Новата нормалност: ордолиберализъм и дигитална идентичност

Пандемията се използва, или дори е планирана, както ще се опитам да докажа, за „рестартиране“

Ние, гражданите, които не искахме война, сега търпим последствията от тази криза, приемайки бежанците от Близкия изток

След повече от година и половина на строги мерки с превантивен и репресивен характер в Чили основите на новия модел по-устойчив капитализъм вече са положени. Резултатът e, че Чили се позиционира на първо място в региона що се отнася до новата „дигитална адженда“, както оптимистично оповестяват в началото водещият, Хосе Игнасио Дуняк, главен изпълнителен директор на Sky Airlines и „Кандела Беспросван“, асоцииран технологичен партньор, Ernst&Young. Но за сметка на това е на първо място по психически проблеми, заради пандемията в региона и на второ място в света. Ernst&Young, както ще бъде разяснено по-долу, е една от компаниите, които още през 2016 г. на срещата на върха на ООН полага началото на тази дигитална „адженда“ с учредяването на алианса ID2020.

Като цяло Латинска Америка има около 26 млн. безработни, 4 милиона от които са изпаднали в бедност, а много деца никога няма да се върнат в училище според доклад на УНИЦЕФ. След 17 месеца училищата отново отвориха врати, но само в 40% от обществените училища (тук те са към общините, не държавни) децата присъстват. В частните училища процентът е по-висок. По всичко се вижда, че тук ще успеят да наложат хибридното образование.

 Чилийците имат опит в налагане на нови неолиберални модели. Преди, по времето на Пиночет, са малтретирали хората по стадионите, сега там ги ваксинират. И според моите наблюдения същата идеология, свързана с Кисинджър (учител на вече небезизвестния Клаус Шваб, основател и директор на Световния икономически форум, с когото се срещат редовно и по време на конференциите на „Билдерберг Клуб“), е както в основата на военните преврати в Латинска Америка, така и на „дигиталния преврат“, на който сме свидетели днес.

Какво означава този „дигитален преврат“ за мен в личен план (да оставим настрана дългите карантини, затворените детски градини, работата от дистанция, липсата на отдих и социални контакти): като неваксинирана нямам право, въпреки че това е противоконституционно, да посещавам театър, библиотеки, спортни зали и мероприятия, дори да пристъпя работното си място без „зеления паспорт“. Странно защо мога да ползвам градския транспорт, да пазарувам в моловете и супермаркетите, както и да посещавам лечебни заведения. Във Франция зелените паспорти трябва да се представят и пред здравните институции.

Моята хипотеза е, че пандемията се използва, или дори е планирана, както ще се опитам да докажа, за „рестартиране“ (Schwab & Malleret, 2020) на капитализма към по-устойчив модел. Нещо като втора „перестройка“, основана на определени неолиберални икономически теоретици, сред които изпъква на преден план нобеловият лауреат по икономика, както и носител на ред други престижни награди, Израел Кирцнер. Той твърди, че „пазарното равновесие всъщност е изключение, тъй като няма пълна информация“.

По-устойчив капитализъм е възможен съответно, когато има пълна информация, нещо постижимо в контекста на Революция 4.0. Доколкото устойчивият капитализъм е възможен, само ако е налична цялата информация, решаващите стъпки са дигитализацията (цифровизацията) на всички сектори и предоставянето на всеки отделен човек на цифрова идентичност. Друг важен елемент при Кирцнер е иновацията. В момента информацията и иновацията са парадигматични в икономиката.

Идеята за цифрова идентичност е лансирана като проект по време на встъпителната среща на високо равнище на ООН през 2016 г., на която се учредява ID2020, публично-частен съюз (алианс), по инициатива на Microsoft и Accenture, който насърчава целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. Целта е да се даде дигитална идентичност на 1.1 млрд. души по света, които нямат официални документи.

Около една пета от световното население е без легална идентичност, което го лишава от достъп до здравеопазване, училища, подслон, правосъдие и други държавни услуги. Често засегнатите групи включват бежанци, разселени от войни, териториални спорове, жертви на глад, социални изгнаници, глобални безредици, политическа нестабилност, конкуренция за ресурси и изменение на климата.

Програмата за устойчиво развитие за 2030 г., приета от световните лидери през 2015 г., има всеобхватната цел да се даде възможност на всички хора, страдащи от правно, политическо, социално и икономическо изключване, да получат официална идентичност. В отговор на тази глобална нужда, срещата на върха ID2020 събра лидери и представители на частния сектор, правителства, международни организации, неправителствени организации, политически анализатори и лидери на мисълта за изграждане на междусекторни партньорства, които допринасят за осигуряването на всички невидими и уязвими хора с правна идентичност до 2030 г., „за да ги направим видими и да ги възстановим в обществото“.

Целите на срещата са описани още в началото - как да се даде дигитална идентичност на всички хора на планетата, които нямат лични документи.

Именно в тези алианси се крие зараждащият се ордолиберализъм.

„Поуката от стремежа на германските ордо-либерали за ред без привилегии от 30-те до 50-те години на миналия век е, че веднъж в движение рефеодализирането на обществото чрез преплитането на частна и държавна власт е много труднo обратим.“ (Колев, 2020)

През следващите години към алианса се присъединяват и други големи компании, а на срещата на високо равнище през 2020 г. стартира поредица от уебинари, на които бива изяснена визията на ID2020 за „добра цифрова идентификация за всички“ (ID2020 „Сесии на върха на върха“ 2020). Втората сесия има за основна тема „Цифрови имунизационни сертификати: Проектиране за нова ера в глобалното здраве“ (ID2020 „Сесии на върха“, уебинари, 2020 г.).

 Оттук можем да предвидим риска, че дигиталната трансформация не е предназначена само да гарантира социалната интеграция и по-устойчив капитализъм на локално и глобално ниво, но и огромно натрупване на капитал и устойчив бизнес за големите технологични и фармацевтични компании. В противен случай защо населението не се информира по тези въпроси, явно така актуални във висшите кръгове на икономическата и политическа власт? Защо не опишат „новата нормалност“, за която говорят от самото начало на пандемията, новия модел общество? Логично трябваше да успокоят хората, че ще се върнем възможно най-бързо към нормалността.

Моята лична позиция е следната: според мен е възможна съвместимост и диалектическо разрешение на трилемата, чрез диалог. Диалогът, както и конфликтите са част от едно демократично, отворено общество.
Факт е, че гражданското общество и на Запад е потискано от десетилетия, от момента, в който глобализацията се разрасна. Искам да припомня за масовите протести срещу войната в Ирак през 2003 г., организирани от гражданското общество. Най-тъжното е, че същото това общество, което беше игнорирано от политическите лидери, явно обслужващи интересите на крупните капиталисти в сферата на оръжейната и петролната промишленост, сега търпи последствията от кризата. Ние, гражданите, които не искахме война, сега търпим последствията от тази криза, приемайки бежанците от Близкия изток. Нито правителствата, нито крупните компании, замесени с икономически интереси в тези конфликти, могат, а много дори не се и опитват да решат проблемите.

* Мария Велева преподава немска култура в Столичния университет за образователни науки (Universidad Metropolitana de las Ciencias de Educacion), Сантяго, Чили. Текстът е предоставен от сайта “Гласове”.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения