Падането на Берлинската стена зависеше от един човек

Берлинчани се радват на падането на стената.

В нощта на 9 ноември 1989 г. Харалд Йегер командва КПП близо до Берлинската стена на улица „Борнхолмер“, а Гюнтер Шабовски дава пресконференция

Шабовски почина самотен в старчески дом през 2014 г., след като бе осъден на 3 години затвор

Преди 30 години Берлинската стена, главният символ на Студената война в Източна Европа, падна. С това започва неконтролируемият процес на падането на социалистическите режими в Източна Европа. Той придоби характера на домино и след това се прехвърли и в самия Съветски съюз. Има основание да се смята, че това най-важно събитие, всъщност до голяма степен започва случайно.

Харалд Йегер

Подполковникът от граничната служба на ЩАЗИ (немската ДС) Харалд Йегер беше строг, спокоен и изпълнителен човек. Такива рядко правят сериозна кариера в армията, дори и в немската, въпреки че тя приличаше повече на тилова част. Не му достигаше решителност и способност да мисли самостоятелно. Това е една разновидност на човешката слабост. По-удобно е човек да изпълнява заповеди, а когато те не са спешни, той приема последната за валидна. И независимо в каква сфера на човешката дейност участват, те винаги стигат до определен таван. Понякога таванът е доста висок, но винаги е там. И хората от този вид са изключително нехаресвани, когато им се припомни това.

В нощта на 9 ноември 1989 г. Харалд Йегер командва КПП близо до Берлинската стена на улица „Борнхолмер“. Той седеше в караулката и ядеше сандвич, когато за първи път в историята на ГДР по телевизията излъчиха на живо пресконференцията на члена на Политбюро и първи секретар на берлинския окръжен комитет на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) Гюнтер Шабовски. Той е сравнително млад интелектуалец, женен за рускиня и журналист по образование, и беше смятан за фаворит на Ерих Хонекер. Само два-три дни преди 9 ноември беше създадена длъжността секретар на ЦК на ГЕСП по въпросите на информацията, която заема Шабовски. И когато той, гледайки в тайнствен лист с бележки, изведнъж заяви, че новата процедура за преминаване на границата за гражданите на ГДР влиза в сила „незабавно“, Йегер се задави със сандвича. Преди няколко часа му беше наредено да не използва сила срещу демонстрантите, събрали се срещу стената, но той не бе свикнал да получава инструкции от ефира.

За да изясни ситуацията, Йегер се обади на непосредствените си началници и попита какво да прави и за по-голяма яснота пъхна телефонната слушалка в прозореца на караулката, за да може от другата страна на жицата да чуят как тълпата, която също слушаше Шабовски, беснее. Властите коригираха заповедта: да пуска най-кресливите, но да ги предупреди, че не могат да се върнат обратно. Но шефът на Йегер говореше и по другия телефон едновременно и направи грешка: той каза на втория си събеседник, че „Йегер е слабак“.

Това беше последната капка. Йегер се вбеси и нареди границата да бъде отворена, като по този начин влезе в историята като „човекът, който отвори Берлинската стена“.

След много години той написа книга с това заглавие. През всичките години след падането на Берлинската стена бившият подполковник Харалд Йегер, който беше уволнен от армията и граничната служба, не беше нает никъде на работа. През цялото време на 90-те години той бе безработен и бе следван от репутацията на слаб, но изпълнителен човек, за когото беше достатъчно да е на временна работа като охрана в склад, но не повече.

Никой не вярваше в героизма и демократичните стремежи на бившия подполковник от ЩАЗИ, а кадровите служби на армията и контраразузнаването на обединена Германия внимателно проучиха официалните характеристики, наследени от ГДР. Нищо привлекателно не беше написано за Йегер. В крайна сметка, той спести пари за вестникарска будка в Берлин, но през 2009-а бившият полковник от ЩАЗИ – Хайнц Шефер, внезапно заяви, че той е първият, а не Йегер, който е „отворил стената“ в южната част на града в района на Валтерсдорф. Последва скандал.

Гюнтер Шабовски почина самотен в старчески дом през 2014 г., след като излежа три години затвор зад една и съща стена. На тази пресконференция през 1989-а той обърка всичко, като почти провокира със своята некомпетентност и слабост неконтролирания щурм на стената.

Да си спомним събитията тогава. На 8 ноември започна десетият тридневен конгрес на ЦК на компартията. На 9 ноември генералният секретар Егон Кренц, който наследи Хонекер, прочете „Временни преходни промени за реда на излизането на гражданите от ГДР извън границите“ в присъствието на членове на Политбюро и се застъпи за проекта. Аргументът му бе, че е необходимо да се спре масовото бягане на граждани през границата. В резултат на това беше решено думите „временен“ и „преходен“ да бъдат изтрити от наименованието на закона, както и той да бъде оповестен публично чрез пресотдела на Министерския съвет.

Гюнтер Шабовски

Гюнтер Шабовски не присъства на това заседание. Той се подготвяше за своята първа международна пресконференция в 18,00 часа. Беше назначен за началник на пресотдела заради факта, че е журналист по образование. Беше много нервен и не знаеше реалната политическа ситуация. Преди началото на пресконференцията Егон Кренц му връчи проектодокумент с много промени, но никъде не се казваше, че законът влиза в сила в 4 часа сутринта на 10 ноември. Нямаше никакви дати. И при тези обстоятелства Шабовски съобщи всичко това, оплете се от простичките въпроси на чуждестранните журналисти и не разбра нищо от собствените си драсканици върху листа. После той ще загуби тази хартия, някой ще я прибере и наскоро тя бе продадена на търг за 25 000 евро и сега се съхранява в Дома на историята в Бон.

Хората, които гледаха пресконференцията на Шабовски на живо, приеха думите му буквално и се втурнаха към стената масово, без да чакат официално влизането в сила на закона. А според него всеки гражданин на ГДР имаше право да получи изходна виза за краткосрочно посещение на ФРГ.

Съблазнително е да се твърди, че падането на Берлинската стена в нощта на 9 ноември 1989-а бе определено от няколко случайности и личните качества на няколко човека. Но това отчасти е вярно. Не бяха необходими радикални или насилствени мерки за усмиряване на хората. В няколко участъци офицерите, по-решителни от Харалд Йегер, успешно използваха разрешените водни оръдия и нищо не се случи.

Бягството на Запад за значителна част от населението на ГДР символизираше сляпа и неразрушима вяра в по-светлото бъдеще. Трудно е да се спори, защото тогава стандартът на живот беше свързан със стандартите на потребление. В ГДР и Унгария хранителните стоки бяха много по-добри, отколкото в СССР, но убеждението, че зад стената има реки от мляко и всичко това е безплатно, беше като железобетон.

Един от главните мотиви за изграждането на Берлинската стена беше страхът, че ГДР ще бъде напуснат основно от високо образованите специалисти и студенти, тоест обещаващата и активна част от населението. Образованието в ГДР беше безплатно и затова се появи лозунгът на дисидентите: да се изучат в ГДР, но да работят във ФРГ. Сега, когато цяло едно поколение израсна и вижда стената само в кинохрониките, се появи термина „стена в главата“, тъй като разликата в манталитета е толкова голяма, че никакъв потребителски рай не може да убие фантомните спомени за социалните привилегии на бившите граждани на ГДР и на техните потомци. Необходима бе мащабна пропаганда, за да се обясни на бившите граждани на ГДР, че потребителският рай и свободата на движение са по-важни и по-добри от безплатните образование и медицина.

Но и за поражението трябва сила, в пристъп на последна смелост или на развратен ум. А в победата никога няма слабости.

(Превод за “Труд” – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.