Сред многобройните находки са дебелостенни разлати съдове и над 150 монети от времето на царете Иван Александър и Иван Шишман

Завърши цялостното разкриване на голямата архиерейска резиденция от 40-те години на XIII век в югоизточната част на крепостта Трапезица във Велико Търново. Това съобщи археологът доц.Мирко Робов.

"Резинцията е развита планово около един от най-представителните храмове в средновековната крепост-църква № 4. Самата църква пък е кръстокуполна с притвор и внушителни размери. Комплексът е установен през предходния сезон, а при последните разкопки бе напълно разкрит и изяснен. Крилата са две като в северното е трапезарията, а вероятно над нея и жилището на обитателя на комплекса", сподели доц.Робов.

По думите на проучвателя западното крило е с по-различна функция. Във верижното подреждане на градежите в него, е установена четвъртита постройка, а три други са организирани с открита фасада към двора. Вторият етаж е носен от колонада върху общ стилобатен зид. Подовете са покрити с квадратни тухли, подредени по осите на помещението. С тухлена настилка е настлана и трапезарията с голямо отоплително съоръжение в средата. Дворното пространство от север и запад на църква № 4 е било покрито с каменни плочи. През настоящия сезон археолозите са установили открити галерии към църква № 4 от юг и от запад.

"Правоъгълните тухли от настилката са подредени върху хоросанова основа зигзагообразно. При южната галерия бе установен вход през пешеходна пътека върху изсечената скала, който отвежда към южния вход на църквата. Комплексът е долепен непосредствено до големия светски ансамбъл при църква № 3 през 40-години на XIII век. Това е видно и от откритите две монети в хоросановите фуги в църква № 4, попаднали в хорасана при изграждането и. Монети от това време са намерени под плочниковата настилка северно от църквата. Комплексът е просъществувал до край на XIV век. Мястото е частично обитавано с други функции за кратко време в началото на XV век", казва още доц.Робов.

Сред многобройните находки правят впечатление дебелостенни разлати съдове-плата, с които е поднасяна храната. В предходни сезони е открита уникална находка-костен завършек на архиерейски жезъл. Сред последните артефакти има острие от харпун за риболов на едри екземпляри. Според изследователя има находки, които сочат, че в менюто на обитателите на комплекса е имало див шаран като екземплярите са били над 3 кг. При разкопките са открити и над 150 монети предимно сребърни от времето на цар Иван Алексъндър и цар Иван Шишман.

"Комплексът може да бъде предоставен за цялостно проектиране и консервация и да бъде включен в посетителски маршрут. Ще бъде и важно допълнение към историческия пейзаж, тъй като е видим от съвременния град и от крепостта Царевец, която е най-посещаваният археологически обект в България", казва още доц.Мирко Робов.