Музей на каменоделството правят в балканско село Серго Дереджиян от Превала е разочарован от родната демокрация

Серго Дереджиян пред направения от него паметен знак на НАТО.

Край планинското село Превала – на 34 км от Монтана, се издига паметник на НАТО. Той бе открит през 2004 година, когато страната ни стана член на Северноатлантическия пакт. 13 години по-късно обелискът с четирите лъча е потънал в бурени и тръни и едва се вижда от пътниците в колите по шосето между Монтана и Белоградчик.

– Какво НАТО? Никой не се интересува от хората тук – всичко е изоставено – и селото, и тази част от България. Мога да окося тревите и храстите около паметника, но няма смисъл – това е положението!, казва с горчивина авторът на монумента – каменоделецът Серго. Така го наричат всички в Превала, но името му е Сираган Дереджиян. Строителен инженер по образование, художник по призвание и непоправим идеалист по душа. Мечтата да вади наяве скритите в камъка фигури и форми и да живее и работи в едно от най-тихите и красиви кътчета на България преди повече от 15 години довела Серго в Северозападния Балкан.

– Имах добър бизнес в Германия, започнат още преди падането на комунизма, но исках да съм част от нещата, които стават у нас, да помагам да се промени държавата и да устроя живота си тук, казва инженерът, научен от арменските си предци, гонени и преследвани с десетилетия, че трябва да цени най-много родината си и да разчита на ума и труда си.

Животът на 74-годишния български арменец е като разказ за надежди на няколко поколения българи, влезли с ентусиазъм в прехода от комунизъм към демокрация, но загубили в безкрайните му лабиринти очакванията си за по-добро бъдеще. През 70-те години на миналия век Сираган Дереджиян работел като шеф на дирекция „Строителство“ към Комитета за култура, ръководен по онова време от Людмила Живкова – дъщерята на бившия генерален секретар на комунистическата партия Тодор Живков. С хората си участвал в реставрацията на култови за българската култура сгради като Народния театър, работел в строителството на НДК и паметника на Бузлуджа, на оперите в Стара Загора и Бургас.

– Търсеха ни за най-отговорните задачи, но като почина Людмила Живкова, ни биха шута и ни разпиляха из цяла България, спомня си инженерът. Но упоритият арменец не се отчаял, намерил си нова работа, направил инженерингово предприятие и излязъл с момчетата си, които можели да превърнат всяка руина в красива сграда, в страните от Източна Европа. Обновявал и реставрирал замъци и черкви в Чехословакия и Германия, изработвал украси за паркове и градини. Падането на комунизма заварило инж. Дереджиян в Германия с вече изградено име на специалист по реставрация и куп заможни клиенти. Но вятърът на промените, който помитал старото време из целия бивш соцлагер, разпалил в строителния инженер надеждата, че и в България нещата се подобряват и може да работи и успее и у дома. И заедно със съпругата си Серго се върнал в България, регистрирал фирма и започнал пак да блъска с машините и длетата каменните блокове. Към 2000 година той закупил и грамадно хале в балканското село Превала и пренесъл в него машините си от Германия – метални чудовища с огромни зъбци, които могат да срежат цяло планинско бърдо. Камъни си доставял от Еленския Балкан – предимно пясъчници, които се обработват най-лесно, но ползвал и варовик от Врачанско и мрамор от Сандански. А за работници обучил местни момчета – балканджии.

– В каменоделството има добри работници, които изпълняват каквото им се начертае, но и творци. За едното трябва да имаш ръка, а за другото – око и фантазия, да видиш скритата в парчето скала фигура и да я освободиш от излишното. За каменоделството трябва не толкова сила, колкото мисъл и чалъм, казва майсторът. А той владее и двете. В цеха му от сутрин с трясък на машини и чукове се раждали огромни блокове за стени на замъци, мраморни пейки, градински фигури, чешми и камини, които заминавали у нас и в чужбина. Но след първите години на ентусиазъм и успехи нещата започнали да буксуват. Поръчките намалели, районът започнал да обеднява и запустява, хората тръгнали към големите градове и чужбина в търсене на прехрана. По онова време, още преди бизнесът да се свие като охлюв в черупка, Серго Дереджиян изсякъл и паметника на НАТО.

– Родната ни демокрация не вървеше, биеха дребния и среден бизнес от всички страни. Но аз не се отказвах – мислех, че щом ни приемат в НАТО, ще се въведат правила и ред, ще потръгнат нещата и у нас. Но се излъгах – почти нищо не се промени, нито тогава, нито като влязохме в Евросъюза. Дори за обикновения българин стана по-лошо, твърди каменоделецът. Според него вместо бизнес в България масово процъфтява далаверата. Добри поръчки и печалби има само за хора близки до управниците. Демокрацията в държавата е фасадна, зад нея партийни вождове командват като феодали цели райони и превръщат властта си в пари без никакви скрупули, възмущава се майсторът.

– На няколко пъти имах срещи с политици и държавни служители от различни партии. Исках от тях подкрепа за бизнеса си, за да го разширя и да открия работни места, а те гледаха през мен и ми казваха в прав текст, без да им мигне окото – даваш ни половината дружество и получаваш каквото искаш. Не се съгласих и всичко западна, клати глава инженерът. Огромният му цех в покрайнините на Превала днес пустее заедно с паметника на НАТО, а засадените край него сини рози са опасани от селските крави. В двора пред халето се открояват самотни сухи чешми, изящни камини, в които не пламти огън, изрязани от камък фигури на жени и риби, тъжни далеч от паркове и езера.

– Още се надявам да намеря хора, на които да предам занаята. Той е интересен и може да бъде и доходен, ако го правиш със сърце, казва умореният вече и попрегърбен от болежки майстор. Но никой не се интересува от знанията и опита му. Затова с жената му обмислят да превърнат запустелия цех в музей на каменоделството. Но се боят, че толкова малко хора идват в този край, че няма кой да види и оцени експонатите и техниката, сътворени и закупени с много труд и лишения.

– Положението в Превала и района наистина е тежко, но не бива да скръстваме ръце и да се отчайваме. Серго е творец, емоционален е и приема нещата по-драматично, репликира приятелят на каменоделеца – кметът на Превала Иван Вълчаров. Вярно – в селото са останали едва около 420 души и от тях около 150 са заминали да търсят прехрана в чужбина. Но над къщите се извисяват гъстите гори и каменните върхове на Язова планина и Широка планина, които са пълни с водопади, пещери и легенди. С близо половин милион лева от Евросъюза над Превала е изграден парк с пътеки, беседки и мостове, от които се разкриват чудни гледки към планинските усои и върхари. Две местни жени отворили цех за сладка от горски плодове. Запленени от красотата на Балкана германски семейства и кипърец са закупили къщи в селото. А приятели на Серго от Германия всяка година идват на лов и гости.

– Чужденците се възхищават на красотите ни, а ние им обръщаме гръб. Трябва да се научим да ценим и пазим своето, но и държавата трябва да помогне на този изоставен, но прекрасен край, казва кметът Вълчаров. И се надява от купа написани правителствени програми за възраждане на Северозапада поне малка част да се реализират и така районът да живне. Но да се започне веднага, а не преди следващите избори или през следващия мандат. Защото Превала и селата в Балкана могат съвсем да запустеят и не само цехът на Серго, а всичко да се превърне в музей.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.