Чиновници пишат стратегия до 2030 година

Най-опасните месеци са юли и август

Убитите при катастрофи в България са намалели с 19 на сто за последните 9 години. Но това е над два и половина пъти по-малко от намалението, прието в Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата 2011-2020 г. Според документа жертвите по българските пътищата трябваше да намалеят с 50%, а ранените с 20% спрямо 2010 г. Такъв план бе приет по инициатива на ООН във всички страни от Европейски съюз, но средното му изпълнение за ЕС за убитите не надминава 21 процента.

“Целта за намаление на загиналите до 50% остава недостижима. Предвид територията на България и броя на населението, нивото на пътния травматизъм остава неприемливо високо”, пише в анализа към новите Национална стратегия за безопасност 2021-2030 г. и Плана за действие 2021-2023 г. Проекти на двата документа, подготвени от Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата”, бяха публикувани днес за обществено обсъждане.

776 са загиналите през 2010 г., а 648 е средният им брой за последните 9 години у нас. Намалението се дължи на комбинация от няколко основни фактора - намаляване и застаряване на българите, строеж по-безопасни пътища, магистрали и защитена градска среда, обновяване на автомобилния парк, въвеждане на допълнителни системи на безопасност от производителите на превозни средства. Но то е можело да бъде и много по-голямо. След значителните спадове през 2012 и 2013 г. (по 601 жертви годишно) в последните няколко години страната ни и Румъния продължават да държи първите две места по брой на убити спрямо 1 млн. от населението.

Все пак от Държавната агенция посочват като положителна тенденция спадът с 22% на тежко ранените при катастрофи за последните 9 години спрямо 2010 г., което изпълнява и дори надвишава плана на ООН и ЕС. Но като се прибавят и леко ранените, общият брой става средно 8445, което е увеличение спрямо 2010 г., когато ранените общо са били 8080.

Най-опасните месеци продължават да са юли и август, съответно със 72 и 68 загинали средно за последните 9 години.

Шофьорите на леки автомобили са най-често пострадалите при катастрофи - средногодишно 226 убити и 2303-ма ранени. Втората най-опасна група са пътниците, независимо в какви превозните средства - 184 убити и 2959 ранени. Следват пешеходците - 145 убити и 1936 ранени, мотористите - 49 убити и 627 ранени и т. н.

В стратегията до 2030 г. се препоръчва на КАТ да подобри начините за контрол, като замени част от дейността на пътните патрули с автоматизирани системи - стационарни камери, радари т. н. Пътните полицаи трябва да усъвършенстват реда за събиране, обработка и анализ на данните за катастрофи.

Записана е още препоръка да се оптимизира административно-наказателната дейност на полицията, но без да се споменава проваленият вече проект, който превръщаше катаджията в обвинител, съдия и екзекутор.

И по света, и у нас

Заради COVID-19 жертвите намаляват

Статистиката и по света, и у нас засега не отчита огромния спад на пътните катастрофи и жертвите през 2020 година, започнал след въвеждане на ограниченията на пътувания заради COVID-19. Намалението за България се вижда, ако се сравнят средномесечните данни за последните 9 години с текущата статистика на КАТ. Например - през януари, когато нямаше противоепидемични мерки, жертвите са 38 - точно колкото са били средногодишно за януари за последните 9 години. През март и април, когато бе въведено извънредно положение и на изходите на областните градове сложиха полицейски КПП-та и, загиналите по пътищата са съответно 26 и 22, при средногодишни стойности от 43 и 49. От началото на тази година до 29 юни жертвите на катастрофи у нас са 171, с 80 по-малко от същия период на 2019 г., когато броят им е бил 251, пресмятат от пътната полиция.