На 17 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 17.11.2019

Жена е била ранена при въоръжен обир на газстанция в София

Хиляди се събраха на протест срещу Николас Мадуро във Венецуела

Зловещият Какамо – между легендите и историята Каменното орлово гнездо сякаш е обитавано от призраци

Конят, който предизвика катастрофа със 7 ранени, е безстопанствен

Родителите на починалото 3-годишно дете: Лекарите виждаха, че умира

Към „историята си” добавяме истерия След Паисий, комай нищо

Над 200 000 протестират в Прага срещу чешкия премиер Андрей Бабиш

Над 100 души са арестувани по време на протест на „жълтите жилетки“ в Париж (СНИМКИ и ВИДЕО)

Куфарът, стреснал търновци, се оказа празен

Ивелин Попов слага край на кариерата си в националния отбор по футбол

Кола се удари в полицейски джип в Ямбол

Вицепремиерът Каракачанов: Предложението ни е първият ден от болничните да не се плаща, парламентът ще решава

Соня Йончева – свръхестествен глас в човешко тяло

Пасквил поруга Христо Ботев „Чий е Ботев?” води класацията на литературния позор

Сквернословецът сочи, че поетът е мерзавец, лъжец, крадец, подлец, егоист, страхливец, завистник, интригант, пияница, развратник

Ако се направи класация на позора в българската литература, златният медал ще светне на „Чий е Ботев?”. Това писание се появява през 1929 година. С подзаглавие „Нравствения лик на тая зловеща личност”. И още едно: „Ботев или Левски е хероя на България?”

Тиражът от 1000 екземпляра е извъртян в печатницата на армейския Военно-издателски фонд. Цената е 40 тогавашни лева. Авторът се е подписал като Макдъф. Сътворил е 116 страница хули срещу поета, жертвал себе си за свободата на България.

Сквернословецът сочи, че Христо Ботев е мерзавец, лъжец, крадец, подлец, егоист, страхливец, завистник, интригант, пияница, развратник. Поема си дъх и продължава: лицемер, мошеник, бандит, тиранин, злодей, предател. Накрая се изкашля, за да обобщи – Христо Ботев е национален престъпник!

Петър Динеков нарича четивото „най-глупавата и долна книга, която някога е излизала на български език”. Настоява текстописецът „да бъде наказан по-осезателно от едно обикновено конфискуване на книгата му”. Литературният критик е разгневен: „В България има закони, по които, ако наругаеш един касапин, тоя последният ще те даде под съд. Но да охулиш името на Ботев, за хулителите няма ли съд?”

Случаят обаче е далеч по-сложен и е истинско щастие, че съчинението не е било аутодафирано. Динеков подозира домораслия Макдъф в епигонство. Искал да наподоби отрицателя на Шекспир Лев Толстой. Руският класик има обемист очерк срещу английския си колега. Но нашенският Макдъф тръгва тъкмо от Уилям Шекспир.

Кой е Макдъф? В шотландската история полумитичен рицар. В „Макбет” нероден от жена шотландски тан. В „Чий е Ботев?” – някой си Петър Наумов. Псевдонимът се е изхлузил от шекспировата трагедия. Стегнал е доспехите, наточил е меча, лъснал е копието. Отива на разправа с Христо Ботев. Както го е сторил Макдъф с Макбет:

Предавай се тогава, страхопъзльо,
и остани за чудо на века!
Ще те затворим в клетка под върлина
с портрета ти и панаирски надпис:
„Тук може да се види жив тиран!”

Нашият Макдъф обсебва името на шотландския рицар, за да разиграе български вариант на „Макбет”. На сцената и извън сцената, пред и зад кулисите, в литературно-драматургичен и житейско-драматичен план. За Наумов Ботев е сто процента театрален герой, чиято маска трябва да бъде снета, а актьорът – сразен. Характерен епизод:

Той се заел да прокарва свои фантастични планове и идеи в средата на комитета, лишени от всяка практическа стойност и да внася раздори между членовете му. Всичко това станало причина, щото апостолите да го изхвърлят по един косвен начин от редовете си. За целта те се събрали в Гюргево, гдето под председателството на С. Стамболова основали нов революционен комитет, като дали клетва, че няма нищо да съобщават от решенията си на различни самозвани революционни авторитети от рода на Ботева. Тайната била запазена само за ония, които били вече решени да преминат в България и да мрат за свободата є. По тоя начин нашият театрален герой намерил най-сетне единствено подходящото място, което заслужавал – бунището.

В първите години след Освобождението Христо Ботев е отричан. През 1888 г. излиза биографията на Захари Стоянов. Просветният министър Георги Живков настръхва. Среща автора и се нахвърля върху него: „Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше той?”

Скоро обаче силните на деня проумяват, че не могат без Ботев. Всяка партия дърпа за пешовете смаяния поет. Иска да го пришие към себе си и докаже, че има титаничен предшественик. „Наш е!”, скандират отляво. „Кощунствате, наш е!”, надвикват ги отдясно.

Най-агресивни са комунистите, които дори изготвят фалшификат, за да присвоят поета. „Символ-верую на българската комуна” е късна мистификация, чийто оригинал липсва. По време на скандала червеният вестник „Дума” пита: „Но защо тоя божи служител, който е изпъстрил книгата с цитати от библията за истината, за правдата и пр., и пр., защо няма доблестта да каже:

– Ние не щем Ботев, защото е комунист…“

Побратимите фашисти също не се дават. Вестник „Български фашист” излиза с уводната статия „Чий е Ботйов”. Изстреляни са феноменалните редове: „Ботйов беше предтеча на българския фашизъм, защото той пръв възвести и умря за неговите принципи: международна солидарност и общочовешко благоденствие чрез национална свобода и национален възход; национална свобода и национален възход чрез дълг, меч, себежертване за националното благо, труд, социална правда и народно добруване.”

Пасквилът „Чий е Ботев?” е част от епичната битка за гения на България. Идеологически Петър Наумов не е нито при комунистите, нито при фашистите. Той изповядва пословичния нашенски нихилизъм. Не отговаря на въпроса „Чий е Ботев?”, а със замах отсича: „Ничий е Ботев!”

Става дума за „снемане на маската”, за дегероизация по изконен български модел. Ганювецът сучи мустак, когато му се подшушне, че Иван Вазов е имал дузина любовници. Налива си още едно, като чуе, че Димчо Дебелянов е зачервявал нос от пиене. И те са като мене, доволен е той. Или обратното – и аз съм като тях.

Ето как е интерпретирано учителството на Христо Ботев в бесарабското село Задунаевка:

Като засвирвали гайдите, той почвал да трепери, хвърлял дрехите, събувал се бос, мазал се с масло, плющал ръце и трошил кокали на мегдана. Имал е любовница селянка, грабил є от главата цветето, закачал я, подмигвал є, ревнувал я от другите, обикалял я, като ходила на вода, и пр. Вземал участие във всички ергенски занаятия, като кражба на гъски, кокошки и мисирки, които криели в тавана на училището, а после се събирали, пекли ги и се гощавали.

„Ха, ха, ха! И това е „най-силният мъж на България”, хероят, с когото се осмелиха да затъмнят Левски!”, кикоти се Макдъф.

Васил Левски е нужен на Петър Наумов като контрапункт. В класическата схема „добро – зло”, Апостола е всичко онова, което поетът не е. Образът му ослепително контрастира с този на Ботев. Той „не е достоен и обущата да изуе от краката” на Левски. Писачът допуска, че архизлодеят е бил замесен дори в кроежите около погубването на Апостола.

Отмъстителят Макдъф ще го накаже. Ще издигне на копието отрязаната глава на Христо Ботев.

Проф. Александър Балабанов, любител на литературните куриози, купува „Чий е Ботев?”. Изчита първите няколко страници и хвърля пасквила в печката. После си измива ръцете. Със сапун!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.