Победа с горчив вкус в устата

Предсрочните парламентарни избори в Северна Македония бяха произведени в условия на епидемия от коронавирус и продължиха три дни - от понеделник до сряда.

Каквито и да бъдат окончателните и официални резултати от предсрочните парламентарни избори на 15 юли в Република Северна Македония, едно е ясно - те до голяма степен повториха ситуацията от преди четири години, само че с обратен знак. Тогава управляващата ВМРО-ДПМНЕ, сега в ролята на главна опозиционна партия, спечели 51 депутатски места, докато напиращият да вземе властта на вълната на така наречената „Шарена революция“ Зоран Заев, две по-малко - 49. На Груевски му трябваха гласовете на депутатите от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, за да направи мнозинство. Не ги получи и класираният на второ място СДСМ на Заев взе мандата, привика ДСИ, разбраха се и Заев управлява три години и половина без да е победител.

Сега е обратното. Разликата и сега е две места, но в полза на Зоран Заев и ръководената от него коалиция, ала пък прагът на победата е по-нисък - само 46 депутати, ако се вярва на направените симулации от Държавната изборна комисия, докато компютърната u система все още работеше след хакерската атака някъде около полунощ. Според същата симулация за разпределение на местата ВМРО-ДПМНЕ получава 44 места. Самият Заев твърди, че след като „чичо Донт“ направи своите сметки, СДСМ биха могли да добавят още едно депутатско място, но и това не стига.

Моите скромни наблюдения върху политическите последици от всички 22 изборни цикъла - местни, парламентарни и президентски, в Република Македония, сега Северна, от откъсването u от СФРЮ до днес говорят, че ако партията победителка има по-малко от 50 депутатски места, дори и да състави коалиция, ще управлява трудно. При това много трудно и проблематично. Колкото повече гласове има една партия в евентуална коалиция, толкова повече ще може да инструментализира влиянието си и да прокарва своята политическа линия. Колкото е по-малко това парламентарно присъствие, толкова управлението u става зависимо от капризите на партньора, от неговите искания, изнудвания и претенции. Още повече, ако формираш управляваща коалиция, която да събере нужното мнозинство от 61 мандата в 120-местния парламент, което пък винаги обрича на риск всяко гласуване. Да не говорим, че за някои закони, без които една истинска реформа, от която Република Северна Македония се нуждае като „слънцето и въздуха“, са необходими две трети от депутатските гласове.

Още в ранната утрин на четвъртък, когато станаха известни първите предварителни и неофициални резултати, за всички стана ясно, че Заев е изправен пред изключително труден избор. Накъдето да погледне за партньори, ще срещне само сърдити физиономии, които знаят цената на всеки депутатски глас. Да потърси широка коалиция с ВМРО-ДПМНЕ, както предричаха някои местни шамани в изборната нощ - това е изключено. Още повече, че от централата на опозиционната партия признаха, че оттук нататък ще действат така, както Заев преди четири години - ще чакат зад ъгъла, правейки всичко възможно той да не може да формира коалиция и да им дойде реда за мандат. Към ДСИ и Али Ахмети с неговите 15, засега, депутатски гласа? Толкова неща си изговориха Заев и Ахмети в кампанията един срещу друг, пък и онази претенция за премиер албанец не е свалена от дневния ред, напротив - стои си. Дори бе повторена и преповторена в изборната нощ. Към Съюза за албанците на Зиядин Села и Алтернатива на Африм Гаши с техните 12 места? Как да стане, когато преди изборите Заев вкара в коалицията си партията БЕСА, която се разцепи на две и сега лидерите на двете половинки Африм Гаши и Билал Касами не се понасят така, както само междукланова борба може да ги скара. Пък и да вкараш този „спор“ в редиците си и да чакаш подкрепа от неговите носители, си е чиста работа политическо късогледство.

Пък и аритметиката за онези „проклети“ 61 депутатски гласа не излиза.

Коментари

Задължително поле