Изтеглете безплатното приложение „Европейски път – Велико Търново“

На 22 март 2019 да почерпят

Арестуваха бившия президент на Бразилия Мишел Темер за корупция

САЩ с нови шест ядрени бомбардировача в Европа Дни след като Русия обяви разполагането на сили в Крим

75-годишна швейцарка уби с нож 7-годишен ученик на улицата посред бял ден

Броят на загиналите при потъването на ферибот в Ирак достигна близо 80 души

„Зелените“ пробутват старо проучване Поредната фалшива новина от „еколозите”

Титаничен сблъсък между Ралица и Чилева за оставане в Hell’s Kitchen Оспорвана вечерна резервация, съмнения за саботаж и изненадващи похвали ни очакват в Кухнята на Ада тази вечер

Корнелия проби енергийния щит на Цветанов (обзор) Псалм 91 е разковничето на защитата

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 март 2019

Добър въпрос, уважаеми господин премиер

ЕС даде отсрочка за Брекзит до 22 май

Спор за наследство в основата на двойното убийство в Атина

Депутатът Емил Димитров: Държавата няма да строи данъчни складове

Доналд Тръмп: САЩ трябва напълно да признаят суверенитета на Израел над Голанските възвишения

Националният празник и днешният ден Приспособяваме се към всяка велика сила, в чиято сфера попадаме

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Да не забравяме кой ни освободи

Отново е 3 март – национален празник на възкресена България от 1888 г., макар и с немалки прекъсвания. И отново българите или по-скоро политическите анализатори са разделени за празника не толкова заради смисъла му, колкото заради днешните политически и геополитически обстоятелства. Това поредно национално раздвоение ме кара да си задам въпроса защо не можем да отбележим възраждането на държавността си както подобова.

А отговорът ми е, че продължаваме да сме в плен както на националните си комплекси, така и на сателитния синдром, който ни кара да се приспособяваме към всяка велика сила, в чиято сфера попадаме. И гарнираме всичко това с патриотарски заявления за собственото си величие. Тези думи не звучат празнично, но са ни необходими, за да разберем защо не можем да посрещнем националния празник с чувство за национална гордост и вдигната глава. За да го направим, трябва наистина да познаваме цялата история – не само своята гледна точка, а и тази на другите участници.

Ще започна с това как започваме възстновяването на своята държавност след векове държавно небитие. Голямото българско събуждане се нарича Българско възраждане. Без него нито щеше да се възроди българското самосъзнание, стимулирано от малката „История славянобългарска“, нито новата българска книжовност и просвещение, нито самостоятелната Българска църква, която в онази епоха е равнозначна на държавност, нито пък толкова много българи щяха да започнат да мислят и да се подготвят за освобождение с оръжие в ръка. Повратната точка на този първи етап от борбата за държава е най-голямото надигане – Априлското въстание от 1876 г. Каквото и да говорим днес за онази епоха, струва ми се, че никой сериозен български националреволюционер не е мислил, че със собствени усилия българите биха могли да прогонят турския аскер от българските земи и да изградят новата държава.

Дори и да не са били наясно с тънкостите на европейския баланс на силите и със сложните взаимоотношения във Виенския концерт на великите сили, всички те са знаели, че вътрешната революция трябва да бъде подкрепена отвън, за да постигне целите си. И това на първо място се отнася за Апостола на свободата Васил Левски, когото през последните години политици и политиканстващи използваха как ли не и му приписваха какви ли не думи, за да го превърнат в част от новата русофобска вълна. Но май това е съдбата на всяка голяма и светла личност – да бъде използвана от дребните си последователи.

Всички знаем и се гордеем с това, че през 1876 г. цяла Европа вдига глас в защита на българите, жестоко наказани заради безумната си смелост да се изправят полувъоръжени срещу могъщата империя. Да, във Великобритания и Франция и къде ли не из Европа политици и интелектуалци говорят и пишат за турските зверства и за защита на българите и босненците. Само че това съпричастие си остава на думи и често е част от вътрешнополитическа игра. Както и да пренаписваме днес историята си с оглед на новите си съюзници, не може да отречем, че единствената държава, в която не само се говори и пише, а която е готова и да воюва за освобождението на българите, е Русия. Вярно е, че българските страдания дават шанс на унизително победената в Кримската война Руска империя да се върне на европейската сцена. Вярно е и това, че тя се възползва от европейското обществено мнение, за да получи съгласието (небезусловно) на другите велики сили за нова война с Османската империя. Но това ни най-малко не намалява значението на Руско-турската война от 1877-78 г. за българите.

Сложните обстоятелства, при които се подготвя освобождението би трябвало да научат на нещо българските политици. А именно, че не трябва да очакват великите сили да обслужват българските интереси, а да търсят и използват съвпадението на техните интереси с нашите. Казвам това, защото следващите изпитания, с които се сблъсква младата българска държава, показват, че урокът не е научен. Продължаваме да търсим сметка и отговорност от великите сили за всеки наш неуспех, вместо да овладеем изкуството на дипломацията. Така се ражда и сателитният синдром, който замества с подчинение умението да се възползваме от противоречията между великите сили в наш интерес.

Не бива да забравяме и още нещо. Това, че в Руската империя тази война, за разлика от многото дотогава, е възприета от обществото като справедлива и оправдана. Съпричастието към трагичната съдба на българите, възприемани като братя славяни и православни единоверци, ражда масовото доброволческо движение. Българските борци за свобода влизат и в руската литература – надявам се, че по-възрастните българи не са забравили романа на Иван С. Тургенев „В навечерието“, където един от главните герои е българският революционер Инсаров. Да, в него става дума за 50-те години, а не за 70-те години на ХIХ в., но това още по-ясно показва колко важна за руснаците е съдбата на поробените българи. Доброволците са толкова много, че до средата на войната те преобладават в руската армия. За тях войната не е имперска, а истински народна.

Следващият момент, по който българите спорят днес, е краят на войната. Имам предвид не само трудния u ход, коствал на руските войници, българските опълченци и населението толкова много жертви. А предварителния Санстефански мирен договор, чието подписване е плод на усилията на граф. Николай П. Игнатиев и силно се отличава от предварителните намерения на Русия. Днес този договор и неговият инициатор се натоварват с удивително много негативни емоции. Вече добре знаем, че договорът е част от по-голямата игра на Русия да получи колкото се може повече от победата, но да се обвинява граф Игнатиев за това, че е накарал турците да се подпишат под карта, която следва границите на Българската екзархия, е тъжно и жалко. Защото показва дълбокия ни комплекс да търсим вината за всичко в другите, включително и, че не са осъществили нашите мечти. И забравяме, че нито една християнска държава на Бълканите не възниква в оптималните си граници. Нашият неуспех да постигнем националния си идеал е резултат не на Санстефанския договор, а на грешките на политиците, които не съумяват да се ориентират в отношенията между великите сили.

Но да се върнем в днешния ден. Как отбелязваме националния си празник? Надеждата ми е в онези българи, които всяка година в дъжд, сняг и вятър се изкачват на връх Шипка. Те продължават пътя на създателите на българската държава. Неизменните политизирани коментари обаче разколебават увереността ми в българското достойнство. Какво ни пречи да се гордеем с българското участие в освобождението и да изразим признателност към освободилата ни руска армия? Очевидно не можем да го направим заради съвременната политика, при която Русия вече не ни е съюзник, а е противник на нашите нови съюзници. И верни на сателитния си синдром много български политици се чудят как да избегнат споменаването на Русия на този ден. Жалко и срамно! Защото историята е такава, каквато е, а онези, които се опитват да я променят според новите политически реалности, просто следват рецептата на Джордж Оруел от „1984“.
Нека отпразнуваме 141-та годишнина от възкръсването на България както заслужава – с гордост и воля да продължим пътя, завещан ни от националреволюционерите и да не забравяме кой ни освободи.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Денят на Независимоста е истинският Национален празник!Какво точно „освобождение“ да празнуваме днес-от Дунав до Стара планина…смешно!

    1. Само слабоувен потурнак би отрекъл значението на 3ти март, когато България се появява на картата на европа…

  2. Не българската история не е такава каквато
    вие продажните “историци”-политици я пишете.
    Историята не е някакъв си измислен Инсаров,
    макар и да има прототип .Историята не е
    премълчаването на истинските исторически
    факти и изтъкване дори и измисляне на факти
    за постигане на няква целите на имперска сила.
    Да възраждането е основа за създаване на национална държава. Но какво Възраждане има
    в Гърция и Сърбия?! Българското Възраждане не
    само Паисий с “Славнобългарската” му историята
    и Априлското възстание!. През 50 те години, когато
    Тургенев пише” В навичерието” в България вече
    се избират представители за църковен събор.
    Съборът е изискване на побидителите от Крим,
    които задължават портата да създаде реформи.
    Реформите са за различните християните етноси в иммперията.Товае началото на епичната
    легална борба на целия български народ. От Тулча
    до Драч от Белград до Цариград и от Дунав до
    Бяло море има участници българи в тая забравена
    от вас историци българска епопея, В тази легална
    борба вашия граф българомразеца Игнатиев беше най опасния и жесток враг на българите. Кой
    помогна на българите ,другарко политик слуга на
    известна империя. Сан Стефанското премирие
    унищожи българското Възраждане. ….
    Лъжеш като дърта циганка . Не подарака на
    граф Игнатиев за рождения му ден, от СанСтефано
    определя същността на руската политика към
    България . Истинските политически цели не са
    изблик на някакви чувства в разрез с интересите
    на империята. Интересите на империята се определят с реални действия във важни за
    родината ни събимтия : като съединението,
    арбитражните действия на Русия след първата
    балканска война, отношението ми към Румъния
    във междусъюзниччедката война и войната на
    СССР срещу България . За всички тези събития вие,
    малчите позорна или лъжете нескопосано..

    .

  3. Ей, че тъпо туй бабе. Ми кво да прави малка държава, като нашата, освен да се приспособява. Мъка й е, че не се приспособява само към нейните работодатели. Сърди се ,бабе , на твойте хора в Москва. Няма как да приучаваш един народ със столетия , кога с пари, кога с нагайка, на послушание и после да имаш народ със самомуствие. Послушанието е качество на политическата култура (знам, това понятие не ти е ясно). За твое и на московците голямо съжаление то е универсално и не може да бъде кодирано като послушание насочено само на север.

  4. Мизерни тролове плюят , неспособни на друго , плюят и лъжат . Бълват лъжите си като пиле , което се нагълтало с горещи л.а.й.на и ги плюе .

  5. Г-жо Баева, Русия исторически е българско дете.Русия винаги си присвоява всички заслуги и успехи.До гладомора броят на украинците е по-голям от броя на етническите руснаци и са по-образовани! В армията също, мобилизира от Украйна. Същото е и с ВСВ.Русия победила?А украинците дават 3 пъти повече жертви, белорусите 2 пъти?! Но само Русия трябва да е велика! Защо?Хмм.САЩ не воюват с Турция, не са искали да вземат Северна Добруджа и да имат плаздарм към проливите А Русия иска!Просто е!Не им пука за българите.Райхщад? Будапеща?И защо днес на Шипка се вее знамето на „Донецката република“, а не на Украйна?Скандално!Viva Мадуро, Кастро, Путин и Крим, г-жо Баева!Не съм съгласен. А вие?

  6. Г-жо Баева, наясно сте, че където има повече свобода, хората живеят по-богато и по-щастливо.Гордея се, че съм наследник на нашия праотец Орфей, предшественик на Христос и създател на първата в света човеколюбива релиозна доктрина/ударението е върху човеколюбива/.Богомилите, деца на Орфей, дават на света идеите за „Свобода, равенство и братство“, тласнали света към по-добро.Гордея се!Учили сме московците на пюбов към ближния, на четмо и писмо, дали сме им книжовен език.В замяна-кражба на история
    /убийство на духа/, изселване на българи в Русия и на мюсулмани в България/геноцид/, кръв и тероризъм, комунизъм, русофилия/какъв срам/.Вие сте историк!Кому служите?КГБ?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.