Мъките на уж осмислянето

Защитата на Орлово гнездо при битката на Шипченския проход през август 1877 г., худ. Алексей Попов.

Открити „нови документи“ следвало да ни убедят, че Русия не ни е освобождавала, а е блъфирала

Въобще ще се окаже, че гламавият Московец пак не е знаел какво прави и ей така си е жертвал многобройно население

Ако беше толкова лесно да се освободи България от турско робство, комунистите щяха да го направят.

Неизвестен мислител от началото на XXI век

Май се оказах непредвидим за себе си. Твърдо бях решил да не говоря повече за 3 март и съвременните му тълкуватели, но те за пореден път ме изненадаха. До степен да наруша обета за мълчание.

Подцених таланта роден днешен да се мимикрира по достатъчно изяснени все пак теми. Най-ширещото се днес обяснение „открити нови документи“ следва да измени както досегашните представи, така и - това не го казват, границите на добронамереното мислене, така и на здравия разум. Щото добронамерено мислене у повечето ни историци и истерици - йок, а здрав разум и мислене - още по-йок. Откритите нови документи следвало да ни убедят, че Русия въобще не ни е освобождавала, а е блъфирала. И че тя е гонила интересите си, които са били да окупира България. Не става много ясно от озарението им каква е целта на тази окупация, тъй като не е било предвидено от Великите сили да я има. А може би Русия е трябвало да блъфира, че окупира, за да може Османската империя да се върне? Или що? „Откритията“ на историците в зоната на хипотетичната императивност, обслужвана като реалност, бяха театрално подкрепени от „емоционални“ признания как нечия душа се чувства угнетена на празника 3 март. Приветствам тази душа, защото знам, че в останалите 364/365 дни тя се чувства отлично, обгрижвана поради нейната крехкост с всякакви материални приличия и отличия. Ала даже и те не могат да я спасят от периодичните пристъпи на страдания на 3 март. Но да оставим душата и душите да си избират пътя към ада или към рая. Да видим как стоят нещата с историческата истина.

Ето как вече се оформят нещата с нея, според историците ни. Поне тия, на които им дават думата. Великите сили подсетили/наредили/заставили/ (изберете си глагола) Русия да започне война с Османската империя/Турция, която те приемали за спечелена. Поради което било сключено споразумението „что там можно и что нельзя“ (както пее Висоцки), когато Русия изпълни наставленията да спечели войната. Да преведа - какво u се позволява, след като жертва свои синове. Русия знаела това. Тя водила войната, като се обявявала за спасител на братята християни-славяни. И така мотивирала войните и населението си и така се представяла пред плачещата през цялото време за страдащите българи Европа. Всъщност Московецът имал ясното намерение да превземе Проливите или поне колкото се може повече територии, близки до тях. И не му било до никакви българи. С ясното съзнание, че блъфира (пред кого?!), защото имала предварителен договор с Австро-Унгарската империя, Русия сключила Санстефанския договор. В него тя изобщо не предвиждала създаването на българска държава, защото в него имало кауза, че отвоюваната от Турция територия ще бъде окупирана от руски войски. Направо си правел гаргара Московецът с всичко живо. За да скрие целите си - да спечели територии и да изгради нова послушна държава на Балканите. А че това изобщо не се връзва се тезата за използваната, насъсквана и контролирана от Запада Русия въобще не тревожи документолозите-хипотезозатори, които се имат и за хипнотизатори. Щото в главите им все е лошата Русия и добрият Запад.

Останалото - е последица! И няма никакво значение кой я управлява - тя винаги е чудовище. Тази историческа математика работи само с постоянни, изконно ясни (?!) на ползващите я величини. Въобще ще се окаже, че гламавият Московец пак не е знаел какво прави и ей така си е жертвал многобройно население. А на гламавия винаги му набивай канчето. И последната добавка в манджата - не руснаците ни освободили, защото в армията на Империята са се били най-вече украинци, финландци, поляци и други империални примеси, както и румънци. Сърбите само ги не тачат в тази война.

Приемам повечето така изказани тези. Тръгвам и ще се придържам към тях. Но понеже уподобих вихренето на историята по темата като манджа, ще съобщя как u виждам главните съставки. Отдето да почне готвенето с подправките, т. е. подреждането на тези и хипотези според фактите, обстановката и чак тогава - съжденията ни. Щото досега се готви на части - отделно сосове, пържолки, гарнитури, без да се приготвя главната манджа най-близо отговарящата на случилото се теза. А не приеманата сега всевиновница Русия, сервирана в съдовете на блестящия до стерилност моралитет и добронамереност на Запада. И тъй основните съставки при определянето и правенето на събитията подреждам в две групи - състояние на света и протичане на процеса.

Какъв е светът тогава? Сега ни набиват в главата, че той се е състоял едва ли не от две империи - Руската и Османската, и от техните взаимотношения. А в Европа има още три, активно месещи се и определящи процесите - Английската, Австро-Унгарската и Френската, както и две отмиращи - Испания и Португалия.

Едната част от тях са с цялостни територии, а другите са колониални. Водещата световна сила е колониалната империя Англия. Която като такава - познато, нали, има интереси в целия свят. Все още е време на дооформяне и прехвърляне на глобални собствености. Големите решения в политиката се взимат с натиск и със сила. Имперско поведение има не само Русия, но и другите. И логично най-имперско го дава най-силната империя. Вярно, случва се и такова нещо като Берлинския конгрес, дето се било решило по вишегласие. Ще го видим що е то! С помощта на предходни премълчавани събития. А не по документи.

(Следва продължение)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи