Не забравяме Крим

Четири години след нашествието санкциите срещу Москва трябва да продължат

* Статията на г-н Борис Джонсън е предоставена на вестник “Труд” от посолството на Великобритания в България

В нощта на 22 фeвруари 2014 г. най-влиятелните мъже в Русия се събират на среща в Кремъл и вземат решението да отнемат Крим от Украйна.

По-късно тези мъже ще направят всичко възможно, за да легитимират решението си, включително чрез провеждането на фалшив референдум. Но тази среща на президента Владимир Путин и началниците на службите за сигурност има една цел - да реши окончателно съдбата на населението на Крим.

Това ни е известно, защото г-н Путин сам го сподели. В документален филм за руска телевизия, излъчен през 2015 г., президентът описа как са протекли събитията.

Решението му да анексира Крим е взето точно на тази тайна среща, три седмици преди фалшивия референдум. По думите на самия г-н Путин, всички твърдения за това как е предприел действия, за да защити региона и да отстоява желанията на местното население, са напълно неверни.

И така, Русия отне 27 000 кв. км от Украйна и наруши първия принцип на международното право - че страните нямат право да придобиват територия или да променят граници по насилствен път.

Г-н Путин официално анексира Крим в полза на Руската Федерация на 18 март 2014 г. Четири години по-късно, трябва да си припомним мащаба на случилото се и да удвоим усилията си в защита на нашите ценности и отстояването на принципите на международното право.

Руското завземане на Крим се превърна в първото насилствено отнемане на територия на европейска държава и първото насилствено преначертаване на европейска граница от 1945 г. насам.

Докато това се случваше, Русия наруши толкова много международни споразумения, че изреждането на всички би било предизвикателство. Например, г-н Путин потъпка член 2 от Хартата на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Договора за приятелство между Русия и Украйна.

Той също така наруши конкретното обещание на Русия, съдържащо се в Меморандума от Будапеща от 1994 г., да зачита „съществуващите граници на Украйна“ и  да се „въздържа от заплаха или използване на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна“.

Но г-н Путин не приключи с анексирането на Крим - той разпали и продължи да нагнетява конфликта в Източна Украйна. До ден днешен Русия продължава да изпраща войски и танкове в сблъсък, който вече е отнел над 10 000 човешки живота и е прокудил 2,3 милиона души от домовете им.

Полет MH17 стана поредната жертва на тази трагедия, след като руска ракета, изстреляна от район, контролиран от сателитни на Русия войски, взриви самолета в небето, убивайки 298 невинни души, включително 10 британски граждани.

Междувременно, от Крим идват сведения за системен натиск над местното татарско население и над всеки, който се противопоставя на руското нашествие. Въпреки постоянните призиви на Общото събрание на ООН, Русия отказва да позволи на международни правозащитни организации достъп до полуострова.

В крайна сметка, сигурността на всяка нация зависи от общоприетия принцип, че държавите не могат да променят граници или да превземат територия по насилствен начин. Поради тази причина съдбата на Крим е от значение за всички нас.

Всички ние сме задължени да се противопоставим на Русия по премерен и решителен начин. Това означава запазване на санкциите срещу Русия, свързани с анексирането на Крим, докато районът все още е под контрола на Кремъл и докато Споразуменията от Минск продължават да се пренебрегват в Източна Украйна.

Тези мерки целят да покажат, че нито една страна, независимо от това колко голяма е тя, няма правото да разчленява съседна държава и да нарушава международното право без последствия.

Въпреки това, паралелно с отстояването на принципите си, трябва да поддържаме постоянни и целенасочени разговори с Русия. Нужно е ясно и директно да изразим притесненията си от действията на Кремъл.

С визитата си в Москва през декември показах ясно, че не съществува противоречие между провеждането на диалог и възпирането - всъщност двете могат да се подсилват взаимно. Като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, Великобритания и Русия споделят и специална отговорност към международния мир и сигурност.

Нашето мото спрямо Русия трябва да бъде „във връзка, но нащрек“, тъй като и двете действия трябва да бъдат изпълнявани с еднаква решителност. Но не трябва никога да забравяме за ужасяващите последици от онази късна нощна среща в Кремъл.

 

Хронология на кризата

Кризата в Украйна се разгоря с пълна сила през ноември 2013 г., когато тогавашният президент на страната Виктор Янукович, под натиска на Москва, изненадващо обяви, че Киев се изтегля от преговорите за подписване на Споразумение за асоцииране с ЕС. За да е съвсем ясно, какво се случва, няколко седмици по-късно президентът на Русия Владимир Путин обяви, че ще отпусне 15 млрд. долара за изкупуване на украински външен дълг и ще намали с една трета цената на руските газови доставки за Украйна. Докато всичко това се случваше, хилядите протестиращи на площад „Независимост” в Киев се превърнаха в десетки хиляди, а оттам и в стотици хиляди. Масовите протести обхванаха всички по-големи градове в Украйна и три месеца след началото на кризата, на 22 февруари 2014 г. Виктор Янукович бе свален с процедура по импийчмънт от парламента на страната и избяга в Русия. Москва отказа да признае новата власт в Киев за легитимна и на 27 февруари 2014 г. въоръжени „вежливи хора“ с неутрални униформи превзеха парламента на Крим и издигнаха руския национален флаг.

Коментари

Задължително поле