Подпомага ли някой етническите сблъсъци?

Всичко зависи от тези, които управляват държавата

След последните два инцидента (командоса във Войводиново и курсантите на пътя Сливен – Гурково) напрежението спрямо циганския етнос непрекъснато нараства. Имаше различни протести предавани по телевизиите, коментари по многобройните вестници на различни експерти и само „властите“ в държавата мълчат и мълчат. Вярно е, че бяха заети с конкурса за нов боен самолет, който ще получим след няколко години, но създадените проблеми в държавата чукат на вратата. Посред зимата започна и събарянето на къщи в ромската махала на селото, защото са били „опасни за живеене“. Всичко това, ако така продължава, не ни води към нищо по-добро.

Преди 12-13 години в една от моите книги разгледах различни предполагаеми варианти за започването на гражданска война. И така един от вариантите за гражданска война е възможен при сблъсък между българския и небългарския етнос. Възможният сценарий е следният: етническото малцинство е подложено на „несправедливи“, „нетърпими“ агресивни действия в районите със смесено население. Заинтересованите средства за масова информация както у нас, така и в чужбина, дават висока гласност за „нарушаването правата на човека“. От друга страна, етническата солидарност подтиква и други райони със смесен състав да участват в конфронтацията. В смесените райони започват стачки, конфликти и въоръжено противопоставяне на етническа основа.

Такава гражданска война може да бъде причислена към „конфликт с ниска интензивност“. Сблъсъкът ще доведе до нарушаване териториалната цялост, целяща обособяването на отделни области. Подобен конфликт утежнява обстановката в държавата, ескалира и се разтегля във времето.

Даденият вариант на гражданска война противоречи на националните ни интереси. В него ще бъде заложено разпадането териториалната ни цялост на етнически принцип, след което може да се стигне до етническо разделение от племенен тип. С това може да бъдат удовлетворявани интересите на някои съседни държави, за което те активно ще подпомагат сблъсъците. За да не се случи, всичко зависи от правоимащите, от тези, които управляват и ще управляват държава! Но трябва да има политическа воля и желание от партиите в парламента. Те трябва да търсят и намерят истината и не такава, каквато управляващите искат да е, а такава каквато е. Всичко зависи от всички нас!

Размишлявайки по станалите случаи, се опитах да се върна много години назад, когато служех по гарнизоните в страната и се питах дали сме имали подобни случаи. А гарнизоните бяха с много формирования, с много личен състав, в който имаше от всички етнически групи и религии, обединени под общото наименование български военнослужещи. Питах и колегите, с които съм служил, и те потвърдиха, че такива случаи не сме имали. По това време отношенията между военнослужещите и местното население беше добро, а помощта беше взаимна.

И все пак един от колегите ми напомни за една случка през нашите курсантски години от далечната 1963 година, която беше на съвсем друга основа и накратко ще разкажа. По време на градски отпуск един курсант заедно с приятелката посещават хълма Трапезица. Там местни младежи влезнали в саморазправа с курсанта (по всяка вероятност за девойката). Започнал е ръкопашен бой. Момичето започнало да вика. Пристигнала е полиция и ги арестували.

На другия ден - понеделник, в една от почивките между часовете, получихме нареждане да бъдем на летния театър за среща с началника на училището ген. Борис Карамфилов.

Той беше много кратък и съдържателен. Каза няколко думи за случая и подчерта „военното училище ни подготвя да бъдем истински командири, да побеждаваме и никога да не бъдем победени. Не е допускал, че има и такива, които се прибират бити“. След кратка пауза каза „курсант, който се прибере бит във военното училище, да знае, че ще бъде откомандирован“. Така завърши.

През останалите три и половина години, докато завърша, имаше откомандировани курсанти по слаб успех, по болест, но нито един, че се е прибрал бит. Поставям на вашето внимание тези въпроси, защото трябва да си отговорим на въпроса „Накъде отиваме?“. Поставям ги, защото се страхувам за децата ни, които ще плащат за нашите грешки.

 

Закъснели и неадекватни мерки

Основата за всичко това е била и си остава политиката, провеждана от управляващите партии и коалиции. Ако постоянно се анализираше обстановката и паралелно се прогнозираше вероятността за етническо противопоставяне, и се прилагаха съществуващите механизми за преодоляване, ако се възприемат световните принципи и норми за отношение към етническите групи, и се провеждаха необходимите мерки в тази посока, сътресенията щяха да бъдат незначителни. При нас почти всички мерки или много закъсняват, или са неадекватни.

А всички ние, вече много години живеем заедно на тази земя, която не ни е дадена даром, живеем заедно, за да ползваме благата й, но сме длъжни да я запазим и да я предадем на деца и внуци.

*Авторът е бивш шеф на Генщаба на Българската армия

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи