Независим Кюрдистан - какво се променя

Независима държава на най-големия бездомник в света ще влоши ситуацията не само в Ирак, но и в целия регион

До референдума за независим Иракски Кюрдистан остават 93 дни. Има такъв брояч, инсталиран в Ербил – тяхната бързо развиваща се столица. Отброяват се дните до 25 септември 2017 г., когато ще се проведе референдум за самостоятелна държава на този огромен народ. Това ще бъде прецедент. Нещо повече. Предвижда се на 6 декември 2017 г. да бъдат проведени избори за президент във вече независимата кюрдска държава. Това решение от 7 юли 2017 г. на властите, и в частност на президента Масуд Барзани, който е и председател на Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК), може да се нарече един без преувеличение съдбоносен исторически момент в живота не само на Южен Кюрдистан, но и на кюрдите в целия свят. Това наистина е огромен народ, без собствена държава.

Само в Иракски Кюрдистан живеят около 8 млн. кюрди и представляват 20 % от населението на държавата, в Турция (Северен Кюрдистан) са 15-20 милиона - съответно 18% от населението на държавата, 10% (около 8 млн.) в Иран (Източен Кюрдистан) и 8-9% (около 2 млн.) в Сирия (Западен Кюрдистан). Над 3 млн. е кюрдската диаспора в държави извън Близкият Изток, основно в Западна Европа и Русия (най-много са в Германия – около 2 млн.). Към момента кюрдите са най-голямата народностна група в света, която няма собствена държава.

Идеята за независима кюрдска държава намира своята възможност за създаване след разпада на Османската империя под ударите на Франция, Великобритания и Русия. През август 1920 г. в парижкото предградие Севър подписват мирен договор, който предвижда създаването в югоизточните части на Империята на независими Кюрдистан. Преди това, през 1917 г. Руската империя вече е завзела Сюлеймания и по силата на тайно споразумение с Франция и Великобритания има възможност да създаде такава държава под своя егида. Революцията в Петербург обърква плановете, там идват на власт болшевиките, които се борят срещу световния империализъм и сключват таен съюз с един нов лидер, водачът на Национално-освободителната война на Турция (1919-1922 г.), Мустафа Кемал (Ататюрк). Помагат му с подкрепа, съветници, оръжие и силите на Антантата напускат Мала Азия. През 1923 г. е подписан Лозанският мирен договор, който отменя Севърския, и кюрдите, както и населяваните от тях територии са трайно преразпределени в държавите Турция, Сирия, Ирак и Иран. Именно Лозанският мирен договор се счита за началото на кюрдското движение за самоопределение и независимост.

Кюрдите вдигат въстание в Мосул, британските войски го потушават. Вече в районите на Мосул и Киркук е открит нефт и всичко в региона се променя. Надеждите за самостоятелна кюрдска държава се изпаряват с прогресивно увеличаващият се дебит на добива на петролните компании.

Ситуацията се променя с офанзивата на САЩ през 1991 г. и инвазията срещу Ирак през 2003 г. Тогава кюрдските райони на Северен Ирак бяха използвани като плацдарм срещу режима на Садам Хюсеин от армията на САЩ. С новата Конституция на Ирак от 2005 г. се дава федерация на Кюрдска автономна област (КАО) в Северен Ирак с право на парламент, правителство, собствени въоръжени сили (Пешмерга, около 85 хил., вкл. бронетанкова техника и артилерия). Особено внимание следва да се обърне на наличието на големи нефтени находища, които могат да осигуряват самостоятелни доходи на КАО.

Много важен фактор се оказа създаването в Ирак на „Ислямска държава“. Тогава властта в Багдад на практика абдикира и единствената сила, която се противопостави на Халифата в региона бяха кюрдските Пешмерга.

Масуд Барзани се обърна за помощ и на негова територия се появиха войскови формирования на Турция, САЩ, Великобритания. На практика КАО получи и гаранции за самостоятелността си от Багдад. В Ербил отлично осъзнават, че по-благоприятен момент за независимост няма да получат. И се стартира усилена международна дейност. Освен посещението на Барзани в Европа, което включваше и България, важен момент беше срещата на председателя на Съвета за сигурност на Кюрдистан Масрур Барзани във Вашингтон със старши съветника на Доналд Тръмп и негов зет, Джаред Кушнер, както и със съветника по национална сигурност ген. Хърбърт Макмастър. На срещата присъства и директорът на военното разузнаване на САЩ, ген. Винсент Стюърт. Фокусът на срещата е бил операциите срещу ИД и подкрепата, която САЩ ще оказват на Северен Ирак. Прави впечатление обаче, че докато преди срещата Държавният департамент заявяваше, че САЩ поддържат териториалната цялост на Ирак, последвалото изявление на директора на военното разузнаване на САЩ пред Сената съдържаха извода, че референдумът е едно от решенията на проблемите в региона и това вече е почти свършен факт.

Негласна подкрепа беше получена и от Русия. В рамките на Санкт-Петербургския икономически форум присъства и премиерът на КАО Нечирван Барзани. Същият освен разговорите с министъра на външните работи, Лавров, беше приет и от президента Путин. Последваха скоростни срещи с министъра на енергетиката и ръководителите на „Газпром“ и „Роснефт“. Подписани бяха сериозни договори за срок от 20 години, включително и разширяването на нефтопровода между Северен Ирак и Турция.

Москва няма да бави дълго време признаването на независим Кюрдистан, още повече, че такъв вид референдуми бяха проведени и в Южна Осетия и... разбира се в Крим. Към момента основни противници на референдума се явява официален Багдад, напълно разбираемо и регионалните държави Турция и Иран.

Независимо от това, че интересите на иракските, сирийските, иранските и турските кюрди в много области са дори противоречащи си, все пак създаването на независима държава Кюрдистан ще доведе до влошаване на ситуацията не само в Ирак, но и в целия регион.

Иран остро реагира като заяви, че Ирак е единна държава и Кюрдистан е неделима част от нея. Съветникът на аятолах Хаменей директно обвини Вашингтон,че използва кюрдите и техните надежди за свои цели. В Турция естествено са притеснени от създаването на кюрдска държава в региона и наличието на такъв прецедент в съседна страна ще доведе до такива вълни в населените с кюрди югоизточни области. В същото време Турция има отлични отношения с Барзани и тръгват огромни количества нефт от находищата в Иракски Кюрдистан.

Референдумът за независим Кюрдистан ще се състои и той ще потвърди решението на кюрдския народ за независимост. Друг въпрос е обаче кога тази независимост ще бъде обявена официално. С резултат от референдума Барзани със сигурност ще изнудва Багдад по спорните въпроси около самостоятелното използване на нефтените ресурси, спорните територии около Киркук и др.

САЩ, Великобритания, Франция и Израел в бъдещата независима кюрдска държава виждат един подходящ и светски партньор в противовес на религиозен Иран, раздирания от противоречия и почти неуправляем Ирак и ненадеждна Турция. Русия е изключително привлечена от възможността чрез Кюрдистан да участва в разпределението на нефто-газовата трапеза на Ирак, откъдето на практика беше изхвърлена след американо-британската инвазия в Ирак през 2003-а. Последният от Съвета за сигурност на ООН, Китай, винаги е доказвал правотата на поговорката, че ако заемеш правилната позиция навреме и умееш да чакаш, то неминуемо нефтът ще потече сам към теб.

Когато това се случи обаче, Близкият Изток ще е напълно различен.

*Авторът е специален външнополитически наблюдател на “Труд”

Коментари

Задължително поле