Питер Брюгел изуми 2 милиона зрители Най-известните картините на гения бяха събрани във Виена

Вавилонската кула, 1563, Музей за история на изкуството - Виена

Експозицията беляза 450 г. от кончината на твореца

На 12 януари ще бъде закрита ретроспективната изложба на Питер Брюгел Стария, открита във Виена на 2 октомври 2018 г. Уникалната експозиция, събрала най-известните картини на ренесансовия художник, бе посветена на 450 години от неговата кончина.

Веднага след откриването достъпът до залите в Музея за история на изкуството беше затруднен и ставаше с предварително записване – туристи от цял свят и австрийските почитатели на изобразителното изкуство чакаха търпеливо на огромни опашки. В няколко зали бяха разположени оригиналите на този най-значим фламандски художник от 16 век. Огромна видеостена с “Вавилонската кула” – емблемата на Брюгел, посрещаше публиката. Представени са около 90 негови творби – от тях 30 са притежание на самия музей, а другите са събрани от колекции по целия свят. Така изложбата се явява обобщаваща за творческото наследство на Брюгел. Акцентите, разбира се, включват творби от Антверпентския и Брюкселския период на художника: маслена живопис – “Вавилонската кула” (в два варианта), “Триумфът на смъртта”, “Поклонение на влъхвите”, “Ловци в снега”, “Избиването на младенците”, “Страната на лентяите”, “Преброяване във Витлеем”, “Детски игри”, “Фламандските пословици” и др.; показани са множество графични рисунки и графюри.

Питер Брюгел е новатор в изобразяването на природата и човека – богатството на неговото въображение и проницателен талант са високо ценени днес. Той е смятан за първия западен художник, който рисува пейзажи заради самите тях, а не като фон на религиозни сюжети. Талантът му е ненадминат по отношение на сложните фигурални композиции – в някои от картините му присъстват по 50-100 човешки фигури: в баталните сцени на военните действия всяко лице поразява зрителя с индивидуален щрих – от жестокост до страдание, учудване, молитва, ужас… Битовите градски сцени на ежедневния труд или забавления, пасторалните композиции, религиозните сюжети също залагат на говора на телата и лицата – мимики, жестове, движения, динамика в пространството – всеки детайл е прецизиран в контрастен колорит. В подтекста на всяка негова алегория ще открием драматични моменти от нидерландската история в този период. В стила му се чувства влиянието на Йеронимус Бош. От Брюгел обаче се учи геният Рубенс.

В изложбата могат да се видят и творби от прочутия цикъл “Годишните времена”: “Сенокос”, “Жътва”, “Връщане на стадата”, “Мрачен ден”.

Живописването някога е изисквало невероятно търпение – как иначе да си обясним, че върху платното “Детски игри” са разположени 250 фигури на деца? И всяка една е различна – с индивидуална емоция, положение, облекло, занимание, намерение. Внимателното око обаче забелязва, че “детските” игри от тривиално забавление преминават в онази непредсказуема агресия, характерна за света на възрастните. Символиката е очевидна – светлосиният колорит вляво се трансформира постепенно в тъмнокафяво вдясно. “Игривото” вече е заплашително, децата внезапно израстват…
Разпознаваема за широката публика е безспорно творбата “Вавилонската кула” – ярка политическа сатира срещу католицизма. Брюгел е създал три версии на този мотив. До нас са достигнали две от тях: “голяма” (намираща се във Виена) и “малка” (намираща се в Ротердам).Тълкувателите на сюжета свързват разрушаването на Вавилонската кула (традиционния древен символ на омесването на езиците) с разпада на империята на Хабсбургите, начело с Карл V, и неразбирателството между управляващите, народните маси и размножаването на вероизповеданията, които католицизмът вече не е бил в състояние да контролира. Очевидно фонът не е Вавилон – около кулата е разположено пристанището на Антверпен с лодките на търговците, с пристигащите и заминаващи чужденци. Още в 16 век Антверпен е бил мултикултурен център. Назряващите социални и религиозни конфликти са пречупени от художника в символиката на недостроената Вавилонска кула – урбанизация, експанзия на свободния пазар, обществени трансформации, реформация и контрареформация…

В “Триумфът на смъртта” Брюгел изобразява своята версия за края на света. В детайлите на тази трагическа сцена ни поразява конгломератът от брутални убийства, религиозни линчове, скелети, които раздават правосъдие, зловещи маски на инквизитори, талиги, пълни с черепи, бесилки и обезглавявания – чак докрая на чезнещия в залеза хоризонт… Това е цялата палитра на средновековното издевателство над човека. Но защо ли част от тези сцени приличат твърде много на кадрите от концлагерите на Хитлер, от снимките, които бележат ужасяващите унищожения и двете световни войни на 20 век, от новинарските емисии дори днес – в Африка и Азия? За 500 години нищо в историята човечеството не се е променило.

Живописното наследство на Брюгел е не само свидетелство за своето време, а може да бъде разглеждано като пророчески поглед за трагиката на човека, за колелото на съдбата и краха на цивилизацията. Затова и в неговите религиозни сюжети виждаме няколко варианта на “Поклонение на влъхвите”: кой и как чертае съдбата ни? Това е основният философски въпрос, на който посвещава голяма част от творчеството си Питер Брюгел.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. На български името на този гениален фламандски художник се пише Питер Брьогел (не Брюгел)!

  2. Любимият ми художник!Картина „Слепите“още от детство ми остави неизгладимо впечатление!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.