Според новата версия на Националния план за възстановяване

Съседите първо ще дават свои средства за проучвания, а ако не бъдат одобрени, горят с парите

Безплатно за социално слабите

Нови правила за саниране са подготвили от регионалното министерство. Те са записани в последната версия 1.3 на Националния план за възстановяване и устойчивост. Според него вече ще санират само сгради, чиито енергиен клас е D, E, F или G - тоест тези, които консумират най-много енергия. Те ще бъдат разделени на две групи. Сградите с клас E, F или G ще получат 100% безвъзмездна финансова помощ за енергийното обновяване, а сградите с енергиен клас D преди санирането - само 85 на сто. С други думи съседите ще трябва да платят 15% от средствата, необходими за саниране на сградата.

В новите правила са заложени редица мини, които ще прекратят процеса на саниране и ще доведат до много напрежение в обществото, категорични бяха пред “Труд” експерти в областта на строителството и обновяването на сгради. Досега няколко пъти бяха пробвани схеми за саниране, в които етажната собственост поема част от разходите и, въпреки че имаше няколко сгради, които бяха обновени по този начин, процесът буксуваше, посочиха експерти по жилищна политика. Затова институциите се принудиха да направят санирането изцяло безплатно. Сега, когато пак се налага да се събират пари, може да се предположи, че процесът ще буксува и страната ни рискува да не успее да усвои предвидената сума от 1,226 млрд. лв. за енергийно обновяване на жилищни сгради.

Рискове крие и решението едни съседи да плащат, а други не. В Плана е записано, че хората от социално уязвими групи няма да плащат за енергийното обновяване.

Още по-притеснителен според експертите е редът, по който ще кандидатстват етажните собствености за саниране. Съседите първо сами и за своя сметка ще трябва да организират техническо обследване, архитектурно заснемане и обследване на енергийната ефективност. Те сами ще трябва да издирят, наемат и платят на фирми, които да направят това. Техническото обследване струва между 3 и 5 лв. на кв. метър, архитектурното заснемане струва средно 2 лв. за кв. м., а енергийното обследване се извършва по договаряне според застроената площ, като до 2000 кв. м. струва 350 лв. Така съседите предварително трябва да приготвят солиден бюджет и да се разберат помежду си за разпределяне на разходите. Чак след това ще кандидатстват за саниране, и ако не бъдат одобрени разходите са за тяхна сметка. Ако бъдат одобрени пък според класа, който е определило изследването, държавата им връща разходите или 85% от тях, както и поема частично (85%) или цялата сума за саниране.

В тази процедура са заложени поне три проблема - съседите плащат за обследвания без да имат сигурност, че блокът ще бъде саниран. Освен това те трябва да направят цялата предварителна организация. И не на последно място, след като плащат за енергийно обследване, а от него зависи дали ще дадат 15% от средствата за саниране или не, кой дава гаранции, че няма да има злоупотреби с резултатите.

Проект

Отпускат кредити за обновяване

Част от средствата за чиновници

За да бъдат санирани блоковете ще дават кредити на собствениците.

Подготвят се законови промени, които да насърчат кредитирането на етажна собственост или сдружения на собствениците. Това е записано в приложение към последния вариант на Националния план за възстановяване. За да намерят съседите пари за частта от санирането, която трябва да платят сами, се предвижда да се улесни достъпът им до кредитен ресурс, “обезпечен с гаранции”. За тази цел “ще бъде разработен финансов продукт от търговска банка или банки, с помощта на гаранция от страна на ФЕЕВИ (Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници”), пише в документа.

Докато хората плащат част от санирането, с част от парите за саниране ще обучават държавни и общински служители как да дават информация на гражданите за процеса на енергийно обновяване. Предвижда се създаването на от 6 до 28 центъра за “обслужване на едно гише”. Въвежда се и фигурата “на условно наречен “специализиран посредник”. Това ще бъде “бизнес партньорство между Професионален домоуправител и Фирма, регистрирана като доставчик на услуги за енергийна ефективност”.

Общо 1,8 млрд. лв. за образование до 2026 г.

От 50 хил. до 600 хил. лв. за STEM кабинети в училищата

Най-голямото перо е за модернизиране

В плана е заложено създаване на STEM среда във всички училища у нас.

Близо 1,8 млрд. лв. за образование и наука са заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост на България.

Един от приоритетите в плана е създаване на STEM среда във всички училища в страната. Малко над 576 млн. лв. са предвидени за създаване на национална STEM система. От тях 20,8 млн. лв. са разчетени за изграждане и оборудване на Национален STEM център като централно звено за обучение на учители.

Основната част от средствата по това перо обаче са предвидени за училищата, които досега не са финансирани по националната програма на Министерството на образованието и науката (МОН) за изграждане на STEM среда. Нови 1980 училища в страната ще могат да изградят STEM кабинети. Сумите ще се отпускат според броя на учениците и варират от 50 хил. лв. за най-малките училища с до 50 деца до 600 хил. лв. за най-големите - с над 1000 деца.

За други 263 училища в страната, които вече са финансиране по националната програма на МОН, са предвидени малко над 36 млн. лв. за разширяване на STEM средата.

Най-голямото перо за образование в Плана се предвижда за модернизиране на образователните институции за качествена среда за учене и иновации - близо 680 млн. лв. От тях 380,4 млн. лв. са за ремонт, обновяване и оборудване на 73 детски градини и 94 училища.

За изграждане на нови 10 детски градини и 10 училища в общини, в които има недостиг на места, са предвидени 76.5 млн. лв. Планира се да се отворят около 2000 нови места в детските градини и още толкова в училищата.
Друг приоритет е програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации. Тук средствата са 411 млн. лв. Близо 240 млн. лв. ще отидат в изследователските висши училища.
Всички дейности за образование и научни изследвания, финансирани по Плана, са с хоризонт до средата на 2026 г., уточняват от МОН.