Поетесата Биляна Хронопулос създава своите произведения, след като вдъхновението идва при нея внезапно. Красотата на света ѝ, любовта, силата на жената са вечните теми, които откриваме между редовете им. Какво точно я вдъхновява, кога и защо пише, тя разкри пред "Труд news":

- Здравейте, пишете мотивираща и емоционална поезия. Откога започнахте и какво Ви вдъхновява?

Първото си стихотворение написах в четвърти клас. То, разбира се, беше посветено на моята учителка Цветанка Папазова. Много обичам тази жена, защото тя изгради голяма част от характера ми. На тази възраст любимата ми поетеса беше Петя Дубарова – тя беше първото ми вдъхновение. Вдъхновението идва изведнъж – може да е от песен, филм или нещо, което съм видяла в ежедневието си.

-Какви белези върху произведенията Ви са оставили градът, в който живеете, Каламата, Гърция и какви – България?

Може би най-красивите ми стихове са написани тук, в Каламата. Имам много стихове, написани с носталгия по България. Трудно е да живееш в чужбина, но не от икономическа гледна точка, разбира се. Просто от време оно знам, че камъкът си тежи на мястото. Мечтая един ден да мога да живея повече време в България и по-малко в Гърция.

- Пишете за истинската любов, а вярвате ли, че тя съществува?

О, да, разбира се! За мен всяка любов е истинска, поне в началото. Ако още в началото разбираш, че нещо не е истинско, значи изобщо не е любов.

- Според Вас, как идва любовта и катарзисът от загубата ѝ или вдъхновението, че я има, подтикват човек да пише стихове?

Това са единствените две причини, за които човек може да пише. Всеки може да пише за любовта – опитайте! Никак не е трудно.

- Друга тема на поезията Ви е силната, независима и свободна жена. Не мислите ли, че тя плаши мъжете и те се страхуват дори да покажат чувствата си?

На една силна жена ѝ трябва силен мъж, за да се почувства „слаба“. Жената не е „патерица“, за да поддържа мъжа. В очите на една жена мъжът трябва да бъде нейният Дон Кихот.

- Ако пътят между Него и Нея е дълъг, как ще завърши – с липсата на последния стих или с любовта им в други животи? Вие често давате шанс на героите си.

Любовта никога не се губи, според мен. Винаги те намира. Във всеки живот!

- Родена сте на Благовещение. Според Вас жената днес за кого е блага вест – повече за Адам или повече за себе си?

Хм... Имам едно стихче, което започва така:  
„В това електронно време,  
в този електронен живот аз още обичам да пиша с химикал и лист... за любов.“  
Би ми се искало много повече да бъде за Адам, но все повече виждам жени, които са си самодостатъчни. И честно казано, това ме плаши.

- Публикувате стиховете си основно във Фейсбук. Това ли е новото модерно в поезията, за да стигне до повече хора, или мислите и за нова стихосбирка?

До преди четири години не съм си мислела, че ще започна отново да пиша стихове. Нямах дори Facebook. Гледах хората по улиците, в заведенията, и ми беше и смешно, и страшно – всеки с телефон в ръка... А сега и аз съм тук. За мен виртуалното пространство трябва да се използва внимателно. Не може целият ти живот да минава пред екран – кой какво написал, кой къде се снимал... Толкова много излишна информация. И защо? За мен това е губене на време, а времето е най-ценното нещо за човека, което никога няма да се върне. НЕ ТРЯБВА ДА ГО ПИЛЕЕМ ТУК, А ТРЯБВА ДА БЪДЕМ С ИСТИНСКИТЕ И ОБИЧАЩИ ХОРА, КОИТО СА В ЖИВОТА НИ!

Имам две издадени книжки. Първата е „Никога не е късно за любов“, а втората – „Любовни диалози“ с Красимир Трифонов. Имам събрани стихове за трета книжка, която, ако се издаде, ще се казва „Никога не е късно за мечти“. Написала съм и доста проза, която ми се иска един ден да довърша, защото всичко написано е свързано с моето детство и с моята баба – най-добрият човек, когото познавах. Дай Боже да съм жива и здрава, и един ден да държа тази книга в ръцете си. Ще се казва „Бабини рецепти от рая“.

Ето и някои от стиховете на авторката:

"Ако утре умра... дай Боже да е от любов"
Ален Делон

От любов, ако утре умра...
с радост ще поема пътеката.
Ако утре от любов ще умра,
ще любя без да мисля за времето.
Какво е смъртта пред това, 
да не си обичал 
или да не бъдеш обичан?
Любовта е само това, 
което в живота 
дава ни смисъл.
Тя е тази, 
която ни води напред и
с душата си да бъдем на ясно,
че всичко е преходно само,...
че всичко е само за кратко.

***

Обичам те много... Живот!
Обичам те!
Вече нямам съмнения!
Дори да си труден, суров,
обичам те...
Вкопчих се в тебе!
За теб аз рисувам, живот...
А как ли, 
нали съм умница...
По пясъка рисувам сърца...
в морето гоня вълните!
В планината бродя за билето...
онова, 
което дарява любов 
без болка,
а само с 
"Обичам те"
Обичам те много... Живот!
Такъв, какъвто си-
мой си.
Не те давам за някакъв друг!
А и ти ме обичаш...
Признай си!

***

Лютa съм,
като манастирска ракия!
Люта!
От най - лютите и със шопски инат!
С черен еделвайс 
ще ти направя магия
да ме обичаш и в пек,  
и във мраз.
Но, не искам да те омайвам с магии.
Не е честно да ме обичаш така.
Искам, когато ме видиш 
да затвориш очи
и да виждаш света.
Да спре дъхът ти в очите ми, 
а аз, да дишам със теб...
във всеки пулс на сърцето ти 
да бъда рефрен и куплет.
Да погалиш с устни 
челОто ми 
и там да оставиш печат, 
че твоя любов, 
само твоя съм...
Само така те искам!
Без да правя магия,
а магията за теб да съм аз!

***

Когато може би, 
ще ме потърсиш  пак, 
дано е лято...
там ще ме намериш.
Не ме търси...
ще тръгна аз,
светулки искам само
да ми светят.
Ще пристигна  по първи петли
с роса събрана
ще измия очите ти.
Ще видиш пак онази жена,
пред която съблече всички болки
в гърдите си.
Ще искаш ли пак,
да разкажеш за тях - 
страховете,
които изгарят те в нощите...
или този път ще мълчиш и
няма да можеш
да погледнеш в очите ми?
Преглътни тази болка и страх...
кажи ми
отново да чуя,
че жената,
която си чакал
съм аз ...
по душа,
която само във нея се губиш.

"Нека да е лято, само да е лято... "

Подарявай ми всеки ден 
само любов...
Нищо друго не искам...
Подарявай ми във всеки живот...
Себе си!
В мен се влюбвай, 
дори да не искам...
Лятото е моят сезон... 
Същата съм, като  морето...
то прилича много на мен...
Приижда, когато поиска
и тръгва без дори да попита.
Понякога тихо, 
безмълвно те гали
и вече си го обикнал...
Понякога е кошмарно виновно... 
без да иска може  да те удави.
Подарявай ми себе си във всеки живот!
Нищо друго не искам!
Подарявай ми само любов...
В мен се влюбвай, дори да е зима...

***

Не разбра ли?
Не можеш без мен!
И аз не мога без теб!
Колко пъти опитвахме?
И защо?
Просто да разберем, че...
Аз съм ти Дявола!
Ти си ми Бог!
Един без друг 
не можем да бъдем.
Ти си ми  сянката
в летния зной,
аз съм ти въздуха
влизащ в гърдите ти.
Ти си ми онзи летен порой,
измиващ тъгата в очите ми!
Аз съм  онази "Жива вода"
утоляваща твоята жажда
в дните ти.
Ти си онази красива звезда,
падаща вечер в косите ми,
а за теб съм страстна  Луна запалваща огън в очите ти!
Аз съм твоята "луда" жена,
която само във нея се влюбваш,
а ти си моето "мъжко"
момче, без което
вечно се губя...

Из "Никога не е късно за мечти"