На 13 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 13.11.2019

Повече от един тон пакети с кокаин събраха от атлантическото крайбрежие на Франция (ВИДЕО)

Чехия купува 12 бойни хеликоптера от САЩ

Тръмп и Макрон обсъдиха по телефона Сирия, Иран и срещата на върха на НАТО

Лекуваме се с по-модерни лекарства На извънредно заседание депутатите гласуваха финансовите рамки за НЗОК и ДОО (обзор)

Ураганен вятър в Далмация събори дървета и стълбове, вълните в морето достигнаха 6 метра (ВИДЕО)

КРИБ награди десетте най-добри бизнес лидери (СНИМКИ) "Мистър и Мисис икономика" са Атанас Добрев и Теодора Петкова

Луфтханза се съгласи на арбитраж в спора с кабинния персонал

Прокурист пое болницата в Пазарджик

Роман на Бойка Асиова излезе на турски език

Военни обезвредиха невзривени боеприпаси, открити в различни населени места в страната

Заплатите нараснаха с 11% за година Средното възнаграждение за септември е 1266 лв.

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 13 ноември 2019

Пентагонът обяви сроковете за изтегляне на американските войски от Сирия

Партизанските писма на Живков са фалшификат "Син на своя народ, син на своето време" показа голата истина

„Тодор Живков чете Тодор Живков“ от Тодор Цонев.

Големият гаф става покрай юбилея на Първия по случай неговата 70-годишнина

Тодор Живков извърши правописна реформа в нелегални условия. През 1944 г. в разработки за партизанската борба той изхвърли букви от българската азбука и въведе нови филологически правила. След народната победа неговата революционна граматика влезе в официално обръщение. Българите прописаха така, както Янко е скрибуцал с перото си в дебрите на Балкана.

Този принос в Кирило-Методиевото дело се случва в критичен момент за партизанското движение. На 3 май 1944 г. основните сили на бригада „Чавдар“ са заклещени от врага при Елешнишкия манастир. Народните борци успяват да се изтеглят към билото на планината и да го прехвърлят. Там обаче са ударени в тил. „Изненадата откри пътя на паниката. Голяма част от бойците хукнаха надолу по склона към Ябланишката река“, свидетелства Димитър Станишев (Мишо).

В неравното сражение силите на чавдарци са раздробени. Командирът Добри Джуров (Лазар) е ранен. Групи от по няколко партизани щъкат из планината, без да могат да осъществят връзка помежду си.

Заплашено е самото съществуване на бригадата и Тодор Живков се запретва да спаси бойната единица. Като пълномощник на партията в Първа въстаническа оперативна зона (ВОЗ), Янко разработва „четническата тактика“. Според нея чавдарци трябва да се разделят на чети със състав между 30 и 50 човека. Новите формирования ще извършват бързи маньоври и няма да са лесна плячка за врага.

Екстраординарното мислене на Живков среща съпротивата на закостенели мозъци. Най-упорит е Здравко Георгиев (Калоян), началник-щаб на Първа ВОЗ. Обратно на логиката, той настоява за създаването на партизанска армия. След дълги спорове по тактика и стратегия Янко и Калоян си стискат ръцете на компромисен вариант. Формират четири батальона, два повежда Георгиев, а Живков поема командването на цялата бригада.

Своите спасителни разработки Янко излага в депеши до щаба на Първа ВОЗ. Историята мълчи по какъв начин е осъществена куриерската функция. Вероятно са използвани пощенски гълъби. „Тези писма разкриват както трагизма и величието на онова тревожно и героично време, така и образа на революционера-комунист“, възторгва се Йордан Йотов (Йосиф).

Политкомисарят Веселин Андреев (Андро) обаче е скептичен. „И веднага, когато стана Първия човек, някои историци писаха, че той наложил четническа тактика на партизанското движение в цяла България“, отбелязва поетът, който се самоуби. „Ето това е подмазвачество и фалшификация – това писмо си остана поначало в рамките на нашата бригада“, свидетелства той.

Андро говори само за една Живкова депеша. Четири документа са публикувани в сборника „Въоръжената борба на българския народ против фашизма“. Книгата излиза през 1962 г., когато Тодор Живков заема поста председател на Министерския съвет и окончателно окупира властта. Тя е богато илюстрирана, но факсимилетата на текстовете са спестени.

Големият гаф става покрай юбилея на Първия по случай неговата 70-годишнина. През 1981 г. ЦК на БКП решава да издаде албум за живота и делото на генералния секретар. Отговорното издание е поверено на поета Димитър Методиев. „Син на своя народ, син на своето време“ е заглавието на луксозната тухла. Отпечатана през лятото в 20 115 екземпляра, тя е мастерпиесата на Партиздат. Появява се на 7 септември – рожденият ден на Тодор Живков!

Фаталната страница е 58, чиито сбор прави 13. Там се мъдри фалшива лична карта от нелегалните години на юбиляра, а под нея факсимиле на едно от партизанските му писма. То е пратено до щаба на Първа ВОЗ и се пази в Централния партиен архив.

На личната карта Тодор Живков се крие под името „Иванъ Димитровъ Томовъ“. Със занятие „чиновникъ“, роден на „14. VIII. 1912 г. въ гр. Плевенъ“. Документът съвестно е попълнен по официалния тогава Дриново-Иванчовски правопис. Нелегалната депеша обаче е стъкмена по отечественофронтовския от 1945 г. Контрастът е особено релефен, защото писанията са поместени едно до друго.

Ето това фамозно писмо:

Драги другари,

Обаждам ви се набързо. Изпращам ви някои документи, от които ще разберете линията, която провеждам. Лошото е, че линията по отношение на отряда провеждам през главата на Централния Щаб. Член делегата при Центр. Щаб при нас (Калоян) държеше до последния момент за създаването на крупни военни единици (армия), въпреки, че и той бе получил писмо от вас. След разправии се установихме на компромисно разрешение. Разделихме бригадата на 4 баталиона. С два баталиона замина др. Калоян. По пътя при сражение въпросните баталиони беха пръснати от войска и джандармерия. Жертви при сражението не са много дадени. Около 7-8 убити и толкова ранени, обаче има дадени жертви при слизането за храна в селата от блуждающи партизани. Двата баталиона при сражението са пръснати на три части. Двете хванахме, а третата част, с която е др. Калоян, е в неизвестност. Предполагам, че са стигнали на местопредназначението си. Останалите два баталиона са почти запазени. Научаваме се, че в София се носят слухове, че сме разбити и унищожени. В това нема нищо верно и требва да се разбият тия паникьорски слухове. Верно е, че ни удариха от части, но в никакъв случай удара не е смъртоносен. Ние сме в процес на обединение и прегрупирване. Инициативата постепенно минава в наши ръце. Баталиона „Ботев“ дойде към нас, но го напълно пръснаха, като повече от половината от въоръжението и мунициите изоставил, една малка част от тях хванахме, с останалите не знаем какво става. Научихме се, че секретаря на Обл. Парт. Комитет е пътувал с него, но нямаме никакви сведения какво е станало с него. Хванахме връзка с другар токущо пристигнал от Съюза. С последния имам среща.

Много се радвам, че той където е минал провежда линията, която и ние тук провеждаме въз основа на директивата „ДЕД“ и предаванията на радио „Ботев“. За сега немам друга възможнос да установя контакт с Областния Парт. Комитет освен да отида в София, но събитията и положението на района ме задължават да не напускам района, а плюс това поех командването на бригадата, докато се свържем с Центр. Щаб и се разберем. Ще очаквам чрез вас да се свържем с Областния Комитет. Докато стане това не е лошо с вас да подържаме контакт. Изпратете ни материали и последните инструкции!

юний 1944 г.

С боеви привети.

Янко (Марко)

Тодор Живков маха краесловните ерове ъ и ь, освобождава словото си от буквите ? и ?. Реформаторът пише щаб, а не щабъ, както е прието по онова време. Спомагателният глагол с? го изписва са, а н?кои замества със сегашното някои.

Макар и със съмнително образование, момъкът от Правец е бил букволеяр, знаел е колко знака има в българската азбука. През 1929 г. Тошко влиза в Средното училище за книгопечатане и графически изкуства. „Внимателен в час, съсредоточен и паметлив, той беше един от първите ученици в нашия клас. При изпитванията отговаряше кратко, но задълбочено“, спомня си съученикът Тодор Попов.

Като завършва полиграфическата школа, Живков постъпва в Държавната печатница. Тук работи с депото на буквите, знае къде се пише ? и къде ? . През 1944 г. амнезия изтрива професионалния му опит и той прекрачва във филологическото бъдеще. Все едно Паисий да е написал историята си с езика на следващата епоха.

В „Син на своя народ…“ лъсва мистификация, призвана да документира партизанския принос на Генералния. Живков е писал нещо през бурната пролет на 1944 г., но книжата са пропаднали. След победата услужливо са възстановени. Авторът обаче ниже думите по новия правопис.

Живковата реформа изпревари отечественофронтовската след народната победа. Тогава филолозите прекопираха неговата граматика. Наредбата-закон за новия правопис е приета с постановление на Министерския съвет от правителството на Кимон Георгиев. Регентството я одобрява с указ, публикуван в „Държавен вестник“ на 27 февруари 1945 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.