Когато пръскаш кал, рискуваш да се окаляш

Преди няколко седмици предупредих в тази страница, че всичко случващо се в политиката оттук нататък, трябва да се разглежда през призмата на предстоящите избори Всички полудяха - задават се избори Коментари 07:00 22.10.2018 . Ето че дойде времето и на компроматите срещу утрешните кандидати на политическите противници. Това са старателно подготвени компромати, чакащи подходящия момент. Точно грешният избор на времето може да доведе до обратен ефект, обикновено наричан бумеранг. Подходящ пример за добре избран момент бе публикуването на фалшивата партийна книжка на Стефан Софиянски в последния момент, когато вече бе забранена изборната агитация. Добре че имаше живи предавания в самия изборен ден, за да може Софиянски да реагира. Такъв избор на момента бе и прочутата Костинбродска афера, когато Бареков предаваше на живо скандалния репортаж за фалшивите бюлетини, а главният прокурор потвърди изнесеното. Обратен пример бе с убийството на русенската журналистка Виктория. Както написа Георги Лозанов, масираният дори и от чужбина опит да се удари по корупцията под политическа закрила, направи тя да изглежда измислица.

Първи жертви на атака с мръсни номера станаха две дами - Мая Манолова и Елена Йончева. Ето как.

Най-напред се чу, че изключително успешният омбудсман Мая Манолова, чиито срок на поста изтича догодина, вероятно ще се кандидатира за кмет на София, защото е взела софийско жителство. Мая Манолова е толкова популярна и харесвана, че победата й над Фандъкова изглежда постижима. Изпаднали в паника фактори в управляващата ГЕРБ реагираха бързо и необмислено. На Мая бе отнета служебната кола. Знае се вече как реагира тя, с което спечели още симпатии и подкрепа. Намеси се и пропагандата на ГЕРБ, която обвини Мая, че мислела само за личния си пиар. От БСП също се разтревожиха да не им се объркат плановете и известен кандидат за водещ в бъдещата партийна телевизия набързо обвини Манолова, че била омбудсман на самата себе си. Мая скромно помоли да не се заминават с начина й на придвижване и спечели нови адмирации. Хората логично си задават въпроса как така Манолова, която изпълни поста си със съдържание и си върши работата енергично и ефикасно, може да бъде обвинявана, че била прекалено активна? Ако тя си живуркаше като някоя Калинка и не привличаше внимание, тогава щеше да е добра, нали? В днешна България това ли се толерира?

За Елена Йончева се чу, че може би ще оглави листата на БСП за евроизборите. И още по-лошо, готвела много скандален доклад за корупцията в строителството. Набързо прокуратурата поиска имунитета й наред с няколко други депутати за прикритие. Именно в това бързане общественото мнение вижда политически подбуди за дейността на прокуратурата. И ако тези дни излезе очакваният доклад от Йончева, какъв ще бъде ефектът? А медиите, които угоднически критикуваха Йончева, че не стои в София на жълтите павета, а се вре из калта по провинцията, може би ще се сетят, че първостепенното задължение на народните представители е да бъдат сред хората, които са ги избрали.

Питам се дали премиерът Борисов, който заслужено е сочен като политик със силен политически усет и гъвкаво поведение, е автор на тези необмислени действия? Питам се още дали пък истинският сериозен проблем на премиера Борисов не е в собственото му партийно обкръжение, а не в опозицията и коалиционните му партньори?

Но да оставим политиците с техните проблеми. Нашият проблем е как се държат в тези случаи медиите. За съжаление наблюдаваме, че от тях се очаква не само да показват компроматите, но и да ги подкрепят със свои материали и коментари. Ето това е критичният момент. Съобщенията на управляващите и на институциите трябва да бъдат показвани, две мнения няма. Но от своя страна медиите трябва да търсят и мнението на засегнатите. И да го показват без иронии и криви усмивки, както се упражняват някои от тях. Сакън, да не ги помислят , че симпатизират на опозицията!

Гледах как се отразява годишнината от 10 ноември по БНТ, която като обществена телевизия поставя качеството на информация над комерсиалните интереси. В „Панорама“ Бойко Василев бе поканил Петко Симеонов, един от протагонистите на промяната на 10 ноември. Спомних си, че Петко бе един от първите „неформали“, когото тогава поканих в „Панорама“. Не ме задоволи обяснението, че навремето са подценили „българската алчност“ и не са предвидили „миграцията“ на българите в чужбина. Остарява ли вече това поколение?

Отговорът дойде по-късно същата вечер. В „Нощни птици“ Искра Ангелова бе поканила Александър Петров, авторът на легендарните песни на промяната като „Времето е наше“, „Развод ми дай“, „Последен валс“, както и на много други емблематични песни на българския рок, които са хитове и до днес. Дойдоха и известните рокаджии, приятели на Сашо- Веселин Тодоров (Весо Кокала), Косьо Марков , Митко Кърнев. Всичките тези хора са със свеж дух и горди с участието си в събитията, и некриещи разочарованията си, и с оптимизъм за бъдещите дни.

Като истински мъдрец

Сашо Петров се показа като истински мъдрец, който неслучайно е станал певец на тези поколения. Той каза, че песните ,звучащи тогава на митингите, са част от биографията му , като особено харесва „Развод ми дай“, но иска да бъде запомнен с песните за любовта, приятелството, съмненията, оптимизма като „Безсъници“, „Приятели“, „Главната улица“, „Нашият град“.

Рокът е жив, не само като музика, а като състояние на духа.