Мачовете и спортът по телевизията днес, неделя, 15 декември 2019

На 15 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 15.12.2019

Да откъснем водните лилии на паметта

Приказна Коледа в Германия

Подплашен кон преобърна каруца в Благоевград, мъж е ранен

Красавица от Ямайка спечели титлата „Мис Свят“ 2019 (СНИМКИ и ВИДЕО)

МВР прави кризисни центрове по границата с Турция

Автомобил блъсна жена, пресичала неправилно в Асеновград

Чавушоглу: Турция ще отговори, ако САЩ й наложат санкции

Борис Джонсън планира промени в конституцията и в избирателното право

Убиецът на Самоковеца – свободен окончателно Ервин Веркер твърди, че българин е стрелял по контрабандния бос

Вицепрезидентът: Трябва да сме непримирими към ксенофобията и езика на омразата

И личният живот на актьорите в „Завинаги” е като в сапунка Докато се снима поредицата, Йозджан Дениз се ожени и разведе, а Аслъ Енвер изживя бурна любов с Мурат Боз

Жена се самоуби при скок от скала, а мъж загина от взрив на газова бутилка в Благоевградско

Откривателят на инсулина загива в самолетна катастрофа Фридрих Бантинг поделя Нобеловата награда с екипа си

Фридрих Грант Бантинг е роден на 14 ноември 1891 г. в Алистън, Онтарио, Канада. Той е най-малкият от петте деца на Уилям Томпсън Бантинг и Маргарет Грант. Получил основно и средно образование в Алистън, след като не го вземат в армията заради лошото му зрение, постъпва в университета в Торонто, за да изучава теология, но скоро се прехвърля медицина.

През 1916 г. той взема своята магистърска степен и веднага се присъединява към медицинския корпус на канадската военна пехота.

Герой от войната

По време на Първата световна война отначало е военен хирург в Англия, а после служи във Франция. През 1918 г. е ранен в битката при Камбре, но въпреки това в продължение на 16 часа продължава да помага на другите ранени. Едва не загубва ръката си. Лекува се дълго. За героизма си през 1919-а е удостоен с Военен кръст.

Когато войната приключва, Бантинг се завръща в Канада и за кратко време е практикуващ лекар в Лондон, Онтарио. Той започва да изучава ортопедия и през 1919-1920 г. е хирург в детска болница в Торонто. Освен общата си практика, от 1921 до 1922 г. е лектор по ортопедия и антропология в университета „Западно Онтарио“ в Торонто. По-късно започва да преподава фармакология. През 1922 г. получава втората си магистърска степен – по фармакология, заедно със златен медал.

Сестра му умира от диабет

Още откакто негов приятел и сестра му умират от диабет, младият учен се интересува от това заболяване, за което вече се говори в медицинските среди, и иска да намери лек за него. Връзката между лечебния потенциал на панкреатичните секрети и диабета е представена за първи път още през 1889 г. от двама германски физиолози (Оскар Минковски и Джоузеф фон Меринг), работещи в университета в Страсбург.

Бантинг и Чарлз Бест

Германският студент по медицина Пол Лангерханс открива две автономни системи от клетки в панкреаса: тази на ацините, за която той знае, че произвежда панкреатичните храносмилателни секрети, и още една, чиято функция е непозната за него. Тези клетки Лангерханс оприличава на малки струпвания, подобни на островчета, „плаващи“ на малки групи сред ацините. През 1901 г. американският патолог Юджийн Опи, работещ в Университета „Джон Хопкинс“, открива каква е връзката между дегенерацията на тези клетки, които са наречени „Лангерхансови острови“, и появата на диабет. Благодарение на експериментите и усилията на много други изследователи, „сцената“ е вече подготвена за откриването на инсулина през 1922-ра.

Идеята на учения среща подкрепа

Някои учени като Оскар Минковски се опитват неуспешно да открият и извлекат активната съставка, секретирана от клетките на Лангерхансовите острови. Докато чете книгата на Минковски по този въпрос през 1920 г., Бантинг стига до заключението, че най-вероятно отделеният от тези клетки агент се унищожава в стомашния сок, преди да успее да бъде изолиран. Така на 7 ноември Бантинг представя идеята си на вниманието на Джон Джеймс Рикард Маклауд (1876-1935), който е изявен шотландски физиолог в Университета на Торонто. Освен това е и експерт по метаболизма на въглехидратите.

Като учен, запознат с литературата по този въпрос, Маклауд е впечатлен от набора от знания на Бантинг на тема диабет. Макар и скептичен за това доколко е обоснована идеята на младия му колега, Маклауд решава да му отстъпи своя лаборатория, асистенти и няколко кучета за два месеца в края на учебната година. Съдействие оказват и двамата медицински асистенти, които са студенти по това време – Чарлз Бест и Кларк Нобъл.

През май 1921 г. Маклауд заминава за почивка в родната си Шотландия, а Бантинг и Бест започват серия от експерименти. През август са получени първите убедителни резултати. Извличат материал от хормоните на Лангерхансовите острови (наричан „инсулин“, от латинската дума „insulae“- остров) на кучета, болни от диабет.

Ученият в лабораторията си.

Впоследствие техните ненормално високи стойности на кръвна захар се понижават. Когато Маклауд се връща от почивката си, моли колегите си да повторят експериментите още няколко пъти, за да се постигнат неоспорими доказателства.

В рамките на следващите 6 месеца учените успяват да изолират чист инсулин. Чувстват се достатъчно уверени да го приложат и върху хора. Първият пациент, върху когото се използва субстанцията, е 14-годишно момче, умиращо от диабет. Приложената му инсулинова инжекция успява да свали нивото на кръвна захар и да изчисти урината от глюкоза, както и да повлияе върху придружаващите симптоми на заболяването.

Посветен в рицарство

През февруари 1922 г. Бантинг и Бест публикуват първата си книга, посветена на откритието им, а на следващата година Бантинг и Маклауд получават Нобелова награда за медицина. Като добър екип двамата учени поделят получената сума от наградата с останалите изследователи по проекта, в това число и Бест.

Въвеждането на инсулина се приема буквално като чудо. Само за една година диабетът се превръща в заболяване, което може да бъде напълно контролирано. През 1923 г. канадският парламент дава на Бантинг доживотна заплата от 7500 долара. Той е приет за член на множество медицински академии и общества в своята страна и в чужбина. През 1934 г. е посветен в рицарство от крал Джордж V.

За личния живот на Бантинг не се знае много. Той се жени за Марион Робъртсън през 1924 г. Имат едно дете, Уилям (р. 1928). Този брак завършва с развод през 1932-ра, а през 1937 г. Бантинг се жени за Хенриета Бол. Когато избухва Втората световна война, ученият служи като офицер за свръзка между британските и северноамериканските медицински служби. На 21 февруари 1941 г. по време на изпълнение на дълга си загива при въздушно бедствие в Нюфаундленд. Тогава той е на 49 години. Науката и човечеството губят един блестящ ум.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.