На 25 април 2019 да почерпят

Арестуваха бащата на изоставеното бебе в Пловдив

Министър Желязков: На 9 май ще бъдат отворени офертите за концесия на летище София

Вучич: След 10 дни отваряме магистралата Белград-Скопие

Дъжд с пясък от Сахара валя у нас

Ким търси от Москва мир в Корея Лидерът на КНДР на първа визита в Русия (ИНФОГРАФИКА)

Лекарският съюз иска отпадане на лимитите за легла по клиники в Педиатрията

Съветът за сигурност на ООН може да обсъди раздаването на руски паспорти в Донбас

Косово постави под домашен арест 26 свои гражданки, репатрирани от Сирия

Тръмп: Търговските преговори с Китай вървят много добре

Разкриват паркинг с 500 места до Рилския манастир за Великден

Полицията влиза в 746 „къщи за гости” (обзор) Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди мащабна проверка на имоти и превозни средства, плащани от ЕС

Благодатният огън във Варна ще дойде от Румъния

Облагане при наемане на чужденци и ДДС при ремонт

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 25 април 2019

Павел Койчев – Гений и кал

Гениалният български скулптор Павел Койчев стана 18-ият носител на наградата „Аполон Токсофорос“. Тя му бе връчена в събота при откриването на 33-то издание на фестивала „Аполония“. Койчев е носител на много награди, включително и „Златен век” от Министерството на културата по повод 75-ата си годишнина преди три години. Приема отличията с присъщото си чувство за хумор: „Наградиха ме, добре. Толкоз съм амбициозен, че не може никоя награда да ме покрие, като знам какво съм. Аз знам какво съм и искам да се надскачвам, не награди.“

Годината е 1987. В Благоевград предстои посещение на дипломатическия корпус. Възлагат на Павел Койчев скулптурна композиция, която да бъде поставена пред жп гарата в града. „Направих една композиция от две седнали фигури, една легнала и една крачеща – с торбичка и тояга. Най-демократична беше идеята ми, нищо елитарно – на гарата чакаш, почиваш, пътуваш. А срещнах пълно нехаресване…“

Местните партийни величия оказват натиск върху поръчителя – общината, решават, че обществеността не харесвала фигурите, били „неподходящи“. Скулптурите са преместени и днес могат да се видят пред Американския университет. Според автора там те са осакатени, защото са правени с мисъл за съвсем друга среда. Дали е бил огорчен?

„Не се обиждам, просто не мога да си го обясня. Не можеш да накараш някой насила да хареса нещо.“

Годината е 1995. Цяла една експозиция на Павел Койчев е разположена в градината пред НДК – това е „Торен бръмбар“, вдъхновена от спомен от детството – големи плетени кошове от царевица. Както повечето обществени поръчки, Койчев прави и тази „на полза роду“ – т. е. без пари. Родът обаче не я разбира и я разрушава и разграбва – като материал за огрев! Огорчен ли е Койчев? Отговорът пак е не.

Годината е 2014. Скулпторът дава идея на община Царево за изработка на морски фар. Съгласява отново да работи безвъзмездно, защото идеята са скулптура на късче земя насред морето му допада. Вдъхновява се от фигурите на кариатидите от тракийската гробница в Свещари, работи с огромно желание. Сумата за отливане на фигурата от истински бронз не е малка – 130 000 лева и се намира спонсор в лицето на ГЕРБ. Предишното правителство обаче не дало разрешение да се направи фарът там. За да не би, може би, славата да отиде за ГЕРБ. „Добре, почнато от ГЕРБ, свършете го вие”, казал скулпторът, но никой не му обърнал внимание. Започнали и писания, че това е езическа богиня или тракийска царица и как може такова нещо – богиня или царица да държи фар! Църквата се намесила, сливенският митрополит Йоаникий изпратил дълго писмо – не може ли някой български светия да е там, толкова са много те… Как може светец да държи фар?!, чуди се Койчев. В крайна сметка провалили идеята да се сложи фигурата на остров. Наложила се промяна в проекта „А тя не е направена да е на суша, тя държи фар“, казва Койчев, който вече е омерзен от поредната гнусна история. „Отидох вечерта да го видя и за първи път ми хареса. Те, ако ме бяха критикували като скулптор, щях да си мълча. Но по такъв гнусен начин – неграмотно, недобронамерено, вкараха партийните неща”, казва с мъка Койчев.

Павел почти не помни баща си. Родителят му е комунист и е арестуван през 1943 г. след убийството на генерал Христо Луков, бивш военен министър и ръководител на крайнодесния и профашистки Съюз на българските национални легиони. Когато отвеждат баща му, Павел още не е навършил 4 години.

През 1946-а, когато става на 7, майка му го дава в пансион за сираци в Банкя, остава там осем години. В интервю разказва, че сред съучениците му е момче, чийто баща е бил партизанин от отряда „Антон Иванов”. И споменът за него е онази трагична снимка с отрязаните глави на антонивановци…

Години по-късно в Художествената гимназия среща и жертви на Народния съд, и наследници на социалистически величия. Вижда двете страни на монетата и осмисля, че не омразата е пътят.

В художествената гимназия Койчев се сблъсква с Волтер – но не със съчиненията на просвещенеца, а с главата му в гипс. Трябвало да я нарисува на изпит, но не му се получило. Писали му двойка и бил на крачка от отпадане. За негов късмет предстоял последен изпит по скулптура – предмет, който до този момент Койчев не смятал за особено важен, защото се работело с кал, глина в неприветливо мазе. Хванал се обаче за сламката, че ако се представи добре на скулптурата, ще го оставят в Художествената. Събрал цялата си концентрация и направил „Обущарят” – една маска от Донатело. Писали му 6, единствената шестица по предмета. В следващия курс избира специалност „Скулптура”. С нея продължава и в Академията „Николай Павлович“ в София. Щом се сети за онова време, с усмивка припомня какво отсякла майка му: „Ех, сине, хвана се за калта.”

 

Световно признат

В Ню Йорк нарекоха Павел Койчев художник на Милениума. Някои го определят като единствения след Кристо (Христо Явашев) концептуален автор от световна величина. А той няма такова самочувствие. Казва само, че там, където вървят всички, ти не трябва да вървиш.

През 1982 г. организира първата си самостоятелна изложба. От 1984 г. се включва във всички по-важни национални изложби, организирани в страната и чужбина. През 1999 г. участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. През 2002 г. е един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция. Негови произведения са притежание на Националната галерия (София), на Софийската градска галерия, на галерии в страната и частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и др.

 

За него

Мъдрец на глобалната култура

“Павел Койчев е творец с голяма фантазия и неуморим дух, творец, който спокойно може да бъде наречен мъдрец и представител на световната култура“.

Маргарита Димитрова, артистичен директор на фондация „Аполония“

 

Щастлив е, когато се събуди с желание за работа

Харесвам максимата на Павел Койчев за щастие: „Като се събудя сутрин, да ми се прави нещо“. Той е от художниците, които изживяват изкуството като лична повинност и я изпълняват независимо от обстоятелствата. А често и срещу тях, което от само себе си превръща таланта им в съпротива.

Георги Лозанов, медиен експерт

 

Не се подава на външно въздействие

Той е твърде интровертен тип творец, който едва ли може да бъде повлиян от някакво външно въздействие, включително и от такова, свързано с реализация на творбата му в активно градско пространство.

Борис Данаилов, изкуствовед, специалист по история и теория на изкуството и културата

 

Хапваше яйце и ябълка

Павел идваше в ателието с едно твърдо сварено яйце в единия джоб и с една ябълка за десерт в другия.

Димитри Иванов, журналист, с приятелски спомен от младостта

 

Невероятен човек, будещ респект

Скулпторът Павел Койчев е невероятен човек и талантлив творец, будещ респект. Той по принцип не участва във фестивали, но сега се съгласи да дойде в Царево, а това няма как да не ни радва.

Георги Лапчев, кмет на Царево

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.