Писателят Георги Мишев - Присмехулникът

Георги Мишев

Големият български писател и сценарист Георги Мишев написа поредната си книга – „Мир на кумирите ни“ (Издателство „Хермес“), която излезе на книжния ни пазар. Книгата със спомени е своеобразно продължение на литературните мемоари на автора „Мир на страха ни“.

Един от най-обичаните и своеобразни наши писатели и сценарист на едни от най-емблематичните български филми отново се появи в литературното пространство. Верните поклонници на изящната му и точна реч отдавна чакаха следващата част от сборниците със спомени. Без съмнение Георги Мишев е признат майстор в изграждането на българските типажи и характери. Той е и верен наблюдател на родните конфликти, което винаги прави срещите с него любопитни и коментирани. Всяка негова книга се превръща в събитие за четящите и „хвъркати“ хора.

За новото си издание писателят казва следното: „Живеем във време на самореклама и всеки тръби, че неговото е най-добро. Аз съм на 85 години, видял съм много от изминалия век и го разказвам в книгата си. Хората, които проявяват интерес към близкото минало и искат да видят едно тълкувание на това минало, със сигурност ще намерят нещо за себе си“.

Читателите го познават като човек, който прави наистина сизифовски усилия да опази паметта за по-светли и по-тъмни периоди от живота на страната ни. Неговите филмови сценарии и белетристични заглавия се помнят и до днес, макар да са минали поколения. А те са част от нашата литературна и кинокласика. Едва ли има съвременник да не е гледал хумористичните и саркастични кинозаглавия като „Дами канят“, „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Момчето си отива“, „Матриархат“, „Селянинът с колелото“ или сериалите „Дунав мост“ и „Патриархат“. Та те са истинска епоха в българското кино, а техен сценарист е блестящият Георги Мишев.

Наричат го присмехулник на родното кино, а култови реплики от тези филми се помнят и използват и до днес. Нима се забравя „Хубав край - хубави хора” – тази велика реплика, която вече 50 години е всенароден лаф (от филма „Преброяване на дивите зайци”). Или „Кучета и котки може, а прасета не може, така ли“ - това пък е лафът, който до днес се цитира от не по-малко смешния и болезнен „Селянинът с колелото”. Точно тези думи превърнаха актьора Георги Русев в звезда. И разбира се, станалата национална шега реплика на Стефан Данаилов в „Дами канят“ - „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи“. А като прибавим и култовото „Една боза от шест (стотинки)“, изречено от Филип Трифонов – Ран в „Момчето си отива“...

Десетки са книгите на Мишев с интригуващи наслови „Добре облечени мъже“, „Сламено сираче“, „Село край дворец“, „Хлапето“, „Носачи на жалони“...

Преди пет години в навечерието на 80-годишния си юбилей той представи „златоносния дар на зрелостта“ - мемоарната сага „Мир на страха ни“, покриваща осем десетилетия. Представяте ли си! С перо и дух е пропътувал през хаоса на три епохи, опитвайки се по обратния път да разглоби изминалите години, да проумее някаква закономерност, която ни е докарала до днешния хал... Всъщност, в неговите последни книги биографичният разказ и персоналиите се преплитат с мъдростта на равносметката, политическите отклонения вървят заедно с икономически и културологични анализи на системата. А сега преди 85-годишнината си (роден е на 3 ноември 1935 г. в Йоглав, Ловешко) излиза и другата част „Мир на кумирите ни“.

Георги Мишев е завършил ветеринарен техникум, а после, ориентирал се от истинските към политическите животни с диплома на журналист, той в крайна сметка финишира като писател. Преди 10 ноември 1989 г. е изключен от БКП. Причината е заради участието му в Обществения комитет за екологична защита на Русе - първата неформална организация, създадена преди края на тоталитаризма. Има хора, които още помнят знаменателното му участие на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. - веднага след промените. С великото си обръщение и поздрав към хилядите, препълнили площада пред катедралата „Св. Александър Невски“: „Здравейте граждани!“ След това той е избран за народен представител от СДС във Великото народно събрание. Още тогава с колегите си правят опит да премахнат ДДС върху българската книга, върху културните издания, вестници, списания, защото те и без това не носят приход на хазната. Но кой да чуе... А днес писателят истински страда от изчезването на сериозната критика, за това, че никой не отсява плявата от зърното. Никой не казва коя книга заслужава да бъде прочетена или не.

Знаете ли кои са синовете на писателя Георги Мишев? Писателят Михаил Вешим и журналистът Цветан Гемишев. Двамата никога не са се срамували от известния си баща, но с имената им са заявили желанието си да са извън неговата сянка, модифицирайки фамилията му в артистичен псевдоним.

Писателят не иска да се оплаква от нищо. Живее в къщичката си в Панчарево и казва, че нищо не му трябва. И добавя: „На гроба на Никос Казандзакис пишело – „Нищо не ми трябва повече“. Та и аз така. Това е най-добрата резолюция за един живот.“ Самият той се нарича „една мъжка Пепеляшка. Цял живот – край огнището, осъзнавал съм го като дете още“. А в погледа му можеш да прочетеш неговия обичаен израз на тъга и насмешка едновременно.

 

Няма го нашият Дон Кихот

Ако човек напише в Гугъл името на Георги Мишев, почти веднага ще попадне на един негов цитат, в който е събрана правдата за днешното време. “Рицарството тъй и не пусна корен на българска почва. Претъпкано е от санчопансовци, а “нашият” Дон Кихот го няма. Цялата работа е, че никой не чете Дон Кихот. Което ме подсеща и за случая с Андрешко. Модно стана да се воюва срещу андрешковщината. Няма финансов министър, който да не реве, че днешните андрешковци не си плащали данъците. Моля ви, седнете и прочетете разказа на Елин Пелин, бе хора! Ще видите, че Андрешко е българският Дон Кихот...”.

 

За него

Своеобразен познавач на националното

Той е един от майсторите на точната дума, която носи в себе си трагедия и усмивка. Тъжна усмивка при всяко положение. Георги Мишев е своеобразен познавач на националното и писател, който наблюдава живота без предварителна цензура, без да желае да го формира така, както на него би му се искало да го види.

Проф. Боян Биолчев, писател и бивш ректор на Алма матер

 

Писател в класическия смисъл на думата

Сега какво ли значи писател? Някога се смяташе, че това е човек с творческо покритие и достойно гражданско поведение. Покритието го закриха, поведението го подведоха. Но Георги Мишев продължава да бъде писател в класическия смисъл на думата, докато други се мислят само за класици.

Марко Ганчев, писател

 

Порасналото хлапе на литературата ни

Бях ученик, когато прочетох “Хлапето” и завинаги запомних автора Георги Мишев. Фразата, която се вряза в съзнанието ми остана и до днес, е съветът на бащата на писателя към него, когато тръгва на училище: “Сине, никога не изпускай молива от ръката си”. Сега, след толкова години, талантливият Георги Мишев си остава все толкова чист. Едно пораснало хлапе на най-хубавата българска литература.

Димитър Томов, писател

 

Облъхнат от Йовковското

Десетки страници от творчеството на писателя Георги Мишев са облъхнати от Йовковското. Йордан Йовков и неговата несекваща светла, бяла страна е несекващо вдъхновение за всички нас (по повод получената от Мишев литературна награда на името на Йовков през 2015 г.).

Проф. Михаил Неделчев, литературен критик

Коментари

Задължително поле