Мъж се е хвърлил пред влака Перник – София

Три жертви на морбили в Гърция

Иванчева за Ваклин в СРС: Поставили сме го на колене. Няма да пусна преписката, докато не плати

Земетресение с магнитуд 4,5 по Рихтер разтърси района на Егейската област на Турция

Любовта удря като „Планинска мълния” Диана Димих представи най-новия си сборник с разкази

Община Велико Търново затвърждава финансовата си стабилност

Дара и Гери-Никол лицемерничат пред камерите Брюнетката е подела война срещу някогашната си приятелка

Борисов и Цацаров: Правата на българските граждани, за които се иска екстрадиция, ще бъдат защитени

Нинова: Необходим е национален план за влизане в еврозоната

НЗОК проверява случая с жената, починала заради скъпа аортна клапа

Принц Хари покани брат си принц Уилям за кум на сватбата

Съдът на ЕС: България е нарушила Директивата за птиците

КЕВР ще решава за продажбата на над 20% от енергийните дружества Това реши парламентът с промени в Закона за енергетиката

Запалянковци трошили автобус и псували полицаи

Румен Радев: Високо ценим споделения опит на Швейцария в системата на дуалното професионално образование

Още една „Сирийска зима”

Поредният разрушен град в Сирия. Снимка: АФП

Идването на 2017 г. ни приближава до шестата годишнина от избухването на „Арабската пролет” – тласъкът за демокрация, залял държавите от Близкия Изток и Северна Африка, сринал крепените с десетилетия режими на тирани и диктатори, за да остави след себе си хаос, разрушения, разочарования и страдания на десетки милиони души. Не случайно наблягам на думата „избухна”, когато говорим за явлението, започнало през март 2011 г. в Тунис. Защото от тогава насам Либия не е държава; Египет се управлява от военна хунта (след като демократичният избор на гражданите му изтласка ислямисти на власт); в споменатия по-рано Тунис съвсем ефективно са си на власт ислямски радикали; Алжир винаги е бил барутен погреб (питайте французите!?), но сега повече от всякога, с двама условно съществуващи съседи; Ливан загуби върховният си тиранин, в лицето на съседна Сирия, и трепери с всичките си етнически групи от перспективите за бъдещето. Ирак е само очертания на картата. Саудитска Арабия срутва Йемен, за да се зъби на Иран и да плаши дребните си съседи-емири, които криво-ляво овладяха „пролетта”, пък било и то с няколко стотин обезглавявания. Реално погледнато само Мароко и Йордания не се разклатиха от първоначалната вълна на демократичност и то благодарение на високия авторитет на владетелите си – Мохамед VІ и Абдуллах ІІ винаги са управлявали справедливо и гражданите им нямаха какво да искат повече от тях. Уви, пожарищата в съседни на двете кралства държави висят като „дамоклеев меч” над бъдещето и сигурността на народите им.

„Арабската пролет”, също така, продължава! И безспорно ще бъде описвана като повратен исторически момент с глобални последствия. И може би като явление щеше да се развие в положителна насока, ако не се беше затлачила толкова ситуацията в Сирия. Където борбата за демокрация се превърна във война за оцеляване, а страната е новото световно бойно поле. Преди близо шест години местните хора справедливо поискаха да имат право на глас върху решенията за бъдещето си. Уви, разпокъсани на множество етнически и религиозни групи, сирийците се оказаха изправени срещу кръвожаден режим, готов да жертва милиони от собствените граждани, за да запази властта си. Казвам всичко това, защото Европа и Западът въобще, по един доста лицемерен начин, забравиха защо и най-вече от кого се води войната в Сирия. Особено след „пролетния ефект” на приливните вълни от бежанци и чудовищни терористични нападения на територията на Стария континент. Един западен коментатор каза с цинична нотка преди време: „С американската, британската, руската и френската бойни авиации над главите им, не ми се мисли за работата на сирийските авиодиспечери.”

На мен не ми се мисли за сирийските граждани. Избивани първите три години от режима на Башар Асад с газови оръжия и артилерия, за това че са поискали свобода; отстоявали правата си с оръжие в ръка, само за да се появи Даеш и да започне да ги избива паралелно следващите три години от другата страна, на основание че са неверници. От третата страна е Западът, който ги излъга, че не са сами в борбата срещу тиранина, а сега ги замеря с камъни по границите си и стоварва тонове бомби над главите им, белким уцели някой терорист, тръгнал да избива европейци. От четвъртата са руснаците, които ги използват за да се наложат като доминираща световна сила и ще преминат през телата им, в униформите на армията на Асад, без да им мигне окото. Историята ще съди мнозина. На първо място тези, които смятат, че един човешки живот е по-малко ценен от друг.

 

Излишно пъчене

Различни представители на умерената сирийска опозиция в изгнание изтъкват пред западни медии, че офанзивата, която армията на Асад води срещу бунтовниците и ислямистите не само е неосъществима без руската подкрепа, а и допълнително изтощава ресурсите й. Свидетелство за това е, че докато продължава щурмът срещу град Алепо, където е концентрирана основната боеспособна сирийска армия, терористите от Даеш си върнаха контрола върху град Палмира. Според наблюдатели илямистите са били на километри от града от месец и са изчаквали удобен момент, за да отвлекат вниманието на противника с диверсионно нападение. Последните 24 часа беше съобщено, че руската бойна авиация е подложила на масирани бомбардировки Палмира и е успяла да изтласка Даеш от пределите му. Чудно какво ли е останало от историческите руини на града, които руснаците изначално отидоха защитават?

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. добре би било, дописниците да са и малко обективни, а не просто по евроатлантически – единствено за хонорара…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.