На 17 септември 2019 да почерпят

Прабългарите отиват в луксозната вила в „Игри на волята“ Славяни ще спят в рибарската хижа, Траки отиват на плажа

Путин: Военно-техническите връзки между Русия и Турция се задълбочават

Гърция изплаща предсрочно част от кредитите си към МВФ

Луксозните имоти поскъпнаха с 2,3%

Ердоган на тристранната среща в Анкара: Можем да вземем решение за конкретни мерки, за да изгасим пожара в Сирия

Сълзи и гняв за един век Хайтов 100 г. от рождението на големия писател в Народния театър

Жена загина при челен удар на пътя Русе – Бяла

Нови наводнения в Испания, засегнати са предградията на Мадрид

СЕМ не разбра защо БНР спря Генералният директор твърди, че излъчването на “Хоризонт” не е спирало, а ресорът на Силвия Великова не е сменян

Взривът на бензиностанция в Добрич вероятно е причинен от манипулирана газова бутилка

И инжекция не вдигнала Рейш за „Черно море“

Признава ли се времето за майчинство при изчисляване на процент „клас”

Пернишкото село Люлин е без вода четвърти ден заради поредица от аварии

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 17 септември 2019

Петя Алекса и Монти: Гаджета ли сме? Мистерия Ние сме като един човек, признават младите изпълнители

Нов дует изгря на родния музикален небосклон и все по-успешно набира скорост в класациите – Petya Alexa & Monty. Неотдавна те представиха парчето си „Не слушай“, което е отправено срещу фалша в обществото. Песента бързо спечели много последователи. Миналата година двамата пуснаха сингъла „Нека бъде лудница“. Този път изпълнителите залагат не толкова на комерсиално звучене, колкото на дълбок и искрен текст. „Не слушай“ е по музика на Светлин Къслев, Петя Алекса и Монти, текстът е на Монти. Ивомир Пешев е заснел видеото.

Преди да заформят музикалния дует, синеоката красавица учи в актьорската школа на Лий Страсбърг (1901-1982) в Лос Анджелис, създала много звезди, и в майсторския клас на сина му Дейвид. Снима се в холивудски продукции и играе на театрална сцена. У нас е позната от много реклами, между които на водка, бира, сайт за електронна търговия („Базара ми…“), верига за техника (в ролята на Гаца Бацова, съпруга на култовия Гацо Бацов). Снима се във филма Love.net, както и в „Столичани в повече“, „Комиците“, „Пълна лудница“.

Малин Миланов – Монти е завършил спортно училище, но прекратява спортната си кариера поради травма. С групата Ice Cream започва да работи през 2001 г.. Пише текстовете на всичките й песни (общо над 100), както и някои от аранжиментите. Пише текстове също за Революция Z, Славин Славчев и др. През 2015-а печели награда за най-добър режисьор на видеоклип, за видеото на „Захир“ от наградите на БГ Радио. Първи асистент-режисьор е на сериалите „Фамилията“ и „Революция Z“. Режисирал е почти всички клипове на Ice Cream.

– Каква е идеята на „Не слушай“?
Монти: Една песен за любов и още нещо (смее се)… Тя е много лична за нас, много емоционална. Не е песен за купони, за танци, а да се отпуснеш и да почувстваш какви хора сме ние, изразява нашия емоционален пълнеж. Бих казал, че е песен, която разширява кръгозора.
Петя Алекса: Не е за парти, но, от друга страна, е вдъхновяваща. Може да ти вдъхне кураж, сила. Няма да те натъжи, по-скоро те надъхва. Можеш да я слушаш, докато караш колело, кола.

– Как се събрахте като дует?
М.: Тези неща не се плануват. Очевидно при нас двамата се получи т.нар. спойка. Има ентусиазъм, има вдъхновение.
П. А.: Ние се познаваме от много време – около 13 години, и под една или друга форма винаги сме присъствали в живота си един на друг.
М.: Направо от детската градина (смее се)…

– Я кажете направо – вие гаджета ли сте?
П. А.: Това ще го оставим така, малко на клюкарите… Никой не знае със сигурност. Това е нашата мистерия. На концерта Пловдив Мези едно момченце се провикна от публиката толкова силно, че го чух, въпреки че имаше 2-3 хиляди човека: „Вие гаджета ли сте-е-е?“

– И какво му отговори?
П. А.: Отговорих му „Не“ в конкретния случай. Някой път казваме „Да“ и така ги объркваме и те се чудят (смее се).
М.: Ние май объркваме и себе си, нямаме представа. Животът трябва да е easy going, да върви леко.

– А извън творчеството – какво обичате да правите?
М.: Аз съм изключителен филмов маниак и Петя ми се сърди, понеже искам всеки ден да ходя на кино. Някои дни ходя и по два пъти и това я побърква. Другото, което обичам, е да карам колело и да творя. От тези три неща не мога да кажа кое правя най-много. Мога да творя денонощно в продължение на месеци, без да спирам. Не знам откъде идва цялото това вдъхновение. Просто минавам по „Раковска“, виждам пет човека и се вдъхновявам, започвам да пиша, без да ги познавам.
П. А.: Аз най-много от всичко обичам да бъда сред природата, дори да е в парка. В днешно време много сме се отдалечили от естествения начин на живот. Намирам време, защото ми действа много ободряващо. Така си почивам най-добре.

– Защо отиде в САЩ? Тук си завършила немска гимназия, учила си връзки с обществеността.
– Вдъхнови ме книгата на Лий Страсбърг „Мечта за страст“, която разисква актьорската игра. Заминах малко импулсивно с голямата мечта да уча там и сбъднах тази своя мечта. Животът е хубав в Лос Анджелис. Но не съжалявам, че през последните четири години съм предимно в България, защото вратата за мене там не е затворена. Живеем в такива времена, че пътуването става лесно. Така се случи, че аз се прибрах за ваканция през лятото, уж за един месец, а останах четири години (смее се). Някак си се надушихме с Монти. Но тази година смятам, като стане малко по-студено, да отида и да напомня за себе си на агенциите, с които работех преди.

– Би ли живяла в Америка за постоянно?
– Аз мога да живея и тук, и там, навсякъде се чувствам добре. Възприемам Калифорния като мой втори дом, прекарах пет години и малко или повече съм свикнала с живота там. Като че ли ми беше по-трудно да се приспособя обратно тук към малко по-нехубавото.
М.: Така нареченият културен шок… Най-голямата разлика е във взаимоотношенията между хората на всички нива и във всички области. Нивото на комуникация тук е изключително тежко и сложно, докато там, както Петя ми е разказвала, хората се подкрепят, казват ти браво, когато виждат, че имаш цели и се бориш за тях.

 

Спас Иванов: И домакинските уреди вече могат да бъдат хакнати

Финансовата изгода е причината за масовия бум на кибератаките, предупреждава специалистът по информационна сигурност

Спас Иванов е сред създателите на офиса на компанията CENTIO в Пловдив, а в последствие се присъединява към централния й офис в София. Притежава Сертификат ITIL v3. Сертифициран водещ одитор по ISO 27001 и сертифициран вътрешен одитор по ISO 9001, ISO 20000-1 и ISO 27001. Предпочитан одитор по информационна сигурност от големи компании, Български пощи, Прокуратурата и др. Заедно с екипа на компанията осигурява информационната защита на Международната олимпиада по информатика през 2009 г. в Пловдив. Лектор и водещ на конференцията за информационна сигурност “Reality in the cloud”, Катарино 2010 г., и “Real security in a digital world”, Велинград 2012 г., както и на 15-ата международна конференция по информационна сигурност и съхранение на данни „Критичното значение на информационната сигурност и съхранението на данните за бизнеса и администрацията“, 2016 г. Специално за нашите читатели той се съгласи да разясни подробно как да се пазим от измами в интернет и дава практически съвети за какво да внимаваме при сърфирането в социалните мрежи.

– Г-н Иванов, напоследък все по-често говорим за кибератаки, дори се заговори за кибертероризъм. Каква е основната причина за тези атаки?
– Тя е проста и очевидна – технологиите навлизат във все повече аспекти от ежедневието ни и ще играят все по-значима роля в живота ни. И тук не говорим за технологии в смисъл на IT сектора – а в смисъла на хардуерни и софтуерни продукти и приложения, които променят и редица „традиционни“ индустрии – например селскостопанска дейност, медицина, финанси. На практика дори и домакинските ни уреди вече са подвластни на управление през интернет – или иначе казано, могат да бъдат хакнати. Това означава, че пред киберпрестъпността има огромен пазар, който може да доведе до голяма печалба – защото именно финансовата изгода е причината за масовия бум на атаките и непрекъснатия им ръст през последните години.

– Има ли някаква промяна при интернет престъпленията?
– И да, и не. На практика използваните тактики са едни и същи, но методите за експлоатирането им се променят. Например, до края на миналата година основен тренд бяха криптовирусите – те криптират съдържанието на заразеното устройство и искат откуп за освобождаване на информацията. От началото на годината обаче са засечени с 35% по-малко опити за зараза при крайните потребители и 28% ръст при бизнес потребителите. Това е знак, че интересът към този тип зловредни атаки не е намалял – дори обратното.

– Как можем да се защитим?
– С три прости стъпки. Първо – повишено внимание. Винаги проверяваме кореспонденцията и файловете, които получаваме – и подлагаме на съмнение всичко, което влиза на устройствата ни под формата мейли, приложения и т.н. Не влизаме там, където не трябва в интернет. Следим движението на сметките си, кореспонденцията, която излиза от мейлите и чатовете ни. Второ – използваме легитимен софтуер и го ъпдейтваме редовно, защото това запушва пробойните в него, открити при пробиви или опити за експлоатирането му. И трето – използваме минимум антивирусна защита, защото тя е основата на защитата.

– Какви празноти и дефекти използват криптотерористите, за да правят своите атаки? Нещо е податливо, за да се случва това.
– Да, и за съжаление най-често се използва доверчивостта на потребителите. Криптовирусите най-често заразяват през легитимни наглед файлове – документи, например. Те идват под всевъзможни форми – мними фактури за доставки или покупки, мними предупреждения за промени в закони и наредби – но винаги се търси ефектът потребителят да действа панически, да отвори файла, който сам по себе си не е вирус. Представете си, че получите писмо, в което се твърди, че имате да плащате 10 000 лв. – първата ви реакция би била да проверите откъде е това задължение. И да отворите прикачената „фактура“, която сама по себе си не е вирус. Но след отварянето на файла следва свалянето на т.нар. payload – или активна част на вируса, която де факто заразява потребителя (или поне опитва). След което следва познатият сценарий – информацията на устройството е криптирана, иска се откуп, който да бъде платен – и евентуално да последва освобождаване на информацията.

– Какви печалби се реализират от киберпрестъпността като пари?
– Точна информация няма, но прогнозите са, че до 2021 г. киберпрестъпността ще генерира общ оборот от около 2 трилиона долара.

– Само финансова ли е целта на киберпрестъпността?
– Предимно това е основният ориентир за подобни действия. Разбира се, има и други причини – не случайно една от най-често коментираните теми от ГДБОП е онлайн педофилията, където се полагат огромни усилия за предотвратяването й. Всъщност, киберпрестъпност е много общо понятие само по себе си, защото онлайн може да се купуват всевъзможни забранени от закона неща – наркотици, оръжия и т.н.

– Кои от мобилните устройства са най-уязвими към кибератаки – компютър, телефон, таблет?
– Няма неуязвими устройства. Освен стандартните такива – телефони, таблети и компютри, все повече ще чуваме и виждаме за уязвимости в огромен набор устройства заради навлизането на т.нар. IoT – или интернет на нещата. Например, едни от най-често атакуваните и уязвими устройства са домашните рутери. Наскоро дебютира първото решение на ESET за защита на смарттелевизори. А предстои все по-масово навлизане на умни хладилници, печки, перални и т.н. Всяко едно от тези устройства – освен огромните си предимства, носи и рискове. Още през 2014 г. бе осъществена първата спам атака от „умни“ хладилници, които бяха разпратили над 750 000 писма, защото са били част от ботмрежа (група от заразени компютри или други устройства). През 2016 г. огромна част от интернет в света угасна заради атаката през ботмрежата, създадена от вируса Mirai. А той таргетираше точно умни устройства като камери, DVR плейъри и т.н. Сред засегнатите бяха имена като Twitter, Guardian, Netflix, Reddit и CNN, чиито сайтове бяха недостъпни. Не са едно и две и видеата, които показват как хакери може да се сдобият с контрол върху автомобили и да контролират движението им.

 

И още…

Ева Найденова клекна пред Брадъра за 30 бона

Митко Кърнев от „D2“ стана уличен музикант

Наум Шопов си купи скъпарска кола

Гери-Никол бясна на БГ Радио

Мегз коригира захапката си

Кристиян Илиев – българският пробив в Билборд

Стефано Габана оскърби Селена Гомес

Меган Маркъл наруши кралския протокол

Шарлиз Терон възроди стара връзка

Съмнителни дами атакуват Фердинанд за брак

„Макарена“ спасява живота

Безсънието и стресът допринасят за безплодието

Тези и други четива – в „Жълт Труд“ от 20 юни!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.