“Най-доброто предстои”

За пореден път тази година ще станем свидетели на опитите да бъде съставено правителство, но не само под благосклонния поглед на Радев, а и под диригентството му

След като Румен Радев спечели балотажа, а седмица по-рано инсталираните от него във властта Кирил Петков и Асен Василев, спечелиха парламентарните избори с партията си ПП, можем да констатираме, че властта окончателно се концентрира в центъра на вдигнатия юмрук.

Макар самият Радев нееднократно да е заявявал, че не е архитект на коалиции, за пореден път тази година ще станем свидетели на опитите да бъде съставено правителство, но не само под неговия благосклонен поглед, а и под диригентството му.

Интересно доказателство за когнитивен дисонанс бяха думите му от дебата с проф. Огнян Герджиков. Тогава Радев заяви: „Аз не се занимавам с политическо инженерство, нито с партийно строителство. Аз поканих Кирил Петков и Асен Василев за министри. Те се справиха отлично и разкриха редица недъзи на предишното управление, допълвайки: „Президентът е длъжен да има мнение и да изказва политическо мнение. В момент на криза президентът е задължен да вземе отношение. Това направих и аз по време на протестите...“

Да, безспорно Радев просто изрази мнение, просто сви десницата си в юмрук, просто покани Петков и Василев за министри, но нито за миг не опита да стане център на протестите, обединител на т. нар. протестни партии, проектант на служебно правителство... Малко късно, но само, за да е още по-болезнено и необратимо, дори наивниците, които миналата година протестираха с надеждата да свалят „мутрите“, също разбраха, че целта не е толкова детронирането на Борисов или Гешев, колкото стартирането на предизборната кампания на Радев.

Ако трябва да бъдем честни, не можем да не отбележим, че свитата в юмрук десница, би могла наистина да символизира и единство. Поне на думи... Въпросът е, че това му действие доведе до още по-голямо разделение в и без това настръхналото общество. Някой даде ли си сметка, че Радев още тогава - лятото на 2020 г., нееднозначно демонстрира чий лидер ще бъде и защо точно юмрук е символът, който избира за старт на кампанията си. Най-често този символ е използван именно от комунистически движения.

Миналогодишните протести му дойдоха дюшеш, но не можем да си кривим душата и да не признаем, че Радев съумя да ги яхне. Толкова успешно го направи, че чак обявилите се за „градска десница“ ДБ, с готовност се приютиха под десницата му. Макар те да са толкова десни, колкото дясна е ръката му, свита в юмрук - само на думи.

Фактът, че месеци наред поддръжници на коалицията, включително и някои нейни лидери призоваваха да се гласува срещу кандидата на ГЕРБ (още преди да бъде ясно кой ще е той), а „Зелено движение“, които са част от ДБ, официално подкрепиха Радев на балотажа, излизайки с хвалебствено слово по негов адрес, е достатъчно красноречив: „България има шанс за положителни промени през следващите години и смятаме, че Радев като президент може да бъде част от решенията. Очакваме от него да бъде глас в подкрепа на нашите приоритети. Зелено движение подкрепи Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе на първия тур. Разумът изисква от нас да бъдем активни и на балотажа.“

Да не забравяме и рекордно ниската избирателна активност, която редица (про Радев) медии и анализатори решиха да обяснят единствено с това, че тази година гласуваме за трети път, а пък на балотажа избирателната активност винаги била по-ниска, видите ли... Не просто ниска, уважаеми, а най-ниската активност в историята на демократичните ни избори за държавен глава у нас. Вчерашните гласове са били под 2.5 млн., тоест с 1 млн. по-малко, в сравнение с втория тур през 2016 г., когато гласувалите бяха повече от 3.5млн. И оправданието не може да бъде, че такива са тенденциите, защото не е вярно, нито, че това е втори мандат за Радев, което също предполага по-нисък резултат, защото отново не е вярно:

Жельо Желев
1992 г. 2 738 420 души

Петър Стоянов
1996 г. 2 502 517 души

Георги Първанов
2001 г. 2 043 443 души

Георги Първанов
2006 г. 2 050 488 души

Росен Плевнелиев
2011 г. 1 698 136 души

Румен Радев
2016 г. 2 063 032 души

Румен Радев
2021 г. 1 335 587 души

Интересен момент е, че именно Румен Радев призова депутатите да приемат Пакт за почтеност и откритост, който противопостави на статуквото. Радев, който се припознава и бе припознат от почти всички партии като алтернатива на ГЕРБ и на Борисов в частност. Радев, който миналата година слизаше и при гражданите, за да ги нахъсва още повече срещу тогавашните управляващи.

Че целта на Радев никога не е била обединение на нацията, стана ясно и от репликата му към Герджиков по време на дебата между тях: „Никъде в Конституцията не пише, че президентът е обединител на нацията. В Конституцията няма думата обединител, той олицетворява единството на нацията...“ Но че Радев ще бъде основен разединител, явно успяха да предвидят малко хора. Сега Румен Радев е избран за втори мандат, а ПП с любимеца на президента Кирил Петков, спечели парламентарните избори. „Най-доброто предстои“, оптимистично заявяват в една популярна реклама. Предстои, отвръща ехото, но не звучи никак оптимистично.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи