КПКОНПИ разследва три лица, заемащи висши публични длъжности, за конфликт на интереси

Десислава Радева: Държавната измяна дебне отвсякъде

Привикаха по спешност Горанов в парламента

Васил Божков: Не ме издирват, на разположение съм на властите по всяко време

Грипната ваканция опразни 1850 училища в страната От днес почиват и учениците във Видин, Велико Търново, Враца, Пловдив, Силистра, Сливен

Президентът Радев: Атаките срещу мен придобиват уродливи измерения

Мис България 2019 се отдаде на почивка в Австрия (СНИМКИ)

Осем служители на Държавната комисия по хазарта са отведени за разпит

Парламентът одобри промените в Закона за хазарта на първо четене

Проф. Мира Кожухарова: Мерките серщу коронавируса са адекватни

Ники Илиев се връща на сцената с „Осъдени души“ Партнира си с Елена Петрова - Фани

Вицепрезидентът Йотова: В България все още липсва обществената дискусия за ролята ни в Европейския съюз

ВТУ обяви Национално ученическо състезание за философско есе

Борисов към министрите: Забранявам да се месите в конфликтите между другите институции

Нинова: Огласяването на СРС-тата е опит да се сплаши президентът

“Мръсните танци” на политическия елит в САЩ В началото на 2020 г. Тръмп организира близка до шизофрения „дискотека“

Тръмп

Матрицата на 20-те години: танцуващите мъже

В политическата аналитика стана обичайно да се измерва хода на историята в десетилетия. Харолд Джеймс, професор по история и международни въпроси от университета Принстън, в своята статия „Неуспешните десетици“ (Project Syndicate, 27.12.2019) точно отбелязва, че „човешката цивилизация се опитва да намери смисъл в понятието за време, което е подредено по десетилетия, и затова нашата реч съдържа етикети, отразяващи настроението на всяко поколение. Поглеждайки назад, виждаме, че 20-те, 30-те, 40-те, 50-те, 60-те, 70-те, 80-те и 90-те предизвикват в нас силни асоциации… И от това следва изводът: всяко десетилетие придобива свой специален дух, ако годините му съвпадат с определена реалност, която може да бъде точно и истински описана“.

Ако продължим логиката на разсъжденията на Харолд Джеймс, се оказва, че на свой ред етикетите имат свои собствени символи, криптирани значения и знаци, които продължават да бъдат валидни и в следващите десетилетия. По правило в обществения ум тези значения и знаци са крайни и заплашителни по цвят. През деветдесетте години бяха – разпадането на СССР и бомбардировките над Югославия. В нулевите години – терористичните атаки от 11 септември 2001-а, войната в Ирак и екзекуцията на Хюсеин. В десетте на новия XXI век – арабската пролет и убийството на Кадафи. А двадесетте години започват с убийството на генерал Сулеймани и заплахата от голяма война в Големия Близък Изток и… „танцуващите мъже“.

Танцуващият Илон Мъск

Мъск

Именно този герой вдъхнови алегориите с известната история на Артър Конан Дойл. На 7 януари 2020 г. Америка замръзна в очакване на война с Иран, експертите оценяват възможните загуби и на двете страни в хиляди жертви и милиарди долари. А един от символите на съвременна Америка, изобретателят, милиардер, и представител на елита на САЩ, затанцува някакъв прекрасен танц на церемонията по откриването на китайската програма за производство на електрически автомобили Tesla Model Y в своя завод в Шанхай, построен само за 357 дни – рекордно време в света.

Във време, когато администрацията на САЩ вече не знаеше какво друго да предложи, за да навреди на китайската икономика, а съратникът на Мъск по развитието на новите технологии – Ерик Шмид, в доклад до Конгреса на САЩ за безопасността на развитието на изкуствения интелект (ИИ) предложи десет египетски екзекуции на китайските учени и студенти, включително и експулсиране от страната, Мъск предприема стъпки за цялостното развитие на същата тази китайска икономика и китайските технологии от ново поколение. В допълнение към производството на електромобили Tesla, което китайските власти освободиха от 10% данък върху продажбите, Мъск активно води преговори за строителството в Китай и в други страни, с помощта на китайски инженери и работници, на подземни и подводни тунели за капсулно транспортиране на хора и стоки по магнитни релси със скорост 241 км/час, по проект на The Boring Company. Освен това Мъск планира заедно с китайците да разработи програми за изстрелване на навигационни спътници.

Трябва ли да се нарече всичко това демокрация без граници? Или продължаващо прилагане на идеите за глобализация? Или победа над концепцията на Тръмп за ограничаване на Китай? Всъщност, скритият смисъл е ясно закодиран в танца на Мъск и е невъзможно да го приемем за идиот, радващ се на новите спечелени милиарди.

Танцуващият Доналд Тръмп

През новата 2020 г. президентът на САЩ организира не по-малко ексцентрична и близка до шизофрения политическа „дискотека“. Първо той разпореди убийството на иранския военен стратег Сулеймани. След това заплаши да нанесе ракетен удар по 52 обекта на Иран, включително да унищожи паметници на културата. След това спокойно пропуска ракетна атака – „отмъщение“ на Иран. И отправи „призив към хората“ като миротворец от ООН. Но истинският рокенрол танц се вижда, ако внимателно се изучи неговия апел от 8 януари 2020-а. Генерал Сулеймани бе обявен за един от „основните терористи“ в света. Но именно Сулеймани нанесе най-значителните щети на терористите от Ислямска Държава, а заслугата за това нагло бе присвоена от Тръмп.

Апелът започва с думите: „Иран никога няма да получи ядрено оръжие“. Така Тръмп доказва, че Иран се е приближил към производството на ядрено оръжие и е засилил терористичните си дейности. Освен това според Тръмп: „Действията на Иран са резултат от подписването от администрацията на Обама на неоснователна ядрена сделка с Иран. Тогава Иран получи милиарди долари. Но вместо да благодарят на САЩ, те започнаха да викат „Смърт на Америка!“, дори и в деня на подписването на споразумението. Иран похарчи парите, получени от САЩ, за да превърне региона в ад. Ракетите, които бяха изстреляни вчера по нашите обекти, бяха платени със средствата, получени от администрацията на Обама… Дефектната ядрена сделка с Иран, сключена по време на президента Обама, наближава своя край. Тя позволи на Иран да се доближи до получаването на ядрени оръжия“.

Е, кой е основният спонсор на тероризма по логиката на Тръмп – Сулеймани или Обама? И защо Тръмп нареди ликвидирането на Сулеймани и не нареди арестуването на Обама и цялата му администрация?

Тръмп и неговият екип се завъртяха във вихрени танци, наречени „импийчмънт“ и „наближаващи избори“. Те се опитват да решат своите задачи като покажат своята „решителност“ в съчетание с „благоразумие“ и в същото време да дискредитират своите противници демократи в духа на реториката на маккартизма.

Но този криминален фарс, поставил света на ръба на Голямата война, може да свърши зле за Тръмп.

Танцуващият Ротшилд

Според американските анализатори кланът Ротшилд е един от основните спонсори на Тръмп на изборите през 2016-а. А отношенията на Тръмп с Ротшилд бяха толкова близки, че неговата дъщеря Иванка се срещаше с неговия син Нет дълго време, преди да срещне Кушнер. Списание The Economist качи своите криптирани прогнози за 2020 г. („танцуващи хора“ в духа на Конан Дойл). На корицата е показана таблица за проверка на зрението с кодирана последователност от букви, в която според прогнозите на списанието Тръмп ще загуби изборите. Под неговата фамилия ясно се виждат думите „EXIT“ (изход) и „AI“ (изкуствен интелект – ИИ).

С други думи, на Тръмп му се казва, че неговото поражение в изборите е предсказано от ИИ. Това донякъде има връзка преди всичко с неговата политика към Китай. Танцуващият Илон Мъск, който също е подпомаган от клана Ротшилд, е един от онези, които поправят грешките на Тръмп. Трябва да се помни, че Ротшилд, заедно с Кисинджър, бяха първите от САЩ, които започнаха да установяват отношения с комунистически Китай още през 1972 година.

Развитието на тези отношения продължи и през следващите десетилетия. Но при управлението на Тръмп, поради засиления контрол от страна на САЩ, преките чуждестранни инвестиции от Китай към Америка се сринаха с 80 процента в сравнение с 2017-а. Днес има нови законодателни инициативи, които заплашват да забранят на американските публични пенсионни фондове да приемат инвестиции от китайски фирми, както и да се ограничат китайските инвестиции за рисков капитал в САЩ и да принудят някои китайски компании да извадят своите акции от листинга на американските фондови борси.

Известният американски икономист Нуриел Рубини в своята статия „Тръмп ще направи Китай отново велик“ стига до извода, че има голяма промяна в американо-китайските отношения към деглобализация, икономическа и финансова фрагментация, както и балканизация на производствените вериги.

Светът наблюдава „мръсните танци“ на американския елит и не аплодира.

(Превод за “Труд” – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.