Националният празник като кюспе за емоции

Идеята е да се размъти водата, народа да се раздразни, цялото внимание на хората да отиде в тази посока

Преди доста години бях против 3 март да бъде националният празник на България. Мотивите ми бяха ясни, но впоследствие си дадох сметка, че са твърде преждевременни за смутните времена Времена, в които агресивният либералнихилизъм, отрочето на космополитния комунизъм повел армии безродници, някои платени, други по убеждение заради много размесената си кръв, се опитва да изкорени род, родина, историческа памет от душата на всеки, готов за блага да остане без душа.

Невежият човек лесно се управлява и манипулира. Така постепенно, но неотклонно и без да залитаме в конспирации, се създава новият световен ред.

Безспорно освобождението на България от турско робство е достойна дата за национален празник. Една от най-достойните и заслужаващи да бъдат помнени и почитани. Ако щете, защото за тези 500 години робство българската народност все пак е успяла да избегне окончателния геноцид. Затова употребявам думата робство, а не османско владичество.

 В края на XIV в., въпреки чумата, населението на България е надвишавало милион и двеста хиляди души. Българското царство е било равностойно на населението на Франция, Англия, на пъзелът от княжества създали Германия. Двеста години по-късно българите са се стопили до около двеста хиляди. След още триста години краят на Руско-турската война, освободителна за нас, ни заварва с население малко над два милиона. Затова за мен османското господство по нашите земи винаги ще бъде робство. Като господство можем да определим двестате години византийско управление на българските територии след края на Първото българско царство и преди възстановяване на нашата независимост от търновските боляри Петър и Асен, по род Асен, с родоначалник Аспарухов конник. Това е за безродниците, които все ги числят към куманите.

Датата 3 март е подходяща за национален празник, защото без нечовешкото геройство на българските опълченци на 11 август 1877 г. на Шипка, недопуснало войските на Осман паша и Сюлейман паша да се слеят, тази война нямаше да бъде спечелена от Русия. Тъй че свободата не ни е дадена даром, заслужена е. За сведение на русофобите.

Коректно ли е да честваме датата 3 март като национален празник. Не, защото истинската е друга. Мирният договор между представителите на Русия и Османската империя е подписан в Сан Стефано около 17 часа на 19 февруари 1878 г. Това пише на договора, защото и Русия, и Турция все още използват Юлианския календар. Ако отворим „Български алманах“ от 1896 г. за управлението на Княжеството, виждаме, че точно „19-й февруарий“ е денят, в който се „произвежда парад“ по случай освобождението на България. Неизвестно защо следващите поколения решават, че трябва да приравнят тази дата към Григорианския календар, на която нищо не се е случило и ето ти го 3 март. Но истинската дата е 19 февруари.

Всъщност смяната на датата от календара е детайл. Не бях съгласна с 3 март, защото България в своето хилядолетно съществуване има много величави дати в своята история и е проява на къса памет да приемем една от преди век и половина, а да пренебрегваме предходни или следващи.

Тогава, преди петнадесетина години, бях убедена, че ще дойде момент, независимо след колко време, когато датата 3 март ще бъде официален празник, но не и национален такъв. Не съм предполагала обаче, че предложението няма да е следствие от осъзнаването на величието на българската нация, припознала и приела най-важните дати в историята си, а ще е провокация към народа от три съешили се в сглобка партии, удобни и угодни марионетки на външни рушителни сили. А на тези рушителни сили все им е еднакъв произхода. За Лорер „Трети март бил проблемна дата в българската история“. Защо? Защото дедите му не са успели да натрупат пари по време на войната? За „Майната му на православието“, сещате се - Паси, Зеленски, който имал излъчването на Махатма Ганди и Нелсън Мандела, е украинският Васил Левски.

Човек трябва да е или пиян, или надрусан или провокатор на чужди интереси, за да му ражда главата такива словоблудства. Не чух дистанциране на „Шалом“ от тези неуместни изказвания, особено от първото. А иначе евреите били благодарни, че българският народ ги бил спасил. Може би аз не разбирам и такива изказвания са форма на истинска благодарност.

Кои дати биха могли да са национален празник на България?

27 октомври 679 г. в 0.30 ч. - датата на раждане на нашата родина в настоящите u територии при управлението на хан Аспарух.

9 август 681 г. на тази дата на Шестия вселенски събор в Константинопол за първи път България е спомената като самостоятелна държава.

24 декември 879 г. На тази дата Църковният събор в Константинопол взима решение за даване на автокефалност на българската архиепископия, с което България получава църковна самостоятелност.

26 октомври 1185 г., възстановяването на българската държавност от Асеневци.

24 май е чудна дата за национален празник, но дали е подходяща. Да, вярно е, че на целокупното славянство писменост сме дали, но по необходимост. Просто тези хора са били неспособни да научат сложната българската руническа писменост, въз основа на която братята Кирил и Методий, българи по майка, това е за историците, са създали глаголицата. И тя се е оказала сложна за славяните, та се е наложило Климент Охридски да сътвори кирилицата. Според мен е твърде унизително стародавен народ като българския, създал своята руническа писменост преди повече от 4000 години, да приема за национален празник дата, свързана с приемането на нова азбука създадена преди 1050 -60 години.

Ако наистина е дошло време отново в съзвучие с новите политически повеи, по българска традиция да сменяме националния празник според моментния исторически интерес тогава нека приемем 22 септември 1908 г., обявяването на независимостта на България в старопрестолния Царевград - Търново. България е обявена за царство, българският княз се титулува „цар“. Ражда се Третата българска държава.

Аз обаче съм на мнение, че идеята за смяна на националният ни празник е да се размъти водата, народа да се раздразни, цялото внимание, енергия и емоции на хората да отидат в тази посока. Така сглобката на вече трите партии работещи против България ще си битува в спокойните и мътни води на грабителството и уж даденият, но все още несвален имунитет.

Затова сега е по-добре да остане 3 март като национален празник. Все още не сме съзрели и припознали величието на България, за да го сменяме. Не кълвете на провокацията на безродниците, не позволявайте емоцията да е господар на действията ви. И все пак не забравяйте, че вие им дадохте властта. Идват избори, мислете как ще гласувате.