Не пипайте лихвите с мръсни ръце!

Една ябълка днес е повече от една ябълка след една година. Едно птиче в ръката е по-добре от две в храстите

Финансовият капитал и напечатаните пари създават усещането за налични спестявания, но не създават реални такива

В отговор на кризата централните банки направиха лихвите нулеви или отрицателни. Идеята: така кредитът да се отвърже по-бързо и да се засили търсенето, а оттам да се активира и обездвижения производствен потенциал, тоест да се предизвика икономически подем. Това гласи и генералната кейнсианска рецепта за парична политика в условията на започваща стагнация. Непознаването на явлението лихва обаче и бърничкането с мръсни ръце в него може да предизвика тежки проблеми за цялата икономическа система, респективно за нас като спестители и инвеститори.

Лихвата не е просто икономическо явление, съществуващо само при заемите, да речем. Тя е категория на човешкото действие, отразяваща времевите предпочитания на хората към настоящето спрямо бъдещето - генерално. Априорно тези времеви предпочитания са положителни - една ябълка днес е повече от една ябълка след една година. Едно птиче в ръката е по-добре от две в храстите... Хората предпочитат „тук и сега“ пред „утре и за в бъдеще“, а резултатът е формирането на лихвен процент. Следователно, правенето на лихвите във финансовия свят нулеви е логически нонсенс и противоречи на природата на времевите предпочитания на човека.

Примерът във финансовия свят, който най-ясно илюстрира явлението, но и ни оставя с грешно впечатление, че лихвата касае само парите и пазара на заемни средства е следният: ако ви поискам назаем за моя бизнесидея и обещая да ви дам 1000 лева след една година, колко пари бихте ми дали днес? Със сигурност по-малко от тези хиляда лева, (например 900), защото оскъдният ресурс днес има по-висока цена, а бъдещите 1000 лева се сконтират с определена норма, за да видим настоящата им цена. Така се формира и естественият лихвен процент, отразяващ съвкупните времеви предпочитания в даден момент.

Във финансовия свят лихвеният процент е най-важната „цена“ - тази на спестяванията. Казваме „цена“, приемайки че всъщност това е съотношение - в случая между наличните спестявания/инвестиции, от една страна, и потреблението, от друга. Иначе казано, ако потребяваме повече, ще има по-малко спестявания/инвестиции, а лихвата ще е по-голяма, отразявайки оскъдността на тези спестявания/инвестиции. Обратно, ако времевите предпочитания на хората са по-ниски и отлагат потреблението си, създавайки изобилни спестявания, то цената на тези спестявания (заемния ресурс) е по-ниска, т. е. и лихвите са по-ниски.

В бизнес практиката към естествения лихвен процент се добавят надбавки за: кредитен, валутен (инфлационен) и ликвиден риск и се формира т. нар. номинален лихвен процент на финансовите пазари за всеки отделен инструмент и кредитополучател.

Какво имат предвид икономистите, говорейки за лихвени нива?

Лихви в икономиката има много - на междубанковия пазар, по държавните ценни книги, по кредитите и депозитите.

Когато икономистите говорят, че централните - ФЕД или ЕЦБ - щели да смъкнат лихвите или лихвения процент, те имат предвид лихвата на междубанковия пазар, т. е. тази, с която се финансират банките една друга. На нея ФЕД влияе пряко с операциите си на „отворените пазари“. Ако иска кредитът да потече, за да се засили растежът, централната банка създава от нищо ликвиден ресурс - банкови резерви - и с него купува активи (ДЦК или кредити) от пазара (банките), натискайки лихвите на междубанковия пазар надолу заради изобилието на ликвидност в банковата система. Самите покупки на дългосрочни финансови инструменти също натиска доходността им надолу (вдигат цената им), което стимулира дългосрочния кредит (при ипотеките, например) и влияе на инвестиционните сигнали. Всичко това се отразява на лихвите по цялата „крива на доходността“, респективно върху повечето лихви в икономиката.

Обратно, ако искат да вдигнат лихвите, за да охладят икономиката - централните банки изтеглят ресурс от пазара, продавайки активи обратно на пазара и изтегляйки по тази начин ликвидност от банковата система. Ние в България следваме лихвената политика на ЕЦБ, бидейки в борд с еврото.

Проблемът с намесата в тази най-важна „цена“ - лихвата - в икономиката е, че води до сериозна дискординация в процеса на инвестиции и потребление. Със създаването на финансов капитал и смъкването на лихвените равнища, не се променя фактът, че трябва да има реални спестявания, за да има и реални инвестиции. Появяват се т. нар. „насилствени“ или „изкуствени“ спестявания, които ще доведат и до промяна на производствената структура, неотговаряща на реалните ресурси за завършване на започнатите бизнес начинания.

Финансовият капитал и напечатаните пари създават усещането за налични спестявания, но не създават реални такива. Оттам и най-добрите сред нас в прогнозите - предприемачите - грешат целокупно. Ниските лихви правят дългосрочни проекти да изглеждат по-рентабилни, отколкото са всъщност. Предриемачите дисконтират с по-малка норма, оттам се получава по-висока настояща цена на проекта им, без обаче да има достатъчно реални спестявания, с които да бъдат завършени проектите. Оттам следва срив в реалната икономика, впоследствие във финансовия сектор и проблеми за финансовата система като цяло - банки, фондове, застрахователи.

За да отложат краха, централните банкери трябва да поддържат или да увеличат впръскването на кредит, а лихвите трябва да стоят ниски неограничено дълго. В противен случай натрупаният дълг ще експлоадира.
Разбира се, политиците искат ниска лихвена среда и по-видим растеж в рамките на техния мандат, но не се интересуват от социалната цена, която ще се плаща впоследствие.

В пазарната икономика е важно да няма намеса в цените, защото иначе се нарушават сигналите и оттам целият процес на икономическа калкулация и ориентацията на пазарните участници - дали и колко да инвестират/спестяват, или да потребяват. Неправилното насочване на оскъдния ресурс и погрешното му използване води до изкривявания на пазара, кризи и по-нисък стандарт за всички. А лихвата не е пазарна приумица или следствие на експлоатацията на стойността, изкарана от работника, а априорна категория на човешкото действие.

Коментари

Задължително поле