Пазарлък по време на кампания

Стево Пендаровски

В Република Северна Македония отмениха извънредното положение, точно когато заразата достигна своя пик

Политическият елит на албанската общност в Македония постига своите цели

Дали има дата за изборите, или не, това като че няма толкова важно значение

Този текст трябваше да има заглавие „Пазарлък по време на пандемия“, но президентът Стево Пендаровски провали всичко. На заседание на Съвета за национална сигурност, който той ръководи, Пендаровски отхвърли предложението на служебния кабинет за продължаване на извънредното положение в държавата с още половин месец и настоя лидерите на политическите партии да седнат най-после и да се разберат за датата на провеждането на отложените от 12 април предсрочни парламентарни избори. Той визираше преди всичко две от партиите - СДСМ на Зоран Заев и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицковски. (Тя, партията си е още на беглеца от закона Никола Груевски, но сега неин председател е тъкмо Мицковски, та затова...) Даже час-два след като застана пред камерите и микрофоните, за да направи обръщение към обществото и гражданите, Пендаровски събра двамата в кабинета си под хълма „Водно“ в опит да ги накара да си стиснат ръцете и да отиват към урните. Нищо не се получи и при този опит, но президентът може да бъде доволен, че все пак опита.

Така в събота вечер срещу неделя извънредната ситуация, предизвикана от заразата с коронавируса, бе отменена. Това стана тъкмо в денонощието, в което в страната бе регистриран рекорд по отношение на заразените. Не го цитирам, защото докато текстът види бял свят, никак не е изключено и това число да бъде надхвърлено. Но съчетанието на тези два факта - краят на карантината и рекордният брой заразени, даде повод Пендаровски да бъде обвинен остро, че решението му да не продължи извънредното положение е чисто политическо, че то е в полза на „неговата“ партия СДСМ и е в подкрепа на Заев, който настоява за избори в началото на юли и че държавният глава не мисли за здравето и живота на своите избиратели. Пендаровски вероятно има сериозни аргументи за решението си, но лично аз не бих го обвинил за това, че в случая, но не само сега, той взима страната на някоя политическа сила. Рискът да се провеждат избори в постепидемична ситуация, изострена до висока степен, си е негов, но ми се струва, че желанието му държавата да се извади от ситуацията, в която се намери и не само поради карантината, е повече от страха за връщане на извънредното положение с полицейски час. На тази политическа и обществена агония с разпуснат парламент, който председателят му Талат Джафери не иска да свика отново, със служебен кабинет, който отда-а-а-вна, ама много отдавна, надхвърли конституционното си право на живот, с все още нефиксирана дата за провеждането на предсрочния вот и жесток спор около нея трябваше да бъде сложен край. И Пендаровски пое риска за това.

Толкова за решението на Пендаровски. Затова да се върнем към началото - за заглавието. Дали има дата за изборите или не, това като че няма и толкова важно значение. Пазарлъкът отдавна започна, при това с толкова колорит и дързост, каквито дори за мен, скромният свидетел и регистратор на почти всички изборни цикли в тридесетгодишната история на суверенна и независима Република Северна Македония, бе изненада. Лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети излезе с предложение следващият премиер на страната да бъде албанец. Някогашният бунтовнически командир на Армията за национално освобождение използва повода от годишнината от създаването на ДСИ, за да лансира тази идея. Тържествено слово, активът е събран целият пред тебе, избори предстоят, защо да не се каже нещо, което да консолидира и мобилизира електората...

Първоначално искането на Ахмети бе прието като поредната политическа екзотика, идваща от централата на ДСИ в Мала Речица край Тетово, пък и от устата на нейния лидер. Такъв си е Али - мълчи, мълчи, не се явява в парламента, пък току подхвърли нещо... Но когато Ахмети започна да говори за своята идея във всяка публична проява в рамките на предизборната кампания, нещата взеха да стават сериозни. На всичко отгоре, сякаш да я легитимира, доскорошният премиер и лидер на социалдемократите Зоран Заев рязко отхвърли претенцията на Ахмети, като заяви, че неговият СДСМ го е номинирал той да застане начело на изпълнителната власт, така че Ахмети да си трае. Заев бе достатъчно рязък в този свой първи коментар за идеята за премиер албанец, че му се наложи по-късно да омекотява позицията си с политкоректното твърдение, че всъщност избирателите са тези, които решават кой да застане начело на изпълнителната власт в държавата. Макар че по-късно се изпусна да прати ДСИ и Ахмети в опозиция - било им време да постоят известно време извън властта и да „видят как е там“. Нещо такова.

Но първата реакция на Зоран Заев по идеята „албанец премиер“ бе най-искрена и най-грешна, разбира се. Независимо от последвалите по-меки и съобразени с политическата реалност в страната реакции. Защото Ахмети като добър политически търговец излезе на политическия битпазар и предложи стока не толкова, за да я продава, а да покаже каква е цената на неговата бъдеща парламентарна подкрепа за македонската партия, която ще победи на изборите. Когато силите между СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ са почти изравнени, когато е повече от ясно, че който и да победи, няма да може да състави самостоятелно правителство, когато негласната парламентарна традиция вече тридесет години е такава, че кабинет се прави задължително с участието на най-голямата партия на албанците, какво има да се чудим. Пък и примерът с отказа на ДСИ да седне отново в скута на Груевски, когато той спечели предишните избори, но това не му стигна да състави кабинет, е твърде пресен, за да може да се подценява. И тогава изгря звездата на Заев, който като лидер на второкласираната политическа сила СДСМ получи спорен мандат за премиер и заедно с Али Ахмети успяха да затвърдят коалиционната традиция в управлението на държавата. Не беше толкова отдавна, някакви си четири години и нещо...

Та, поради всички тези фактори и поради свежестта на спомена за играта на Али Ахмети от това време, затова той вдига мизата. И го прави със същата последователност и системност, с която вече толкова години политическият елит на албанската общност в Република Северна Македония постига своите цели за повече колективни права. Иска и получава. Незабравимият Арбен Джафери в силните си години като неформален лидер на албанците не само в Република Македония казваше: „Не мога да ги разбера тези вашите братовчеди, македонците. Опъват се да ни дадат малкото, което искаме днес, а утре, когато ги натиснат, тичат сами да ни дадат много повече от това, което сме искали вчера“. И Ахмети така - искате ни като коалиционен партньор, без който няма да можете, ето, платете цената. Ама ви се струва висока, дори прекалено. Че защо, след като имаме толкова депутати в парламента, след като имаме министри и хора начело на други институции, след като председателят на парламента досега бе албанец, защо да нямаме и премиер? Има си формални аргументи човекът, а и самочувствие не му липсва.

За Заев вече казахме. Каквото имаше да сгреши, го направи. Може би затова от ВМРО-ДПМНЕ продължават да мълчат, или ако има някакви реакции, те са или шепнешком, или са в някаква иносказателна форма. Колкото и да се хвали Мицковски, че ще даде урок на СДСМ и на Заев на предсрочния вот, като им „върне“ за изхвърлянето от властта преди четири години, това никак не е сигурно. И той си прави коалиционни сметки, и той не може да забрави онази януарска нощ, когато конституционният срок за оползотворяване на мандата за съставяне на правителство на Груевски изтичаше и всички те - и Груевски, и Мицковски, и цялото ръководство на ВМРО-ДПМНЕ стояха в партийната централа и се взираха на запад към Тетово, откъдето чакаха да се появи белият дим, знак за съгласие от страна на Ахмети да участва в правителството. Тогава Ахмети отказа и демонстрира, че знае правилата на играта. И още повече, че знае да се вслушва в съвети, когато те идват от едни хора от едни посолства, разположени на брега на Вардар в Скопие.

Че оттук нататък става дваж по-интересно, е вън от съмнение. Ахмети ще настоява, някои други албанци ще го питат кой му дава право да излиза от името на всички тях, Заев и Мицковски ще правят калкулации, а ние, какво?

Ние ще регистрираме в неделя един предварително предизвестен резултат на тройните избори в Сърбия, които са толкова ясни с победата на президента Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия, че чак не си заслужава отделен текст. И ако го напишем, то ще бъде другата седмица.

Коментари

Задължително поле