Мъжът е мъж, а жената - жена

Това не е грешка, която може да се поправи

В онази степен, в която мъжът е просто мъж, той е преди всичко скучен. Той е „принципен”, „мъжествен”, „порядъчен”, „логичен”, „хладнокръвен”, „полезен”. И става интересен само тогава, когато поне малко „надрасне” това свое – в крайна сметка хумористично – „мъжество”. При мъжа интересни са момчето и старецът и е направо застрашителен (в дълбочина), „възрастният” мъж – този, който е във „всеоръжието” на мъжката си „сила”... Нито едно велико произведение на изкуството не възпява четиридесетгодишния „мъж”. Обратно – разкрива го като „неудачник”, като падение на „момчето” в него или пък като лъжец, узурпатор и садист...

Мъжът търси „правила”, а жената познава “изключението”. Но животът е едно непрекъснато изключение от правилата, които са създадени по пътя на „изключването на изключенията”. Навсякъде, където съществува истински живот, цари не правилото, а изключението. Мъжът, това е борбата за „правилото”, докато жената е живият опит за „изключението”. Но „изключението” е самата дълбочина на християнството като живот. В този живот, създаден, дарен от Бога, всичко е „изключение”, тъй като всичко е единственост и неповторимост, извор, бликащ от дълбините. Сексът е правило, а любовта – изключение. Но истината за живота и на живота е в любовта, а не в секса. Човекът е призван не към осъществяване на правила, а към чудото на живота.

Семейството е чудо. Творчеството е чудо. Царството божие е чудо... Всичко това обаче означава, че няма никакво равенство, а има онтологично различие, правещо възможна любовта – единство, а не „равенство“. Равенството винаги предполага множественост на „равните“, която никога не се претворява в единство, тъй като цялата същност на равенството е в неговото ревниво опазване. В единството различието не се унищожава, а само се превръща в единство, в живот, в творчество... „Мъжкото“ и „женското“ начало са съприродни на света, но само човекът е този, който ги претворява в семейство. И ненавистта на нашата култура към семейството е продиктувана от това, че то изобличава злото на „равенството“.

(със съкращения, „Гласове“)

Коментари

Задължително поле