Доналд Тръмп десантира шумно и базапелационно

Приключиха честванията по случай 75-годишнината от Десанта на съюзниците САЩ, Великобритания и Канада в Нормандия. На 6 юни 1944 г. е дадено началото на най-голямата съвместна сухопътна, военновъздушна и морска операция - „Овърлорд“, с която започва освобождаването на Франция от нацистките окупатори, а оттам и на цяла Западна Европа. Генералите на САЩ и Великобритания Дуайт Айзенхауер и Бърнард Монтгомъри стоварват армия от 1 452 000 души (към м.юли) на европейския континент. Срещу тях са 39 дивизии на Вермахта 380 000 души под командването на фелдмаршалите Герд фон Рундщет и Ервин Ромел. Операция „Овърлорд“ завършва с разгром на Западната групировка на Райха. Германия дава 288 695 жертви, 2127 самолета и 1500 танка. Съюзниците постигат победата с цената на 226 386 убити, 4101 самолета и 4000 танка.

На Източния фронт, Германия и съюзниците u губят 5 076 700 убити, СССР дава 8 649 200 военни жертви. Няма смисъл от спорове каква е ролята на операция „Овърлорд“ за изхода на Втората световна война. Разбира се основните сражения ги извоюва СССР, но без нея победата щеше да е още по-дълга, мъчителна и още по-кървава. Без десанта цяла Германия, Франция, Италия и Испания щяха да са под управланието на комунистическите прокси-партии на Сталин, с неговата икономика, пропаганда, режим на управление. Нещо, от което СССР се отказа и то на два пъти, при Хрущов и при Горбачов.

От гледната точка на тези събития можем да преценим докъде са се развили съюзите и къде са различията към момента. На Западния фронт-2019 „десантира“ Доналд Тръмп. Шумно и безапелационно започна да дава съвети за преустройството на Европа. Първо от Великобритания. Препоръча страната да напусне ЕС незабавно и без сделка. Предложи веднага след като „се освободи от оковите“, Великобритания да сключи с него една „добра сделка“ и да не плаща дължимата вноска към бюджета на ЕС от 39 млрд. евро. Похвали Борис Джонсън като подходящ за нов премиер. Поздрави Нейджъл Фараж за Брексит и победата му на евроизборите. Дирекно каза, че този „добър човек“ трябва и той да участва в преговорите за излизане от ЕС. По традиция „изхейти“ кмета на Лондон Садик Хан, който си беше позволил да го критикува. Видя се и с Кралицата. Изтъкна шотландските си корени и инвестицията му на Острова в две голф игрища. Отново обаче посочи, че страните са на прага на „феноменална“ сделка, която ще потвърди специалните им отношения. Зад привидните медийни експлозии типично в негов стил всъщност прозираше истинската цел на визитата, а именно очертаване на рамките на бъдещото двустранно споразумение между САЩ и Великобритания.

Заедно с американския президент в делегацията присъстваха и изпълнителните директори и висши представители на BAE Systems, GlaxoSmithKline, National Grid, Barclays, Reckitt Benckiser, JP Morgan, Lockheed Martin, Goldman Sachs International, Bechtel и Splunk. Както виждаме обаче за тази „много, много добра сделка“ говори само американската страна.

Партньорът в лицето на Великобритания смутено мълчи, а ЕС гледа с нескрита тревога какви могат да ги подпишат Тръмп и евентуално фаворита му Борис Джонсън, докато все още имаме отворени граници с Кралството, а и след това. Така е защото на Великобритания u е отредена ролята на партньор и то младши-партньор с допълваща функция достъп през нея до европейския пазар. Накратко „феноменалната сделка“ представлява вариант на опитите още от администрацията на Обама да се сключи Транс-атлантическото споразумение за свободна търговия. Най-точното определение даде Дейвид Хениг, директор на Проекта за британска търговска политика и бивш съветник на британското правителство по въпросите на търговията.

„Това е безкомпромисен документ от гледна точка на САЩ, в който не се споменава нищо за взаимна изгода“... Списъкът съдържа 18 страници и на практика налага америкаската земеделска продукция, както и забрана за сближаване с Китай. В документа са описани най-тежките кошмари за европейските земеделски производители. Настоява се за „всеобхватен достъп“ за американските земеделски стоки във Великобритания чрез намаляване или елиминиране на митата, както и премахване и на другите бариери пред американския износ. Изпълнението на тези условия на практика отваря британския пазар за новият и пъстър ГМО свят, отгледан в Америка- генетично модифицираните земеделски продукти, хранените с антибиотици животни и третираното с хлор пилешко - които са забранени в ЕС, но са широко разпространени в САЩ. Достъп до възможност на американските банки пряко да финансират определени сектори от икономиката. Всяко едно сключване на споразумения с „непазарни страни“, в случая Китай, следва да бъде одобрявано от САЩ. Това е формулирано с изречението „Съединените щати се опитват да си запазят възможността да се оттеглят от сделката, ако не харесат евентуално търговско споразумение на Великобритания с „непазарни страни“ и е пряко предупреждение към Китай, че бъдещите отношения с Великобритания ще се одобряват от Вашингтон.

САЩ са наясно, че Брексит постави Великобритания в много неизгодно положение. Едно е да се водят преговори със страна от ЕС с население от 500 млн., а друго с 66 милионна, макар и владялата Америка преди време, Великобритания. Оттук и привидно импулсивно изпуснатите призиви от страна на Тръмп, страната да напусне без сделка ЕС и ако може и със скандал. Така тежестта в преговорите буквално ще се стопи. От своя страна ЕС също наблюдава процеса с тревога, защото евентуално напускане на Великобритания с отворена граница през Северна Ирландия ще осигури и достъп на тези продукти до европейския пазар. Към момента структурата на търговията на Великобритания е 49% с ЕС, 13% със страни в търговски споразумение с ЕС и едва 14% със САЩ. Излизането без сделка изисква нови търговски споразумения за тези близо 62% и осигурява „феноменален“ пазарен дял на САЩ. Неволно се налага аналогията с операция „Овърлорд“, когато през Великобритания тогава не толкова доминиращите в света САЩ влязаха в Европа и от тогава няма излизане. Деструктурираха Британската колониална империя и овладяха над 70% от пазарите й.

На „Източния фронт“, както казва Швейк "...Войната си вървеше много добре, докато не се намеси Генералният Щаб“, в момента Пентагонът. Русия почти се беше примирила със санкционното ежедневие, ЕС - с контрасанкционното. Постепенно се движеха и енергийните проекти. Докато намесата на „Генералния Щаб“ не активира отново военното противопоставяне. Анулирането на Договора за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) поставя Европа отново в положението на заложник за нова надпревара във въоръжаването на Европейския театър. САЩ разполагат системата THAAD вместо Aegis Ashore в базата си в Румъния, като официалното заявление, е че системата ще премине дългосрочна актуализация.

Същата седмица директорът на военното разузнаване на САЩ ген. полк. Робърт Ашли-младши директно обвини Русия, че провежда скрити ядрени изпитания на свръхмалки ядрени устройства. Това е пряко нарушение на Договора за всеобща забрана на ядрените изпитания и отваря врати за стартиране на подобни опити в самите САЩ. Нещо което е залегнало в концепцията им за ограничена ядрена война. Какви перспективи в това отношение пред надпреварата във ядренните оръжия отваря денонсирането на този договор можем да си представим, като за сравнение САЩ разглеждат ядренния артилерийски боеприпас тип „Grable“ с мощност от 15 Ктн. като „средно мощен взрив“. А това е с размерите на артилерийски снаряд...

Още от Източния фронт, САЩ обявиха новите хиперзвукови оръжия на Русия като ракетите „Сармат“ с бойните хиперзвукови маневриращи блокове „Авангард“ като елементи от Договора за стратегическите настъпателни оръжия СНВ-3, който изтича в края на 2020 г. и заплашиха, че ще анулират и него. В отговор руският президент Владимир Путин заяви, че Русия е постигнала технологично изпреварване в стратегическите оръжия и може да мине и без този Договор. Нещо от рода на...“Все тая...!“ Да, но на нас в Европа едва ли ще ни е... Все тая! И отново неволно се налага аналогията, че основните „сражения“ в тази надпревара ще са на „Източния фронт“ и много от нещата след Десанта преди 75 години си остават същите.