На 26 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ уволни Стойчо Стоев след 0:0 със „Славия“

Политическата коректност развали и „Междузвездни войни” Фенове готвят бойкот на новия филм

Минималната заплата в САЩ вече не е от значение Едва 0,3% от 156-те милиона работници получават такова възнаграждение

Гърция готви есенни оферти за туристите

Иран поиска от Запада разрешение да изнася 700 000 барела петрол на ден

Изкарват по 100 лева на ден от бране на билки Липата ни е най-ароматна в света, изкупуват я по 5 лева килото

Голям пожар е избухнал край Харманли, горят 1000 декара гори

Падат ограничения за трансплантации в чужбина Навременното лечение на деца - приоритет

САЩ и Япония с търговска сделка от Г-7 Доналд Тръмп записа важна победа

Откриха труп на мъж във Враца

Морето по-евтино и топло през септември

Русия разработва броня за сателити

Арестуваха двама души за подпалването на четири пожара в Гърция

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 26 август 2019

На борсата край Петрич зеленчуците ни гният заради вноса

На кърналовската борса продават дини от „градините на цар Самуил”.

Кърналовското тържище плаче за клиенти, а на македонския пазар в Делчево благославят българите

В августовските горещини, на най-голямата югозападна зеленчукова борса край петричкото село Кърналово животът е замрял, няма клиенти, стопаните си четат книжки, жените си споделят клюки, а мъжете се нервят, че стоката ще се развали и ще трябва да я изхвърлят.

„Всички са на море, вече и домакините не са това което бяха, не правят буркани, купуват от големите магазини“, с тъга говорят продавачите и така оправдават липсата на купувачи. И с носталгия по предишно време разказват как с чували нашенци купували за зимнина, а славата на кърналовската борса се носела по цялата страна.

„Ако не купуваш ,стихове ще ти редя, поспри се малко да ти кажа един стих, пък после може и да размислиш“, казва на първата сергия баба Зоя.

„Аз съм баба Зоя, винаги съм в строя и на борсата героя“, каканиже рими усмихнатата 70-годишна продавачка и искаш – не искаш, се усмихваш и купуваш.

Баба Зоя, героинята на петричката борса, реди стихове на всеки новопоявил се клиент.
Баба Зоя, героинята на петричката борса, реди стихове на всеки новопоявил се клиент.

Зоя Войнова е нещо като атракцията на борсата, била навремето медицинска сестра, но след промените с децата станали зеленчукопроизводители и сега продават на борсата. Жената е известна с това, че от продаденото от години заделя парички, накрая събрала 20 хиляди лева, които дарила за изграждането на храм „Свети Илия“ в родното си село Богородица, а сега събира средства, за да помага и на други рухнали светини.

„Аз не се нервирам; като няма клиенти, си пиша стихове между доматите и корнишоните, но хората се ядосват, защото трудът им отива на боклука“, обяснява чевръстата баба Зоя.

От един поглед на борсата се вижда, че изобилие от стока няма, а и качеството не е кой знае какво. Доматите са направо дефицитни тук-там по сергиите. А цената им е от 1,50 нагоре. Производителите се оплакват, че ги поразила болест. Малко са и прасковите, тях пък съсипало рязкото застудяване и дъждове преди май. Цената им е 2 лева килото, толкова са и хубавите смокини. И бамята е на 2 лева, а чесънът е испански и струва 4,20 за килограм, български няма. Избор има само при чушките – зелени от 70 стотинки до левче килото в зависимост от качеството.

Дините пък са специални, табелка се гизди пред тях, на която пише „Диня от градините на цар Самуил“. И стопаните щедро черпят – първо хапни, после купувай. Килото – 50 стотинки.

Краставиците са за 1,20 килограма. На борсата продавачите винаги са готови и да смъкнат цените нищо,че пазаруваш на дребно, само и само да не са „капо“ и да се върнат у дома без нищо продадено.

В петричкото поле навремето се раждаше всичко, зеленчуците и плодовете бяха вкусни, но сега земята е изтощена, младите не искат да я работят. А дойде и модата на оранжериите, всичко живо се е юрнало домати да произвежда, но най-вече ни съсипа вносът, всички продукти са по-евтини и по-красиви, при нас и държавата нехае – така описва трагичното положение възрастен мъж на борсата.

И докато на кърналовската борса производителите ни седят тъжно и скачат при всеки появил се човек, български клиенти се струпват на пазара в македонския град Делчево. Там е претъпкано от нашенци, които пазаруват като луди – не с торби, а направо с касетки и чували. Щандовете на комшийския пазар преливат от сезонен зарзават, а огромните купове с узрели до пръсване дини стигат чак до шосето.

„Ей, тая Европска уния ще ви съсипе. Ядете само европейски краставици и пиперки. Македонските може да не са идеални на вид, но са природно чисти и сладки. Нема по-вкусно нещо от нашенския домат. А пък лубениците ни са върхът, не може да се сравняват по вкус с вашите дини“, казва 60-годишният Зоран от пазарището в Делчево. Земеделецът е от Струмица и отглежда 4-5 декара с дини, отделно произвежда и зарзават като домати, чушки и зеле. Признава, че селското стопанство е основен стълб на местната икономика, а държавата отпуска по 200 евро субсидия на всеки декар.

Зоран от делчевския пазар е доволен от тазгодишното изобилие на дини.
Зоран от делчевския пазар е доволен от тазгодишното изобилие на дини.

„Вашите търговци на борсата край Петрич само се оплакват, не могат да си пласират стоката заради вноса. Ние не позволихме да се разсипе земеделието. Аз имам трактори, техника, всичко за производството. И съм доволен“, казва Зоран.

И не само на пазара се тълпят нашенците. В отсрещния магазин се редят за сирене, кашкавал и месо. „Не че е по-евтино, но храната им е истинска, не е имитация, има вкус на домашно, абе като едно време както беше у нас“, казват българите от опашката. И признават,че дори и скъпо да купиш у нас, пак няма гаранция, че ядеш качествен продукт. Нещата са стигнали и по-далеч, от Делчево масово благоевградски хотелиери са започнали да зареждат с продукти кухните си, за да си запазят клиентите с вкусната храна.

В Делчево и местните зъболекари се замогват благодарение на българските си пациенти. А те пътуват до Македония, защото стоматологичните услуги са в пъти по-евтини, пък и лекарите по-любезни, казват нашенци. А иначе дипломите си стоматолозите взели у нас, от Медицинска академия в София или Пловдив и са доволни от обучението си.

И на гастротуризъм от българи пак се радват комшиите, защото който мине през пазара, накрая сяда в някое местно кръчме или ресторант. И поръчват плескавици като невиждали и неяли досега. Хлябът не е на филийки, домашен, топъл направо начупен на комати. И всичко това обилно полято със „Скопско пиво“. Голям кеф, казват нашенци. Пийват, хапват и си тръгват доволни и щастливи с носталгия по доброто старо време, когато така е било и у нас. А македонците ни припомнят, че така те преди години са идвали „у Бугарско – да си купим кашкавал, родопски одеяла. Е, голема работа беше. Но времената се смениха“, философстват македонците.

А баба Зоя „на българската борса героя“ ни изпраща с усмивка и обещание, че следващия път, когато ни види, със стихосбирка ще ни посрещне…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Сайтът на „ТРУД“ бил в обновление.Абе,ей,“ТРУД“-оваците,върнете стария дизайн на сайта,Бе!От новия нищо не можеш да разбереш.Новините са малко,трудно се виждат,да коментираш е кошмар!Кой го измисли това?Петьо Блъсков ли?

  2. Абе кавали направете цените приемливи, за да могат да си купуват хората. Народа осиромаша, няма пари за храна, а вие искате да му одерете две кожи за килограм зеленчук или плод. Бойко мършата и аверите му така грабят, че народа гладува.

  3. Когато зам.министърът на земеделието Явор Гечев, при „лошия“ Орешарски, обикаляше по границата, за да няма нерегламентиран внос, за българските зеленчуци имаше пазар и цените им бяха приемливи, а не като сега при самовлюбения Борисов- по 5 лв. за кг български домати. А новият сайт на „Труд“ е ужасен. Върнете стария формат, ако обичате! Ако целта е да не ви четат- постигате я.

  4. Явно“Труд“ не искат да четем и коментираме.Присъединявам се към“Обаче“и Велемир.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.