докога пенсионер с ТЕЛК може да ползва данъчно облекчение

Мостовете в музей „Етър” в Габрово са уникални, делови, романтични, патриотични и забележителни

Планинските реки са своенравни. Бистри и студени, бързоструйни и с променлив дебит, те ту скриват водите си, ту при първия дъжд за минути се превръщат в кални лавини, влачещи камъни и клони, с които заприщват тесните си корита. Тази специфика е фактор при строежа на мостове в Габровския край. Това изтъква Рмяна Денчева, уредник в Етнографския музей на открито /ЕМО/ „Етър” в Габрово.

Местните каменни мостове са с извисен свод и ниски парапети, на единия от които има каменна плоча с мемориален надпис – кой и кога е строил моста, благословия към дарителя и пожелания за съществуването на съоръжението за вечни времена.

„Само при много тесните речни корита мостът е с един свод, обикновено съоръженията се правят с два (Конашкия – старият мост „Игото”) до четири свода (Баев и стария Бичкински). Тези строителни прийоми са залегнали и при направата на мостовете в музей „Етър”, разположен в горното течение на р. Янтра. Музеят, разгърнал експозиция от двете страни на р. Сивек, има 5 моста на разстояние от 1 км”, обяснява Денчева.

Тя изтъква, е когато Лазар Донков започва изграждането на „Етър”-а, теренът е „пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният „Сивек” и необузданата „Страшка река”, притоци на р. Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо.” С временни мостове музеят е открит през 1964 г., а през 1965 г. се планира „да се коригира коритото на реката чрез иззидването на здрави подпорни стени, за да … обезвредят буйните в пролетта и при поройни дъждове води на Сивек и Страшка река. Освен това за строителството беше предвидено направата на временни мостове.” Тези временни мостове са построени през 1966 г. Със заработването на Чаршията и съоръженията, идва времето и на постоянните мостове. Първият масивен мост е железобетонен, построен в 1975 г. заедно с мозаечното пано, и свързва официалния вход с паркинга.

„Пак по това време е вдигнат и двусводестият каменен мост между часовниковата кула и горния край на Чаршията. Той е като типичните за балканджийските възрожденски селища. И това не е чудно – сам Лазар Донков пише, че години наред е заснемал сгради и архитектурни съоръжения и че „всеки влязъл в зида камък трябваше да се подбира … преди да бъде вложен в конструкцията. Изграждащата се музейна експозиция трябваше да бъде напълно достоверна и всички изисквания за тази достоверност трябваше скрупольозно да се спазват.” И все пак разлика има. На плочата с мемориален надпис е изписан заветът на Георги Раковски „Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презиряй”, а над него в плитък релеф между флорални мотиви е скулптиран изправен лъв”, казва Румяна Денчева.

Вторият каменен мост в „Етър”-а е в долния край на Чаршията – до църквата. Той е по-тесен, едносводест и без мемориална плоча. От него на всеки Йордановден, когато е храмовия празник на църквата, свещеникът хвърля кръст в реката, за да се свети водата.

„Дървените мостове са два и са много различни по вид. Първи, в края на 70-те г. е построен мостът-еднодръвка, водещ от Кръстникколчовия хан, където е администрацията на музея, към експозицията. Типична за гората, еднодръвката е заравнен ствол на паднало дърво с перила, по което да се пресече тясното, но дълбоко речно корито. Този живописен мост е мястото, на което всички посетители се фотографират – поединично. Защото място за двама души няма, нито да застанат, нито да се разминат”, информира уредничката от „Етър”-а.

Вторият дървен мост е строен заедно с хотел „Странноприемница”, открита 1981 г. Бродът е широк, с перила и свързва хотела с музейните обекти на отсрещния бряг. Както и еднодръвката, този мост периодично се обновява, предвид нетрайния материал, от който е построен и нещадящите атмосферни условия.

„Пет са мостовете в музея – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване. Но с обща мисия – да преведат гостите на музея през Сивек и през времето, защото само един мост дели компютърния ни век от звуците, ароматите, картините и духа на Възраждането. Или ги връща обратно. Машина на времето – това са мостовете на „Етър”-а”, уточнява Денчева.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.