Писатели и комплекси на лайнер

Мерийл Стрийп отново е прекрасна в комедия на Содърбърг

„Нека говорят” 
(Let Them All Talk), САЩ, 2020, 108 минути 
Режисьор, оператор и монтажист 
Стивън Содърбърг 
Продуцент Грегъри Джейкъбс 
Сценарий Дебора Айзенбърг 
Музика Томас Нюман 
В ролите: Мерил Стрийп, Кендис Берген, Даян Уист, Лукас Хеджис, Джема Чан и др.
HBO GO        

Избрах за първата си колонка през 2021 нискобюджетната комедийна драма “Нека говорят”, тъй като за 108 минути откъсва мислите от ужаса на пандемията, а е и на доказания експериментатор Стивън Содърбърг.
Нюйоркската писателка Алис Хюс (Мерил Стрийп) се е прославила преди четиридесет години с роман, получил Пулицър и превърнат в легендарен филм и сериал. В момента пише поредната си книга, от която зависи съдбата на издателството, но я пази в строга тайна. Удостоена е с престижната британска награда Footling prize и трябва да отиде в Лондон да є я връчат официално. Проблемът е, че Алис не понася летене. Новият є литературен агент Карън (Джема Чан) е напориста девойка. Тя є урежда пътуване през Атлантическия океан на разкошния лайнер Queen Mary 2. Като специален пасажер Алис може да покани трима придружители. Тя избира любимия си племенник Тайлър (Лукас Хеджис) и приятелките си от колежа Сюзън от Сиатъл (Даян Уист) и Роберта от Далас (Кендис Берген), с които не се е виждала две десетилетия.

Всъщност действието се развива на лайнера. Говори се изнурително много, а повечето от диалозите са актьорски импровизации. Всеки си има своя довод за пътуването, а междувременно инкогнито се появява и Карън, която завърта главата на Тайлър. Обсъждат се екзистенциални проблеми, свързани с грехове в миналото, отчуждаване, невървеж, самота, безпаричие... На борда се оказва и друг известен писател. Финалът е неочакван.

След Сюзън, запленена от орхидеите в “Адаптация” (2003) на Спайк Джоунс, сега Мерил Стрийп отново играе загадъчна писателка. И е прекрасна, както винаги. Прочее, тя чудесно се справя с комедията. Достатъчно е да припомня нетърпимата редакторка на модно списание Миранда Прийстли в “Дяволът носи Прада” (2006) на Дейвид Франкъл или неотразимата Джулия Чайлд в “Джули и Джулия” (2009) на Нора Ефрон. След като изигра провинциалната кротка пенсионерка Елън, останала вдовица и взела се в ръце в бляскавата абсурдистка комедия “Пералнята” (2019), сега Мерил Стрийп е отново със Содърбърг.

Всички актьори са добри, но най-страхотната роля във филма прави Кендис Берген - нейната налята продавачка на бельо е груба и уязвима, нападателна и жалостива. Чудна.

“Нека говорят” е отново нискобюджетен, а Содърбърг - режисьор, оператор и монтажист, заснел филма на лайнера за две седмици през 2019. Но не е шеметен и откачен като ранните му “Шизополиз” и “Bubble” или пък “Игра на гаджета”, показващ долното бельо на финансовата криза. И за пореден път ме изстреля с носталгия към дебюта му “Секс, лъжи и видео”. Онзи филм беше стъписваща с искреността и новаторския си хъс дисекция на екзистенциалните пробойни от края на 80-те през психоанализата и видеото. “Нека говорят” за пореден път артикулира социалното неравнодушие на Содърбърг, както и таланта му на експериментатор в разни жанрове. Но не е нито достатъчно смешен, нито достатъчно атрактивен като ситуации. Е, вярно, минутите неусетно изтичат. И музиката е страхотна.

Коментари

Задължително поле