Отношенията с Русия - начин на (зло)употреба

Когато нямаш културно-историческо наследство и памет, и си в безкрайното виртуално пространство, ставаш единица без индивидуалност

Русофобията и създадената политическа криза в България акумулират проблеми, а не решения

Всеки човек иска промяна, която задължително да е обвързана с просперитет, материална сигурност и добра перспектива. По този начин в основата на всяка революция през вековете се маркират преструктуриранията на различни регионални и глобални пространства. Доста често новите лидери използват израза „от нас започва ден първи“. Моралната риторика също е задължителен атрибут. Освен това тя почива на нихилизма, чиято разрушителна сила се разпростира върху категоричната смяна на политическия елит и по възможност върху материалните и нематериалните паметници на културата. Историческата памет трябва да бъде заличена и изградена друга, отговаряща на целите на задкулисието, което има глобална, а не национална визия.
През последните месеци се наблюдава динамика в три посоки - политическа, пропагандна и разузнавателна. Все още пандемията от коронавируса и социалната изолация не са постигнали целта си - страх и обезличаване на обществата. Впечатляващи са силата и размерите на ограниченията и количествата ваксини, сред които в Европейския съюз официално не присъстват руските и китайските.

Освен колосалните печалби, които получават фармацевтичните фирми производители, създалата се ситуация е удобна и за реализация на остарели сценарии, ориентирани към политическо преструктуриране на пространството. Враговете бяха ясно посочени по време на президента Доналд Тръмп. Разликата е само в това, че ако тогава Китай беше безапелационен лидер, то сега при президента Джо Байдън Москва и Пекин са стратегическите противници на Вашингтон. Позната фразеология с нови нюанси в действията.

Часове и дни деляха политическата реакция свързана с повтарящия се през последните години сценарий, според който Русия бе обвинявана за използване на нервно-паралитичното вещество „Новичок“ в случаите „Скрипал“ и „Навални“. Сега подходът е друг.

Има два интересни момента. Първият е, че в похода срещу Русия вече устойчиво присъства съответната държава, която използва политически решения и дипломатически действия. Вторият е историческият. Както в Чехия, така и в България обектите бяха идентични - складове за боеприпаси, за чиито взривове са обвинявани руските разузнавателни служби. По-интересно беше обстоятелството, че посочените случаи датират в Чехия от 2014 г., а в България - от 2011 г. и още три до миналата година. Задава се въпросът защо едва сега се появява този казус, който доведе до дипломатическа криза в отношенията Прага-Москва и до превърналото се в негативна практика експулсиране на поредния руски дипломат от София. Русофобската риторика и политика, която Вашингтон инспирира в страни, които традиционно имат балансирани отношения с Руската Федерация, е съпроводено и с мащабна акция за забрана на достъп на висши служители и чиновници на двустранна основа САЩ-Русия, Русия-ЕС.

Може и да има истина в казуса с взривените складове с боеприпаси, но как да бъде приета като неоспорим факт, след като в медиите и социалните мрежи всичко, което е от преди година, се възприема като далечно минало. Какво да говорим за 2014 или 2011 г. Явно ситуацията в англосаксонския свят не е стабилна и сигурна, след като сценаристите не се и стараят вече да формулират достатъчно смислени и с висока степен на доказуемост факти. Във виртуалното пространство се забелязва една устойчива тенденция към водопад от факти и процеси, които могат лесно да бъдат изтрити или фалшифицирани. Даже и истината да се появи, трудно ще бъде възприета и разбрана в изобилието от лъжи и полуистини.

Да не забравяме, че всичко върви под знака на промяната. Нейните политически и исторически измерения имаха впечатляващи прояви през последния месец в България. Резултатите от редовните парламентарни избори върнаха страната 30 години назад, в зората на т. нар. преход, запомнен с многото емоции и впечатляваща некомпетентност. Разликата днес е в отсъствието на диалог и безхаберие, прикрито с магическата дума промяна. Друг неприятен момент е нетърпимостта и високата негативна фразеология, която вкарва триъгълника на властта парламент-правителство в оставка-президентска институция в капана на отрицанието. Тревожен факт е обстоятелството, че в парламентарна република България Народното събрание за по-малко от месец показа не толкова невъзможността, колкото нежеланието да взема отговорни решения, ориентирани към политическо и икономическо стабилизиране на страната. Неприятни са изводите, които се налагат от безапелационния и открит политически натиск на Вашингтон за включването на София във вероятни шпионски скандали с руско участие, както и негативните оценки на Държавния департамент на САЩ за правителството на Бойко Борисов, обвинявано в корупционни политики и нарушаване на човешките права в страната. Тази политика на САЩ е не само масиран удар срещу българската държавност, но има и своите по-далечни цели.

Промяната, преследвана от англосаксонските неолиберали от три десетилетия, е в контекста на българо-руските отношения, основаващи се на православие, писменост и история. Дългогодишни и устойчиви са позитивните обществени и доскоро политически връзки София-Москва. Все още не може да се твърди, че младото поколение, преминало през обезличаваната и изпразвана от съдържание образователна система на прехода, е чуждо на историческата и родова памет, независимо от щедрото финансиране на неправителствените организации.

Промяната в България за пореден път се търси в периодично подновяваните усилия за преименуване на градове и разрушаване на паметници свързани с българо-руската история. Същият финансово мотивиран нихилистичен ентусиазъм се наблюдаваше и в началото на демокрацията. Сега вероятно тя отново е в опасност, за да се връщаме към познати, но обезсмислени във времето лозунги и призиви.

Факт е, че когато нямаш културно-историческо наследство и памет, и си в безкрайното виртуално пространство, ставаш единица без индивидуалност. Това може би е мечтата и целта на т. нар. дълбока държава. Все още обаче сме в света на държавите, което означава, че трябва да се спазват международните договори. Не може да се елиминират договор от 18 май 1993 г. (ДВ) и споразумение от 19 април 1993 г. между Република България и Руската Федерация, които определят отговорността на всяка една от страните за опазване и поддържане на паметници, свързани с тяхната история.

България е стратегическа територия, което предопределя и честото u включване в неизгодни за нея схеми. Декларираната политическа промяна, инсинуирана от САЩ, поражда омраза и противопоставяне в обществото и не предлага алтернатива за сигурност и просперитет. Русофобията и създадената политическа криза в България акумулират проблеми, а не решения.

Под знака на промяната за пореден път се правят опити за следващата голяма крачка, в която пандемията, социалните мрежи и високите технологии ще бъдат сигурният инструмент за глобалната трансформация. Все пак още остава надеждата, че ще има място и за духовност, култура и човечност, което да запази бъдещето на следващите поколения.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи