От Казанлък, през концлагер до професор в Канада

Художникът Христо Стефанов

Живот, готов за сценарий на филм

Милиардерът Игнат Канев дарява картина от Христо Стефанов на НДФ „13 века България“

На 19 май на Моста на влюбените до НДК се открива изложба

Строителният предприемач и филантроп Игнат Канев, който почина миналата година на 93 г., е подарил на Националния дарителски фонд „13 века България“ маслено платно от никому неизвестния у нас професор Христо Стефанов от Канада. Той го е закупил там за 25 хиляди долара. От 19 май на Моста на влюбените до НДК картината с развълнувано море може да бъде видяна на фотоизложбата с най-тачените дарения на Фонда.

Кой е Христо Стефанов - авторът на картината, подарена от Игнат Канев? Как се е озовал той в Канада? Животът на родения на 6 април 1898 година в Казанлък творец е като готов сюжет за филм. От малък проявява талант на художник и с упование пресъздава красивата природа в родния си край. Учителят му от гимназията в Русчук го убеждава да кандидатства в рисувалното училище, предшественик на Художествената академия. Взискателният преподавател Иван Мърквичка оценява неговия талант и го взима под крилото си.

С негова помощ току-що завършилият Христо Стефанов получава поръчка да нарисува „Панорама на боевете при Стара Загора – 1877-1878г.”. Министрите на просвещението и на войната, както и самият цар Борис Трети, са очаровани от дарбата му и му присъждат титлата „професор“.

Заедно с признанието идват и пътуванията по света. Будапеща, Белград, Букурещ, Триест... По време на престоя си във Виена българинът започва да рисува по нов метод, използвайки вместо четка палетен нож – техника, която придава триизмерен вид на картината. Този невероятен маниер на нанасяне на боята създава неповторима индивидуалност на творбите му. Със същата техника е изпълнена и картината, собственост на НДФ „13 века България“.

През 1927 г. той е в  Будапеща, в студиото на Филип Ласло – един от най-известните портретисти в света. Унгарският регент Миклош Хорти купува негова картина. Българинът вече е сред най-известните художници в Европа. Мусолини му позира за портрет, италианският крал Виктор Емануил притежава негово платно. Стефанов реди изложби във Венеция, Рим, Неапол, Мадрид, Барселона, Варшава, Мароко, Кайро, Ерусалим, Париж, Лион, Казабланка, Дамаск, Багдад, Анкара, Амстердам, Монте Карло...

Славата му на портретист расте. Художникът рисува испанския президент Нисето Алкала Замора, швейцарския президент Джузепе Мота,  индийския поет и философ, носител на Нобелова награда Рабиндранат Тагор. Височайшите клиенти, като холандската кралица Вилхелмина, смятат за чест в личните им колекции да има негови творби.

Европейската слава на Христо Стефанов прелита океана и през 1931г. изложбата му в Чикаго жъне овации. Те неизбежно го отвеждат в Холивуд, където рисува портрети на звездите Грета Гарбо и Конрад Вейт.

Странстванията по света продължават, експозициите се множат. През 1934-а пейзажите на Полша го очароват и той решава да заживее там. В славянската държава Христо среща и любовта. Жени се за Ирена Плудовска и приема полско гражданство. Заживяват в Закопане – прочут ски курорт в Татрите, където Стефанов създава безброй зимни пейзажи.

На 1 септември 1939 година идилията свършва. Хитлеристка Германия напада Полша, започва Втората световна война. Българското сърце на художника е състрадателно. Той става член на Зегота – съвет за спасение на евреите в Полша. Гестапо е по петите му.  През юли 1941 година е арестуван. Два месеца е затворен и измъчван в подземна килия. После го местят в нацистки затвор в Берлин. Пускат го за кратко и Христо успява да избяга със съпругата си. Укриват се в Татрите близо до Закопане. Въпреки трудностите, намира сили да рисува. Не след дълго Стефанов е арестуван с жена си в Лемберг. Според някои източници с тях е и 5-годишният им син, който загива в концентрационен лагер. Хитлеристите разделят художника и половинката му. Последните месеци от войната изкарва в лагера на смъртта Bergen-Belsen.

През април 1945 изтерзаният творец е освободен, но не знае нищо за съпругата си, която е била в женското отделение. Британският военен губернатор, трогнат от любовта му, помага да я издири. Следва покъртителна среща. Двамата намират убежище с други свои оцелели сънародници в Западна Германия. Стефанов се завръща към рисуването.

Година по-късно,  през 1946 е  първата му изложба след войната в град Бреда. Определят я като „една от най-големите случки в Холандия” в следвоенно време. Христо Стефанов прави и един от най-хубавите портрети на холандската кралица Юлиана.

Двамата с Ирена решават да емигрират в Канада, за да се отърсят от спомените, които Европа, въпреки успехите на изложбите, им навява. Артистичните среди в Монреал го посрещат сърдечно и той организира изложба, за която местният вестник La Presse пише на 25 март 1952 година: “Роденият в България Христо Стефанов, смятан за един от най-известните хора на изкуството от Европа, избра Канада да покаже картините си”. Три години по-късно той и съпругата му вече са канадски граждани. У българина се заражда идеята за „Арт център Стефанов”.  Но собственикът на „Циклорама на Ерусалим“ - George Blouin, моли художника да възстанови прочутия шедьовър от XIX век. През следващите няколко години с много труд и усилия професор Стефанов дава нов облик на "Циклорама на Ерусалим“. Притежателят е доволен от резултата. Той пише: „С настоящото декларирам, че професор Христо Стефанов е сред най-прочутите панорамни художници в света днес, с международна слава."

След реставрацията творецът отново се връща към мечтата си за „Арт център Стефанов”. На 6 юни 1961г.  вече има вече всички официални разрешения да създаде фондация. По негови проекти този център трябва да включва музей, библиотека, църква, училище по изящни изкуства и балет, амфитеатър и общежития за студентите.

Може би усилията за реализирането на проекта му идват в повече. В началото на декември 1965 г. Христо Стефанов получава мозъчен кръвоизлив. На 8 март 1966 г. си отива от този свят. Неговата вдовица, въпреки високите цени, които й предлагат, ревниво пази  творбите му. По-голяма част от тях са съхранени в музея Стефанов във Вал Давид, Квебек, който е затворен повече от 30 години след неговата смърт. Племенникът на Ирена - Роберт Плудовски заявява: „Ние трябва да направим всичко възможна той да бъде запомнен...”.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура