Нинова: Българите трудно ще понесат ценовия шок на енергоносителите

Преместват около 400 мигранти от пренаселен лагер на остров Лесбос

Двама рибари загинаха край нос Емине заради силния вятър

Ново 20: „Уест Хем“ готов да смени „Милан“ за мача на Гунди

КАТ отне близо 200 книжки през почивните дни

Русия получи официална нота от Киев за развалянето на Договора за приятелство

Детенце на 2 години и 8 месеца е лекувано от марсилска треска

„Хонда“ се качи върху светофар в столичния кв. Дървеница (СНИМКИ)

Ангела Меркел: Великобритания все още не е изразила ясна позиция за Брекзит

Йорданка Фандъкова ще участва в конференцията на кметовете на столиците на ЕС в Брюксел

Варна е домакин на I Световно първенство у нас по пожароспорт за деца Очаква се дисциплината да стане олимпийска за игрите в Китай след 4 години

NET1 и SoftUni стартират курс „Изграждане на компютърни мрежи“

Спешни промени в Наказателния кодекс ще борят контрабандата

264 лв. е средната пенсия в Шуменско Жените с по-ниски възнаграждения

Омъжена българска зъболекарка лудна от любов по своя колежка лекарка в Англия Съдебен процес е прекратен след споразумение обвиняемата да не безпокои повече жертвата си

Памет за Дойранската епопея Във времето на джендъри и травестити лекарство срещу тази лудост са вярата и почитта към хората преди нас

Една от най-големите победи на българската армия в историята на третата българска държава е битката при Дойран. Боевете при езерото продължават 3 години (1915-1918). През септември 1918 г. в тридневни тежки отбранителни боеве 9-а Плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов, разгромява елитните британски и гръцки части (3 британски и 2 гръцки дивизии, един гръцки артилерийски полк и един гръцки конен полк). Превъзходството в полза на противника е многократно. Тогава генералът казва на българските войници и офицери: “Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!”

На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. Два дни по-късно вражеската артилерия изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан. И за да сложим в перспектива нещата – срещу една българска дивизия петте съглашенски дивизии дават над 10 хиляди жертви срещу 500 убити български офицери и войници.

Битката, която неслучайно е наречена Епопея, е символ не само на героизма на нашите бойци, но и на военния гений на брата на Иван Вазов. По същото време на южния фронт се извършва пробива на Добро поле. Знаейки за това, след победата при Дойран генерал Вазов иска разрешение за контранастъпление към Солун, което щеше да компенсира и може би да спре това на съглашенците към София. Но не получава отговор от Главното командване. Тези грешки на Главното командване и на правителството само след няколко дни значително утежнява положението на нашата делегация в преговорите за сключване на Солунското примирие. И въпреки това, точно победата при Дойран ще стане причина Съглашението да не допусне в България окупационни сръбски и гръцки войски.

Ще минат 20 години. Владимир Вазов е поканен в Лондон от Дойранските си противници – англичаните, на тържества в памет на годишнината от боевете на Южния фронт. През 1936 г. на гара “Виктория” в Лондон българинът е посрещнат от кмета на града. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минавал с влака, вижда построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, извиква: “За почест, мирно!” На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, фелдмаршал Милн се провиква: “Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!” Генерал Вазов е един от малкото, които в историята са побеждавали британските войски, и чието име фигурира в Британската военна история.

Сега езерото и мястото на боевете са точно на границата между Гърция и Македония. На гръцката страна има големи и много добре поддържани британски и гръцки гробища. Там, където са били нашите части, има само взривени по времето на Югославия бункери (тези български бункери са изключително точно разположени и изиграват решаваща роля за победата), тръни и пролетно време безброй кървавочервени божури.

Няма ли българските власти да направят всичко възможно за 100-годишнината от боевете при Дойран, под височината “Кале тепе”, над пътя, който преминава до Дойранското езеро, да се издигне паметник на загиналите български офицери и войници. Ако това се осъществи, при откриването му нека почетем и достойния противник, като съвместно с британските и гръцки власти направим това, което през 2015 г. стори Турция в чест на 100 години от битката при Галиполи през същата Първа световна война (за битката виж карето). Тогава тя покани всички участници в битката заедно да почетат паметта на героите. Един от най-силните моменти по време на церемонията е, когато турски военен прочита на английски език писмо, написано от Кемел Ататюрк до майките на загиналите чужди войници. “Вашите синове дойдоха на наша земя като завоеватели, врагове, но те се биха достойно и проляха кръвта си на наша земя… пролятата кръв е свещена, затова сега те са и наши чеда, бъдете спокойни, че турският народ никога няма да забрави паметта им”.

Паметта към предците, отдали живота си за България, е основна част от цивилизацията, от която вярваме, че сме част. Във времето, когато обществото се занимава с джендъри и травестити, най-добрите лекарства срещу тази лудост може би са християнската вяра и почитта към тези, които са били преди нас. Най-малкото, защото техните идеали са били съвсем други. И съответно на това думите на Александър Пушкин “Загубата на памет е първата и най-голяма крачка към безнравствеността” са особено актуални днес.

 

Примерът на Турция в Галиполи

Преди три години Турция беше домакин на честванията на 100-годишнината от битката при Галиполи – една от най- кръвопролитните през Първата световна война. На 25 април 1915 година френско-британски сили извършват десант на Галиполския полуостров. Целта е контрол над Дарданелите. След девет месеца сражения съюзниците отстъпват. Жертвите и ранените в галиполската операция от двете страни са над 400 хил. Основателят на съвременната турска република Мустафа Кемал Ататюрк е командвал полк в битката при Галиполи. Възпоменателната церемония през 2015 г. се състоя в град Чанаккале. На нея присъстваха британският престолонаследник принц Чарлз, синът му Хари и наследници на войници от Франция, Англия, Нова Зеландия, Канада, Австралия и Турция.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Кой да организира почитането на героите?! Тулупа пожарникар крадлив или пък доносника-недоразумение, явяващ се военен министър? Или пък шефа на военните гробове-фашозоид дето се е скатал от казармата а сега бие в гърдите колко милее за БА?

  2. General Vladimir Vazov e interniran 1944 ot komunistite posred zima vo Troianskiot Balkan /bil vrag na naroda / i umira 1945. Churchil leti do Moskva 1942 i iska da se otvori front na Balkanite / vmesto prez Italia / – Stalin otkazva. Vidno oshte togava sa ni prodali na komuniarite .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.