В България има 47 находища на уран. Тяхната експлоатация започва малко след 1945 г. До закриването им през 1992 г. нашата страна е на 4 място в Европа по добив на уран и една от 8-те страни в света със собствен уран за атомната си централа. След прекратяването на експлоатацията на урановите мини те са запечатани, а помпените станции в шахтите демонтирани. Но това не е направено защото са изчерпани, както се е случило в други страни. А с административно решение. Не е направена и консервация на мините по правилата, както е направена в други страни. Затворени са така, че ако се наложи, могат да бъдат отворени отново. В Сеславци например, писа пресата, деца са влизали и играли в мините през разпечатани входове! Не са рекултивирани терените около всички мини. При проливни дъждове водата от деретата минава през изоставените уранови находища, нивата на подпочвените води се покачват и … през селата потичат поточета радиоактивна вода! Ето как водата в много селища става опасна за здравето! За този проблем се знае отдавна, но едва през 2017 г. обществеността се запозна с темата за радиоактивната питейна вода. Тогава бяха открити повишени количества уран във водата в Хасково. След това и в Първомай, във Велинград и в Димитровградско. Изглежда, че опасността от радиоактивна питейна вода не се ограничава до малко селища, а е национален проблем. Но решен ли е той, след като информация за това вече не се появява в новините? Да не забравяме, че в страната ни все още има действаща АЕЦ – в Козлодуй. 

През 2017 г. покрай проблемите в Хасково се оказва, че урановите мини трябва да се запечатват отново. Голяма част от тях са повторно отворени и са разбивани, за да се крадат железа. Става въпрос за цели 17 общини: Смолян, Наречен, Хасковски бани, Велинград, Монтана, Костенец, Самоков, Рила, Сливен, Твърдица, Разлог, Сандански, Симитли, Белица, Тетевен, Мъглиж и столичния район Кремиковци. Във всички тях не е ясно в какво състояние са находищата и колко уран е попаднал в подпочвените води. Въпреки, че всеки ученик знае за ефектите от радиацонното облъчване на човека: лъчева болест, тумори, тежки генетични увреждания при новородените деца. Този проблем изисква спешна намеса от страна на държавата, той няма да изчезне от самосебе си. Държавата е длъжна да защитава своите граждани. И тази защита трябва да започне с един строг периодичен мониторинг. Периодичното тестване на водата според стандартите най-напред ще очертае мащабите на проблема и най-застрашените селища. Още повече, че ядрена сила в момента води война на по-малко от 300 километра от границата ни. Война, в която се намесиха и други държави – Великобритания наскоро прати снаряди с обеднен уран на съюзниците си от Украйна. Въпреки уверенията, че те са безопасни, не можем да си затварявме очите пред фактите: бивша Югославия все още се бори със замърсяването на почвата от снарядите с обеднен уран по време на бомбардировките над Сърбия. Благодарение на 30 000 снаряда, изстреляни от силите на НАТО, радиацията в долината Пресево до границата с Косово е около 1300 пъти по-висока от нивата, които се считат за безопасни! През 2017 година Италия съобщи, че 348 войници са загинали от ефектите на радиацията на урановите снаряди по време на операциите в Сърбия.

Потърсихме информация как България следи за нивата на радиация във водата. Басейновите дирекции и ВиК службите периодично пускат обществени поръчки за изпитване на водите, повечето от които изглеждат изрядни. Въпреки това, забелязахме странна тенденция за някои от поръчките – не всички изследвания се случват на територията на България. Част от тях се извършват в лаборатория във…Франция. От регистъра на обществените поръчки намерихме поръчка от град Разград, при която пробите за радиация се изследват в град Брюз, в района на Бретан. 

Това е доста странно, тъй като Брюз е на около 2800 километра разстояние от Разград, в западния край на Франция и пътят до него е приблизително 3 днонощия с кола. Максималното разрешено време за шофиране на ден в Европейския съюз е 9 часа, което означава, че има минимум 3 дни път докато пробата може да бъде предадена за тестване. Самото изследване също отнема дни – най-краткият стандарт, който открихме, изисква тестване в продължение на 60 000 секунди (ISO 13169:2018), тоест 16 часа и 40 минути. 

Допитахме се и до експерти, които споменаха, че подготовката на пробите също изисква време, а технологичното време за едно детайлно изпитване на проба за радиация е от порядъка на 3-4 дни. Те споменаха също, че за някои елементи, като например радон-222, изследването трябва да стане в рамките на 48 часа от вземане на пробата или е възможно резултатите да не са реални. Не е ясно също дали няма забавяне на пробите по границите или други проблеми, свързани с транспортирането им. 

Има и други съмнителни обстоятелства: как така офертата за обществената поръчка с най-ниска стойност е тази, която включва и пренасяне на пробата на 2800 километра? Според поръчката през следващите 2 години ще бъдат изследвани 92 проби. Според куриерската фирма DHL, транспортирането на пратка от около 10 килограма (предполагайки по 4-5 проби от около 1-2 килограма) от Разград до Брюз струва около 503 лева, което значи 46 276 лева само за изпращане на пробите до Франция! 

Цялата обществена поръчка е на стойност 27140 лева или два пъти по-евтина от цената на транспортиране на пробите с международен куриер! 

Сериозните данни за радиологично замърсяване на водата в България изискват спешни мерки. Затова трябва да се постави в центъра на общественото внимание въпросът следи ли държавата ни и как точно за повишени нива на радиация? Грешат ли експертите и възможно ли е водата от Разград да се изследва в западна Франция? Как така фирма, която би следвало да плати двойно само за транспорта на пробата, печели поръчка, която би могла да се извърши и в границите на България? 

Това са въпроси, от които зависи бъдещето на нашите деца, на нашата земя, не просто здравето на определен процент българи.

*Разследване на бюлетин.бг