Какво пречеше на депутатите от БСП да влязат в залата, да натиснат копчето с „Да“ и пак да си излязат

В Скопие никой вече „не играе“ с държавния глава Георге Иванов

И това мина. Народното събрание ратифицира Протокола за членството на Република Северна Македония в НАТО. Направи го с достатъчно мнозинство, но без присъствието и участието на депутатите от БСП в залата.

В края на миналата седмица, когато разбрах, че председателят на северомакедонския парламент Талат Джафери ще идва в София за ратификацията на Протокола, ми станаха още повече ясни някои неща, но и възникна един въпрос.

Това, което ми стана ясно бе, че на Талат Джафери е възложено да представлява държавата с новото й име Република Северна Македония по време на ратификацията, поне в съседните държави. Той вече беше в Словения, присъства и в албанския парламент, а сега дойде и в София. Е, при албанците се получи малък гаф, защото един депутат от опозицията и заместник-председател на парламента напръска с мастило в лицето премиера Еди Рама. Но какво значи някакво си мастило пред подкрепата, която и Тирана даде за членството на Република Северна Македония в алианса. Няма лошо, Талат е смислен човек, въпреки някои бунтовнически “опашки” в биографията му от конфликта през 2001 г.

Второто, което ми стана ясно за пореден път, че в Скопие никой вече “не играе” с държавния глава Георге Иванов. Политическата му изолация отдавна е факт, дори формални актове, под които по конституция трябва да стои неговият подпис, влязоха в употреба тъкмо с парафа на Талат Джафери. Като Закона за езиците например, който дава повече права на албанския като втори служебен език в държавата и който престоя почти година в чекмеджетата на президентската канцелария, въпреки че бяха изпълнени всички конституционни парламентарни процедури той да бъде подписан от Иванов. Но това така и не стана и през януари Джафери го пусна към техния Държавен вестник, което означаваше и начало на неговата употреба.

Онази вечер, когато взимах интервю от него за БНТ, го помолих да обясни как ще се прилага законът и как и къде албанският език ще се ползва като втори служебен. Джафери бе ясен- на всички нива в държавната администрация и на цялата територия на страната. Впрочем, той вече води заседанията на парламента на майчиния си албански... Що се отнася до Георге Иванов, той очевидно вече е излишен на политическата сцена в страната и въпреки, че подкрепя членството на държавата в НАТО, но има претенции към процедурите, чрез които се стигна до това, няма да получи шанс да консумира публично от успеха. Нито у дома, нито навън, ерга омнес, както се казва в Договора с Гърция от Преспа, когато става дума за употребата на новото име Република Северна Македония. И може би не е никак случайно, че само два сайта на държавни институции в страната все още не са променили името с новото название. Единият е на президентството, а другият - на Агенцията за разузнаване, чийто патрон по конституция е държавният глава.

А въпросът, който изниква бе как ще реагира БСП при вече обявеното напускане на нейните пратеници от Народното събрание. Реагираха така, както реагираха- просто не влязоха в залата. И сега трябва да се оправдават на обвиненията- от кого?- от онази Десислава Атанасова, моля ви се, че, отсъствайки, са дали ясно какво е отношението им към членството на Северна Македония в НАТО. И че играят по свирката на Москва, и други такива от наръчника...

То, че всички у нас започнаха да “разбират” от македонските работи, е повече от ясно. Но какво им пречеше на депутатите на БСП да влязат в залата, да натиснат копчето с “Да” и пак да си излязат. Това щеше ли да намали ефекта от тяхната опозиционност. Едва ли. Просто щеше да покаже, че БСП отделя въпросите, свързани с Република Северна Македония от вътрешно-политическия дебат, който се води напоследък и който доведе до бойкота на работата на Народното събрание. И така щеше да бъде редно...

Преди време, през август миналата година по повод изказването на Зоран Заев за Илинденското въстание, тук, в “Труд” споделих скромното си мнение, че българското политическо лидерство трябва да седне и веднъж завинаги да се договори, че няма да вкарва “македонските работи” във вътрешно-политическия дебат на страната. Даже предложих идеята да дойде от страна на Корнелия Нинова, която в този случай миналата година бе попитала премиера Борисов как ще реагира на подхвърлянията на Заев, че Илинденското въстание е само македонско и че ако някой в България иска да чества, това си е негова работа...

И сега предлагам- уважаеми български политици, народни представители и всички останали, карайте се за здравеопазване, за образование, за корупция и организирана престъпност, за всичко друго, но не намесвайте отношенията със Скопие. Те са достатъчно деликатни, за да ги свеждате до махленските ви свади в парламентарната зала, пък и извън нея... Просто защото има опасност да ги окаляте...

За лидерското поведение

Дочувам оттук-оттам някои неща за “лидерското” поведение на Корнелия Нинова вътре в партията. Но си мисля, че все пак около нея трябва да има хора, които да са коректив на такова поведение. И да я пазят от подобни гафове. Какво, да не би да си мисли, че в ГЕРБ, верни на своето интригантство, сега не потриват ръце от новата “тема” за атака срещу нея и БСП? А и какво ще отговори тя на Зоран Заев, когато двамата се срещнат на поредното заседание на Партията на европейските социалисти, ако той се сети да я попита защо БСП, партньорската партия на неговия СДСМ, не подкрепи ратификацията за НАТО?