Новият собственик: "Левски" е кауза и магия

Новият мажоритарен собственик на „Левски“ Спас Русев направи изключително любопитно изказване при стъпването си в длъжност. 62-годишният бизнесмен даде да се разбере, че основната му цел е да върне магията на стадион „Георги Аспарухов“, а също така и успехите. Русев направи паралел между футбола в Англия и този у нас, а също така даде да се разбере, че стилът му на управление ще бъде коренно различен от този на останалите президенти на отбори у нас.

https://www.youtube.com/watch?v=2XrWtR-vkX4

„Благодаря на предишните собственици, че не допуснаха клубът да бъде спасяван от провинцията – започна Русев. - Първият ми съзнателен спомен за „синята“ фланелка ме връща назад във времето, в една бръснарница на главната улица в Перник. Забравете социалните мрежи днес, това тогава бе истинската социална мрежа. Всичко се споделяше там – успехите и неволите, любовите, но най вече какво се случва на зеления килим. „Синята“ фланелка бе някакъв особен символ на свобода и принадлежност към кауза. Когато имаш тези две неща, винаги после идва и красивият футбол. „Левски“ бе това – свобода, кауза и футболни вълнения. Още тогава усещах, че онези, които говорят за „Левски“, не мислят за него само като за отбор, който вкарва или не вкарва голове, а за нещо повече – отборът беше кауза, освен че беше свобода, освен че беше магия. „Левски“ беше и нещо друго, за което искам да поговорим. Когато „Левски“ имаше мач вечерта, целият ден бе посветен на двубоя. Едва, когато отидох в Лондон, години по-късно, чух колко често се употребяват определението mach day. В онези години целият ден преди следобеден или вечерен мач беше посветен на срещата. Хората се вълнуваха, обичаха играчите, футбола, мача. Това днес го няма. Те обичаха тези 11 на терена, обичаха да се смеят да спорят. Обичаха така да прекарват свободните си часове. Тази обич ме направи почитател на „Левски“. Знаех, че „синята“ фланелка е фланелката, няма друга. Когато отидох след години в Лондон, някак си естествено избрах да бъда фен на „Челси“. Основната причина, защото играеха със „синя“ фланелка. Това, което после виждах в българския футбол, нямаше много общо с магита, какво говорим за обич. Ставаше въпрос за собственици, които се изказват на всеки 45 минути. Ставаше въпрос за фенове, които преминаха границата. Ставаше въпрос за много други неприемливи неща, нямащи нищо общо с обичта към футбола."

"Аз обичам футбола и ще дам всичко от себе си, за да върна магията на тази игра. Не очаквайте от мен да коментирам мачове на всяко полувреме, да се бъркам в работата на треньора или пък в работата на БФС. Не очаквайте от мен да напътствам и феновете. Смятам, че всеки, който обича истински клуб, е добре възпитан и истински го е грижа за “синята” идея. Аз знам, че „Левски“ е магия. Усетих го още в онази бръснарница, където всички обичаха футбола. Никой, който е обичал нещо с цялото си сърце, не е съжалявал после. Хубав ден и само „Левски“.

Коментари

Задължително поле