Организираното ловно движение в България е тръгнало от Велико Търново. Това обяви Кирил Бояджиев, председател на Ловно-рибарското дружество „Сокол“ в старата столица.

През 1884 г. в болярския град се основава първият ловен кръжец в страната, който прераства в ловно дружество. Предците на днешните ловци са се отнасяли отговорно към природата и лова. „Първата ловна дружинка имала свой устав от 4 точки, подписан от княз Александър I Батенберг. Идеята е била да ловуват съвместно и да упражняват контрол, като дори в устава е било регламентирано наказание за бракониерите”, обяснява Бояджиев.

В събота официално бе открит ловът на пернат дивеч в страната, който ще продължи до втората неделя на януари 2017 г. В живописния район на водопадите на великотърновското село Хотница преди лова бе проведен инструктаж на членовете на дружинката.

„ Това е изискване на Изпълнителната агенция по горите”, поясни Кирил Бояджиев.

Ловците бяха проверени за ловен билет, членска карта и документи за носене на ловно оръжие, бяха попълнени разрешителни за лов.Според авджиите от хотнишката дружинка удоволствието от лова далеч не се крие в отстреляният дивеч. Според Пламен Асенов тръпка има дори и без отстрелян дивеч.

„Важно е да излезеш сред природата и това е част от лова!“, категорични са любителите на хайки.

Ловът на пернат дивеч е невъзможен без куче, а обучените птичари също се вълнуват при откриването на сезона.

„Ловът е начин на живот. Голямо удоволствие е, да чакаш цяла година да се открие ловния сезон”, споделя и Иван Иванов от хотнишката дружинка.

Във великотърновска област има близо 5000 регистрирани ловци. Около 1180 са ловците на територията на великотърновското сдружение. Те са обединени в общо 31 ловни дружинки. От пернатия дивеч във великотърновско има популации на фазан, яребица, гургулица, пъдпъдък.