Статия от преди 120 години разказва за бележития търновец Георги Живков, който е бил министър на просветата и първия кмет на старопрестолния град. На 06 май 1893г. престижното френско издание La REVUE DIPLOMATIQUE представя на челната си страница тогавашния министър на просвещението Георги Живков. Материалът е подготвен от директора и главен редактор белгийския дипломат Огюст Мьолман . На страниците на седмичника тогава са се отразяваби водещите политически събития в Европа и са се представяли кралски особи, престолонаследници, премиери, министири, дипломатически агенти, духовни водачи. Изданието е запазено в Български Историчски Архив.

„Както много пъти сме го отбелязвали на тези страници, именно в областта на просвещението действията на българското правителство са най-решителни и най-полезни. И ако великите дела почти винаги намират нужните хора, които да ги извършат, то това тъй често потвърждавано правило и в случая няма никакво изключение. Страстното усърдие на българските управляващи в делото на образованието на всички нива намери за свой защитник Г. Живков. Адвокат ли е? Не. Ако във Франция тогата отваря врати към всяко поприще - и то напълно оправдано поради качествата, които предполага и които изисква - в тези нови земи професионалистите са предпочитани поради доверието, което внушават и страстта, с която се заемат да реформират недостатъците, от които вероятно са страдали и лично“, пише в статията.

В материала са поместени и биографични данни за Георги Живков.

„Роден в Търново през 1844, Георги Живков е посветил себе си и живота си на образованието. Учителства в Русчук, във Варна, в Ески-Джумая, още по турско време създава педагогически журнал със заглавие Книжевен имот за децата, т.е. Литературна съкровищница за децата, който се радва на голям и напълно заслужен успех.

Не мислете, че тези му занимания го отдалечават от политиката. Те никак не попречват на Живков да съдейства на борбата за независимост. Името му влиза в историята през 1862, 1867, 1868 г. С дело и със слово дава сериозна подкрепа на иредентизма /б.а. намиращ се под чужда власт/. Вестникът е Свобода и с достоен за възхищение плам пропагандира идеята за отхвърляне на отоманското върховенство. Естествено, намираме името на Живков и през 1876 в Сърбия, в редиците на българските доброволци и по-късно като член на делегацията, акредитирана от България при крал Милан. Без колебание можем да заявим, че няма нито един акт на независимост, към който този пламенен патриот да не е дал своя принос.

С влизането на Русите в Търново Живков е избран за кмет на родния си град. След подписването на мирния договор донесъл освобождение на българите, Георги Живков заема последователно длъжностите губернатор на София, училищен инспектор във Варна и Русчук, директор на гимназията във Варна. Избиран е за член на всички Народни събрания, за него е запазена честта да председателства Великото народно събрание във Велико Търново, свикано през 1886 г. да избере нов княз. Той наследи Петко Каравелов като регент и даже в момента, когато пишем тези редове, отсъствието на княза, заминал за Италия заради женитбата си и на министър-председателя, който трябваше да го придружи, отново постави г-н Живков на този пост. И няма значение, че временният регент не се възприема в качеството си на държавен глава, ако искате наистина да му окажете почит - говорете за него като за министъра на народното просвещение. И наистина нито за миг по време на политическата му кариера не e забравял грижата за този жизненоважен въпрос – просвещението на народа. България му дължи бързото умножаване на училищата както и възхода на едно прелюбопитно литературно движение. Благодарение на неговото ръководство се родиха безброй списания – неуморни разпространители на знания във всички области на науката“, се казва още в публикацията.

В материала Живков е представен още като създател и велик жрец на образованието.

„Бихме желали да продължи на тази неразривно свързана с името му, сякаш създадена специално за него длъжност в името на напредъка на умовете, на просвещението на българския дух, чиито бъдни висини никой не съзира по-добре от г-н Живков“, пише в заключение авторът Огюст Мьолман.

Редакционна статия в сп Ревю дипломатик, бр. 18, 6 май 1893 г е преведена от Мариела Царкова.

По предложение на настоящия кмет на Велико Търново името на Георги Живков ще бъде увековечено като бъде избрано за патрон на Спортното училище в старата столица.