Накъде след Европредседателството

Нов вътрешен сюжет очаква Борисов

Малко преди края на българското председателство на Съвета на ЕС е ясно, че България беше напълно организационно и административно подготвена и успя да се справи с това Председателство. То има две сериозни постижения.

На първо място това е Срещата на върха между лидерите от ЕС и държавните ръководители на страните от Западните Балкани. Второто - е срещата между Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер и турския президент Реджеп Ердоган, при домакинството на премиера Бойко Борисов. Въпреки критиките, че нищо на Срещата на върха не се е случило, самото провеждане е успех. Това, което направи Българското председателство е, че то успя да върне темата за интеграцията на Западните Балкани отново в дневния ред на Европа. Това е постижение.

В продължение на години точката на дипломатически отношения между ЕС и Ердоган беше сваляна. Всъщност тази среща, като че ли отлепи от дъното отношенията между ЕС и Турция. Разбира се, ние може да имаме много критики по отношение на режима в Турция и на Ердоган, но въпреки това трябва да имаме предвид, че Турция е съсед на ЕС с 80 млн. население и на нас ни е от изключителна важност да поддържаме нормални отношения с Турция. За България това беше много важно не само като съсед на Турция, а и защото тя държи на своя територия огромен брой мигранти. За нас е изключително важно споразумението за бежанците с Турция да продължи. Трябва да имаме предвид следното – тъй като говорим за реална политика, не дали ЕС е съюз от равноправни държави, на всички ни е ясно, че основните въпроси се решават в Париж и в Берлин и в някакви консенсуси между тях. България е малка държава в този смисъл, не малка като население, не малка като територия, а малка като политическа тежест в ЕС, която не може да налага решения, както могат да налагат решения Франция и Германия. Това, което може България, и тя го направи, е, че използваше своята посредническа роля и влезе в ролята на отличен медиатор, първо в отношенията ни с Турция, и второ в отношенията на Европа със Западните Балкани.

Със сигурност самото председателство повлия и на нашата вътрешна политика. Това, което видяхме много ясно в последната година и няколко месеца, е, че в рамките на този трети мандат на Борисов, той започна един нов сюжет. По принцип всички управления на Борисов можем да ги анализираме през определени сюжети. Такъв сюжет беше в първия мандат повишената активност на МВР, впоследствие строителство, инфраструктура, магистрали, спортни зали и т. н. След това имаше в рамките на мандата му с РБ някакви опити за реформи, но в крайна сметка линията „стабилност“, налагана от ГЕРБ, взе превес. Третият мандат на Борисов започна без сюжет. Той беше напипан в голяма степен в първите месеци, а именно новият сюжет на Борисов – на международната сцена, политики на дипломата в контекста на Българското председателство.

Това, обаче, което се явява проблем за управлението и за Борисов, е краят на Европейското председателство. В случая този сюжет на Борисов го отделя от вътрешните проблеми в очите на обществото, а Борисов винаги е имал специфична връзка с българите, ако щете, те го приемат за легитимен техен представител, или поне част от тях. Проблемът с председателството е, че Борисов изглежда отделен от тази среда и за него се явява изключително предизвикателство след края му как той да намери нов сюжет, който да е с подчертан вътрешен елемент. Тоест, сюжетът „Борисов – международният политик и дипломат”, би трябвало да остане в периферията и да се концентрира във вътрешен план, във вътрешни проблеми, за да възприемат хората, че той не се е отделил от вътрешната среда. Забележете неговите основни опоненти в лицето на Корнелия Нинова и Румен Радев не го критикуват по неговата външна политика, а само и единствено по вътрешни теми. В случая това е голямото предизвикателство пред правителството след председателството. Какъв ще е новият вътрешен сюжет, вероятно през септември ще го видим.

Внесеният от БСП вот на недоверие едва ли ще бъде успешен. Няма нито един вот на недоверие в България за 27-годишната ни конституционна история, който да е бил успешен. Няма никакви основния да смятаме, че този вот ще бъде успешен - вече имаме позициите и на ГЕРБ, на ОП, и на партия „Воля”, които няма да подкрепят този вот, съответно остава само БСП и ДПС, които са малцинство в НС. По-важното е да разберем смисъла на този вот на недоверие, каква е политическата логика, която стои зад него. Интересното е, че миналата седмица на пленума на БСП бяха обсъждани три теми – АЕЦ „Белене“, плана за превъоръжаване и модернизация на Българската армия и пакета „Макрон“. И по трите теми БСП и ГЕРБ са на една позиция. „За“ строителството на АЕЦ Белене, „За“ превъоръжаването на армията и „Срещу“ пакета „Макрон”. Това се явява огромен проблем за БСП, защото в един момент трябва да излиза и да обяснява, че всъщност тя е съгласна с всички големи теми на управляващите. Така рискува да изгуби тази силна опозиционност и внушението, че е алтернатива.

(БГНЕС, със съкращения)

Коментари

Задължително поле