Паламудът идва да гласува, ама го няма в избирателните списъци

След кръщаването на улица „Консервна“ селището може да получи име „Рибарското“

Жега мори и рибарите от селището Ченгене скеле край Бургас. Те обаче я борят с три неща: мента, пържени попчета и белот. Да му мисли само който пържи, ама в култовата кръчма „Морски сговор“ това не е проблем. Духа бриз от обед насетне и прави градусите далеч по-поносими. Освен това масите са отвън, на теферич и разхлаждането дебне отвсякъде. Морските са седнали и играят белот. Да минава времето. Пък е и приятно, и спокойно. Няма риба, наоколо цари мързеливо безвремие. Само сутрин, най-ранобудните, стават и пърпорят с лодките си из залива - да наловят малко попчета. Обядът е готов и се присъединяват към компанията. Отвреме-навреме рибарите си измислят работа, колкото да се раздвижат. Например да измият някоя лодка и пак обратно към белота. Така ще е до есента, когато се чака добър паламуден сезон.

Седнали край масата, рибарите се майтапят, че в изборна година като тази идва много риба и наесен сто на сто ще има проблем с избирателните списъци. „Един вид рибата и тя идва да гласува, тълпи се край брега, а ние я хващаме, за да не се разочарова, че я няма в списъците“, измисля си човек от компанията.

И заключава, че в изборна година даже и нови прякори не се лепят. Защото хората не трябва да са обидени, а да гласуват със самочувствие. Затова Ченгенето засега е със старите си прякори - Гошо Изгорялото (претърпял пожар), Дънди Крокодила (приличал на Клинт Истууд), Гошо Полицая (бивш униформен) и Янко Попчето (така се казвала първата гемия на един от най-опитните риболовци тук).

Лятно време е, а темата все се върти около паламуда. Техни колеги от Царево са изчислили, че тази година се пада „паламудена“. Рибата идва по много на период от седем години и сега, през 2019-та, се пада пасажите да накарат морето да заври от риба. Край Ахтопол и Лозенец морските вече хванаха малки паламудчета, което означава, че са се излюпили и са тук. Всеки ден се угояват и така, през септември-октомври ще станат големи и хубави за улов и продажба. Някои от риболовците отсега се кахърят, че хванатите малки, които пуснали обратно в морето, били само на едно-две места. „Трябваше досега да се закачат повече на чепаретата. Дано това да не е поличба за слаб сезон“, повтарят те.

Ражда се и друга теория. Според много от рибарите паламудът е пряко свързан с политиката. Известната рибарска фраза, че „рибата къща няма, търси си държава“, те доразвиват с чувство за хумор и тарикатлък.

„Паламудът винаги идва по избори. Има по много, за да залее пазара и да мотивира хората да гласуват. Излизат - гласуват - купуват си паламуд и си го приготвят на скара, за да се насладят на живота. А и паламудът като има избори, сякаш разбира, че държавата ще е стабилна и идва по нашите брегове“, палят се рибарите.

Всъщност уловът на паламуд е нещо като любовна история между пасажите и рибарите. Той е най-вълнуващ и е истинска гонитба. Нощем, под звездите, лодките излизат в морето и чакат в тъмното тихомълком. Пасажите с паламуд фосфорицират и щом видят светлината, лодките обграждат пасажа и риболовците хвърлят мрежите.

Кметът на Ченгене скеле - Димитър Янчев - Митко Брадата, е най-старият далянджия в държавата. Димитър Янчев от дете е на даляните. Баща му също бил морски - първи помощник капитан, загинал на танкера „Лом“ край Одеса. Българският кораб се сблъскал с руски, взривил се и потънал. Янчев е една от най-атрактивните личности в Ченгенето. Разказва, че животът в даляна е подчинен на строги правила. Сутрин се ходи на „воля“. Това означава, че с лодките се обира каквото е хванато в мрежите. По време на есенния риболов винаги имало дежурен, който стоял в една лодка - „сеферка“ и сигнализирал с фенер, щом се появи риба. Осветявал даляна и тогава всички („тайфата“) ставали от сън, колкото и да е часът. С голямата лодка на даляна - „мауна“, отивали при уреченото място и хвърляли мрежи, които натежавали от уловената риба.

Митко Брадата се ядосва на това, че всички наричат рибарското селище Ченгене скеле, в превод „циганско пристанище“. - „Това е само един кей, една точка от местността. Нашето селище трябва да носи друго име - Рибарското“, предлага Димитър Янчев. В скоро време ще направи нещо по въпроса. Така, както в Рибарското, кръстиха всичките си улици подобаващо и на морска тематика. Идеята за имената на улиците бе от сдружение „Морски сговор“ и се реализира успешно - улиците да бъдат тематично кръстени на морски ветрове, преобладаващи в района - сироко, бонети, леванти, мелтем и лодоз. Изключение прави една от улиците, която бе кръстена „Консервна“, по класическия едноименен роман на Стайнбек „Улица Консервна“.

Коментари

Задължително поле