Отдаден на сърдечната хирургия

Бившият министър на културата и бивш заместник-председател на Министерския съвет Георги Йорданов с проф. д-р Александър Чирков през 2003 г.

Пътят на проф. Александър Чирков до високото място в медицината е свързан с големи изпитания

Впечатлихме се не само от неговото майсторство и грижа за болните, но и от организацията

Въпреки ропота на влиятелни лица, Тодор Живков му връчи високия орден

Откакто свят светува, учителите, лечителите, майсторите се ползват с уважение и почит. А проф. д-р Александър Чирков не само е отличен лекар лечител, учен и педагог. Майстор в професията, той е дал път на десетки известни днес специалисти. Както сам неведнъж е заявявал, от младежка възраст мечтаел да стане хирург. Затова влага цялата си воля, умение и способности да се осъществи като специалист с международна известност. Ако ползваме термин от музиката, имаме основание да наречем проф. Александър Чирков маестро на сърдечната хирургия.

Неговият път до високото място, което заема в медицината, в обучението на специалисти, в науката и обществения живот, е свързано с големи изпитания. От него знам какви мъчнотии и препятствия е трябвало да превъзмогва, за да се утвърди като един от талантливите млади кардиохирурзи във Федерална република Германия. Изпращахме сърдечноболни в тежко състояние за операции в прочутата клиника във Франкфурт на Майн. Връщайки се здрави и бодри, пациентите с признателност говореха, че с големите немски хирурзи работи млад българин, който им е дарил втори живот и щастие. Защото наистина, който е оздравявал, е дваж по-щастлив от здравия.

С министъра на здравеопазването акад. Радой Попиванов и неговия първи заместник и ректор на Медицинската академия акад. Атанас Малеев започнахме да мислим как да привлечем даровития сънародник в помощ на българската кардиохирургия. Помолихме младия доцент, по-късно професор от Фрайбург Александър Чирков, да дойде с екипа си и да извърши показно сложни сърдечни операции. Впечатлихме се не само от неговото майсторство и грижа за болните, но и от организацията, която създаваше в лечебния процес. Поканихме го на работа в София. Той се колебаеше. А и неговата университетска клиника отказваше да се лиши от своя утвърден специалист. Това наложи няколко пъти да се обръщам с лична молба за съдействие към Лотар Шпеет - министър-председател на провинция Баден-Вюртемберг. С него бях в отлични колегиални и дружески връзки. Той препоръча на университетското ръководство временно да освободи проф. Чирков, за да прилага опит и знания в родината си. Другото е известно.

Изпълнихме всички препоръки на професора за организиране на новата лечебна база. За няколко месеца в отредените му площи в Медицинската академия и в Трета градска болница той създаде непозната дотогава среда за лечение и обучение на кадри. Силно впечатление правеше личният му пример. Постоянно изискваше не само в операционните зали, но и във всеки кът на клиниката да има изрядна чистота и образцов ред. С част от заплатата си и с дарения, които получаваше отвън, изпращаше на специализация във ФРГ и САЩ десетки млади лекари и медицински сестри. Завръщайки се в страната, те прилагаха наученото и се превръщаха в мотивирани помощници на своя ръководител. С бюджетни средства, както и с дарения на стопански организации и граждани чрез фонд „Сърце” към Държавно-обществената организация „13 века България”, в клиниката бяха създадени отлични условия за висококачествено лечение.

Големият български футболист, националът Кирил Ракаров, внесе във фонд „Сърце” цялото наследство от 5,5 милиона швейцарски франка, което беше получил от свой близък в Германия. А неговата съпруга доц. Пенка Керешка години наред оглавяваше образцовата болнична лаборатория. Поради личните си връзки и уважението, с което се ползваше сред свои колеги, проф. Чирков получаваше медицинска апаратура, лекарства и консумативи от благотворителни фондации и организации от ФРГ, Холандия и други страни. Голяма част от постъпленията пренасочваше към други болници в София и страната.

Ползвайки опита на подобни здравни заведения в Америка и Германия, професор д-р Александър Чирков превърна университетската болница „Света Екатерина” в здравно заведение на европейско равнище. Спомням си, че при посещение в страната министърът на здравеопазването на СССР - големият кардиохирург от Кремълската болница акад. Чазов, разглеждайки организираната от проф. Чирков нова лечебна среда, заяви: „Поздравявам Ви за това, което сте постигнали. За съжаление, ние все още не можем да се похвалим с резултатите на колегата проф. Чирков...”

През 1986 г. у нас бе извършена първата сърдечна трансплантация. Това бе изключителен научен подвиг на проф. Александър Чирков и неговите сътрудници. Можем да си дадем сметка за смелостта, с която той пристъпи към това дело. И за огромната отговорност, която пое. За първи път в Източна Европа се осъществи подобен медицински експеримент. Професорът бе поздравен от светила на световната кардиохирургия - от най-големия кардиологичен център в Хюстън, САЩ, както и от десетки известни учени от Германия, Холандия, Англия, Испания и други страни.

Сега у нас се извършват немалко трансплантации на сърце, бъбреци, черен дроб. Но не бива да се забравя ролята на първия, постигнал изумителен резултат. Сред цивилизационните ценности се откроява ролята на първопроходниците. След тях идват следовници и се постигат не по-малки резултати. Но завидна е моралната възвисеност на първооткривателите. Те остават в признателната памет като здрав мост по пътя на напредъка.

На 27 януари маестрото на кардиохирургията навърши 75 години. Очаквах новите властници да отбележат изключителните му заслуги. Уви! Оказва се, че докопали се до високи постове невзрачни люде, са забравили, че в зората на демокрацията проф. Чирков бе редом с д-р Петър Дертлиев и като депутат във ВНС подписа новата конституция. А преди четвърт век Тодор Живков утвърди доклада ми за държавно отличие на именития професор, въпреки ропота на влиятелни лица срещу почитта към чуждия гражданин-емигрант. В присъствието на известни учени от страната и чужбина държавният глава му връчи високия орден „Народна република България” I степен. Нрави...

Общоизвестно е, че натрупаният опит и знанията са безценно богатство. Те са като своеобразна магическа пръчка, която разкрива възможности за решаване на най-сложни проблеми. Продължавам да се чудя защо проф. Александър Чирков, който основа и изгради модерната университетска болница „Света Екатерина” и създаде школа за обучение на кардиохирурзи на високо европейско равнище, е принуден да упражнява своите знания и умения извън своето здравно средище.

Излишно е да казвам, че новаторската работа на проф. Чирков пораждаше нескрита завист. Спомням си, че мой познат професор недоумяваше защо създаваме условия на емигрант да разгръща лечебна дейност в социалистическа България. Попитах го:

- А какво мислиш за уменията на професор Чирков?
- Той има златни ръце.
- Надявам се, съзнаваш, че привлякохме проф. Александър Чирков на работа у нас заради неговите златни ръце...

Позволих си да посоча този факт, защото неразбиране, ревност към успехите на проф. Чирков и днес продължават да съпътстват благородните му усилия. 

С проф. Чирков ме свързва лично приятелство. Независимо от различията между нас. Той изповядва християнски и социалдемократически ценности. Неведнъж съм споделял с него, че не бива да е прекалено доверчив. За съжаление, сега някои специалисти, за изграждането на които е допринесъл най-много, му отговарят с неблагодарност. Професорът отмахва с ръка тъмните мисли, които го налягат при тези спомени, и единственото, което казва, е:

- Е, Бог си знае работата...

И в трудни моменти, които той необяснимо защо е принуден да преживява, не съм го видял да е отчаян, обезсърчен. Окрилен е от надежда да изгради модерна европейска болница във Варна и да обучи ново поколение специалисти. Проф. д-р Александър Чирков от много години - по телевизията и в печата, дава препоръки за подобряване на българското здравеопазване. Казва все едно и също: „Медицината в развитите страни е посочила пътя и средствата за постигане на целта. Решението е просто: управляващите да ги приложат в България...” Той не само говори, но и прави много в това отношение. Едва ли е потребно да се обяснява значението на принципа „дежа вю”, залегнал в основата на всеки прогрес. Знае се, че ключът към успеха е да се стори възможното. Много по-лесно е да се правят заклинания. Нали още от древността иде поуката: майстор е, който прави, който създава, а не който само съветва и назидава.

(2014 г.)

*Авторът е бивш министър на културата и зам.-председател на МС по времето на социализма.

Коментари

Задължително поле