Невена Николова: С дамите от кралския двор ми е най-лесно

Вдъхновява ме жаждата да създавам нещо с ръцете си, казва дизайнерът на Десислава Радева

Невена връхлита забързана в красивия си артистичен офис на „Фритьоф Нансен“ до НДК в черната си къса рокля от памучна дантела с богато набрана пола и пантофки. Отмята артистично буйната си дълга коса в медни оттенъци и говори с увлечение за работата си. Любимата дизайнерка на Десислава Радева изненадва приятно с интелекта си, с образоваността и общата си култура. Дизайнът не е единствената й стихия. Музикална е, свири на пиано от 5-годишна, завършила е скандинавистика, владее няколко езика. С мода се занимава от 17 години, от тях последните 5 – в Лондон. Облича аристократи и особи от кралския двор, има шоурум на 200 м от най-известната със скъпите си бутици „Слоун стрийт“. Още на втората й година там авторитетният „Дейли Телеграф“ нарежда името на Nevena сред такива магьосници на дантелата като Долче и Габана, Оскар де ла Рента, Алекзандър Маккуин, Шанел, Армани, Диор, Прада.

- Невена, казвате, че създавате не просто дрехи, а оръжие за жени с характер.

- Правилната дреха действително e оръжие - тя е силно изразно средство и много активна енергия, и двете неща могат да бъдат насочени и ползвани съзнателно. Когато човек с ум, култура и силни личностни качества е и облечен добре, той постига много повече. Важи и за мъжа, но особено много за жената, защото след като е заложено в нашата природа, от нас се очаква да сме красиви по начало.

- Някои казват, е да, но жените се обличат не заради мъжете, а за да покажат превъзходство над другите жени.

- Защо трябва да има краен адресат? Както вече посочих, чрез дрехите ние се изразяваме, и то много ярко. Егото на всеки човек има чудесен фронт за изява през точната и впечатляваща дреха. Модата е феномен точно заради това - тя може и влияе на всички нива, физически, психологически, културно, социално. Много е важно ние самите да чувстваме удовлетворение и чрез дрехата - тази емоция е чисто здраве! Не на последно място, да изглеждаш добре е лична нужда, но облеклото е също начин на общуване и влияние в непосредствената среда.

- Дизайнер сте на съпруги на лордове, на дами от кралския двор, и то само за 5 години работа в Лондон. Как успяхте?

- С професионализъм, последователност, дисциплина и много труд, със съответната култура и адекватно поведение.

- Тоест, не сте изкушени да правите неносими дрехи заради шоуто и славата?

- Категорично не. Всички мои тоалети са с вечна материална стойност заради много високото си качество, и нямат давност заради класическата си елегантност. Много от тях могат да се носят извън поводите, за които са създавани, и да се разделят на две части, за да се комбинират с други.

- Какво би ви вдъхновило да изтичате към ателието си и да започнете нов тоалет?

- Хората и материите. Вдъхновяват ме всички жени, без значение възраст и статус, а когато видя хубав материал, се наслаждавам на възможността да го разработя и да му вдъхна живот. Вдъхновението ми идва от жаждата да творя изобщо. Искам да създавам, да правя нещо с ръцете, ума и душата си.

- Роклята ли е вашата стихия?

- Да, защото е най-изконната дамска дреха. Тя е единствената, която мъжете обичайно не носят. Тя е моя слабост, но много често моделите ми са от две части, които заедно носени звучат като рокля, а поотделно се комбинират отлично със съвсем друг тип дрехи.

- Да внесем щипка суета в разговора. Разбрахме, че правите дрехи и за особи от кралския двор.

- Да, това са хората от истинската аристокрация, които не се показват излишно в медиите. Те носят моите тоалети безшумно и без фалшива показност, и после някоя почитателка или клиентка ни съобщава, че е видяла мой тоалет еди-къде си. Те просто не обичат да се показват, да карат видимо скъпи коли, да носят видимо скъпи марки. Обичат лукса, който не „крещи“, но за сметка на това стои категорично.

- Около тоалетите ви за Десислава Радева, съпругата на президента, се вдигна голям медиен шум. Как се събрахте двете?

- В много равностоен контакт, при който аз бях потърсена, с много уважение от двете страни и в открита комуникация. Попитаха ме дали бих направила тоалети за Десислава Радева и първият беше този, който тя носи на срещата на НАТО в Брюксел миналата година.

- Колко време ви беше нужно, за да я усетите като човек?

- Това беше най-същественото. Не ни беше необходимо много време, за да се напаснем като характери, да я усетя. В хода на разговорите „се намерихме“ много естествено, и то в добър синхрон. За мен като българка това беше кауза – да покажем на света една стилно облечена и добре изглеждаща съпруга на президента ни, с която определено можем да се гордеем.

- Протоколът не ви ли затваря в рамки като творец?

- Да, но това не е новост за мен. Аз непрекъснато спазвам протокола, когато създавам тоалети за дами от английското висше и политическо общество. Правила съм например булчинската рокля, а и много други тоалети на съпругата на секретаря на бившия премиер Джон Мейджър, лорд МакКол. Невероятна личност, достолепен мъж и брилянтен хирург е той. Двойката се ожени на късна възраст и направихме фантастична булчинска рокля. Имах честта да присъствам на сватбата, която се състоя в Парламента. Дамата е постоянен наш клиент, тази година например седя до кралицата на откриването на Парламента с иконична моя рокля в червено.

 

Розмари Де Мео: Наричането е призоваване на радостта

В книгата "Стопанката на Господ" авторката описва магията на старите български обреди

„Казвам се Розмари Де Мео и съм българка. Родена съм на Дунава, по Бабинден, в голям сняг. Името ми е такова, защото прадядо ми Енрико е от Месина, Сицилия. На трийсет години заминах да живея в Италия. За цялото ми семейство това беше голям празник и голям знак. Но кой е този, който разчита знаците. И колко дълбок може да бъде българският Корен...” Така представя себе си авторката на „Стопанката на Господ” - най-четената българска книга за последните години.

- Розмари, името ви нашумя покрай книгата ви „Стопанката на Господ”. Когато ви помолих да разкажете кратката си биография за нашите читатели, вие отказахте категорично. Не смятате ли, че хората биха искали да знаят кой стои зад тази книга?

- Хората се интересуват от всякакви неща в зависимост от морала си, страстите си, търсенията си, скуката си, болката и радостта си. Никак не смятам, че всеки един интерес е здравословен и смислен и следва да бъде задоволяван. След като хората са чули за мен заради „Стопанката”, значи това е важната част от биографията ми. Това, надявам се, е следата, която ще остане след мен. Какво съм завършила, какво съм работила, кои са децата ми и къде съм омъжена, няма никакво значение. Вярвам, че начинът на живот е единствено плод на свободна воля и сила на духа, а те не могат да имат биография.

- Вие се занимавате и с наричане. Бихте ли обяснила на нашите читатели какво всъщност означава това?

- Наричането е умението да призоваваш Радостта и промяната в живота, чрез назоваване на истинското им име. Кое е това, което прави един човек щастлив? Кое е това, което, ако му се случи утре, животът му ще се търкулне в друга, по-добра посока? Здраве, късмет, благоденствие, любов, нова работа, сила... Нима всеки не иска едно и също, ще попитате? О, да! Но повярвайте ми, вашето здраве е различно от нечие друго, защото болежките ви и уроците ви са различни. Вашата любов е различна от всяка друга, защото усещането ви за красота и нуждата от споделяне са различни от всяка друга! Работата, която искате да започнете, е различна от тази, която иска друг, защото ви бива различно! А със силата, която искате да извикате, ще сторите нещо, за което друг не би и помислил!

Затова, ако човек реши да направи или участва в наричане, той трябва да е наясно от каква точно любов има нужда, от какво точно иска да оздравее, каква точно е вината, за която ще иска прошка, каква точно е новата работа, която иска да намери, и най-вече какви са действията, които трябва да извърши, за да постигне целта си.

Българското обредно наричане е тайнство, което може да бъде извършено от сам човек, от едно семейство, от цял род или от водач с група хора. И в трите случая без изключение участниците в тайнството изричат сами на глас всичко онова, което искат да се промени в живота им. В обреда, освен със силата на думите, се работи и със силата на хляба и паметта на водата.

- Може ли наричането да промени живота и съдбата?

- Разбира се, нали това е целта! Според старата ни българска вяра, както и в ранното християнство, човекът се преражда – душата му пребъдва отново и се очовечва отново. Смисълът на това е в ученето на уроците. Просто душата е много стара и много мъдра и знае къде трябва да тръгне на училище този път. В мига, в който се очовечи, душата се свързва с Корена. И тогава Господ й дава най-големия дар – свободната воля. С тази свободна воля човекът вече може да избира – да ги научи или да не ги научи тези уроци. А те са заложени в съдбата, в орисията. Те са онези неща, които неминуемо ни се случват, заложените изпитания по Пътя. По време на наричане, когато човек е осъзнал какво иска да промени, с думите си той предизвиква точно това – задвижване на промяна, научаване на урока, смяна на пътя, на орисията! Затова наричането се прави само през свободната воля, за да е личен избор, осъзнаване и отговорност!

- Наричането е древна практика, позната на старите българи. Приложима ли е тя в днешния модерен свят?

- В днешния свят наричането е невероятна терапия. Разтърсващото преживяване на всеки участник в обред е свързано с истинското осъзнаване. При подготовката за обред и по време на наричане човек често успява да провиди и признае пред себе си тайни, които крие години наред от собствената си душа. Отприщват се зидове от премълчани викове, прошки и страдания, изливат се реки от сълзи, за да се стори място на Новото. Работила съм и със зависими от алкохол и наркотични вещества в център за рехабилитация. Резултатите бяха невероятни.

 

Глория Петрова роди момиченце

Преслава се показа бременна в цял ръст

Цветана Манева се снима в клип на Азис

Шеф Виктор Ангелов реабилитира кебапчето

Семейство Бекъм разпуска на яхтата на Елтън Джон

Селена Гомес се снима с наши ромчета

Иво Аръков едва не загубил мъжествеността си

Убиват Надя Дункин, за да не свидетелства за лагерите

Дейвид Копърфийлд: Аз съм честен измамник

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 12 СЕПТЕМВРИ!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица