Победата на Нинова изтича през пръстите ѝ

Слаба БСП означава повече маргинали в парламента

Последните километри от едно пътешествие са най-опасните. Тогава човек си въобразява, че е достигнал до целта и се отпуска. Така се случват абсурдните бели - заспиваш на волана, замръзваш до хижата, допускаш гол. Корнелия Нинова спечели безпрецедентно председателското място в БСП, при това в преки избори.

За разлика от другите политически партии, които са изцяло лидерски, с изключение на „Демократична България” (с двама лидери), БСП има вътрешен живот - опозиционни кръгове, сърдити бивши лидери, мърморещи динозаври, милионери с политико-бизнес интереси. Има всякакви, и в това е смисълът на демокрацията - да побеждават идеите, а след това лидерството се почита и контролира. Опозицията наистина даде всичко от себе си - преврати, опити за процедурни хватки, саботиране на изборите, л и съответно конгресна битка. Нинова се справи и на бял кон влезе отново в червения Цариград - „Позитано” 20.

Вече 10 достигна броя на народните представители, които напуснаха групата на БСП. Едни от опонентите си тръгнаха веднага, други приеха фактите и честно продължиха напред. Ако това е вторичен трус от победата на Нинова, е нещо нормално, но ако тези процеси продължат, това означава, че проблемите са много по-сериозни и БСП е заплашена от много сериозни и деструктивни събития.

Самият факт, че някои от най-близките да Нинова хора, възпитано се дръпнаха встрани, подсказва, че вероятната диагноза е втората. Лидерката изненадва с управленските си ходове и понякога буди дори насмешка. Най-малкият е избор на говорител. Говорителят на всяка голяма организация, партия, държава, не може да бъде случаен човек. Новият говорител - Васил Самарски - не е случаен, разбира се, но ако говорим за нивото на Казанлък, където можеш да се дърлиш с кметицата от ГЕРБ по махленски, чрез собствените си медии. Да не говорим, че бизнесът му, който разбира се е законен - погребална агенция - носи със себе си меко казано странен имидж за лидера на БСП и самата партия. Ако бях политически опонент вече да съм ги попилял с вицове от сорта, че „С новия си любимец, Нинова повежда престарелия си електорат на последен поход”.

Вместо към уличния фолклор, Корнелия Нинова трябваше да поведе партията към обединение. Има много добри примери, как след непримирими вътрешни борби, лидерите-победители подават ръка на опонентите или изграждат мостове към онези, които вече стоят на другия бряг обидени и неразбрани. В българската политическа история това е ДПС. След отлюспването в средата на деветдесетте, ОДС на Иван Костов размаза партията на Доган и те постигнаха най-ниските резултати изобщо. Сокола проумя грешката си и върна почти всички обратно в Движението и днес е това, което е - всепроникващо, във всеки смисъл.

БСП е много важна партия за България. Дори да не е на власт, тя трябва да е силна и с ума си, защото страната има нужда от силна опозиция. Силната опозиция държи властта нащрек, трезва и по възможност по-малко корумпирана. Освен това от гледна точка на дясното, добрият капитализъм може да се придържа към човешкото си лице, единствено ако срещу себе си има силна социална доктрина. Някъде по средата се появява балансът - работеща пазарна икономика и относително справедливо преразпределение на плодовете от труда.

Към този момент Корнелия Нинова нито изгражда мостове, нито ни представя своята социалистическа доктрина. Да си мериш егото с Бойко Борисов и да се фиксираш върху неговата снага, не е доктрина. По всичко изглежда, че победата на Нинова ще се окаже Пирова и може да повлече БСП.

Коментари

Задължително поле