Труд
Автор:
Славяна Манолова
“Надявам се, вглеждайки се в картините ми, зрителят да се огледа в собствената си душа”
Художничката Милена Велчева подреди своята 22-ра самостоятелна изложба в столичната галерия “Сан Стефано”. Картините ще останат там до 26 септември. Откривайки изложбата, президентът Илияна Йотова я нарече пророческа. Още в първата си изложба през 2005 г. художничката поставя началото на цикъл от картини, изобразяващи манастири от православния свят, по който работи до днес. Tази колекция наброява над 60 работи. През следващите 20 години работи и по цикъл картини със светци, владетели и национални герои. За духовността, любовта, вярата и нейните символи разговаряме с Милена Велчева.
- Г-жо Велчева, защо нарекохте най-новата си изложба “Светостта на живота”?
- Благодаря на “Труд” за интереса към новата ми изложба в галерия “Сан Стефано” и към моята работа. След експозицията ми в базилика “Сан Клементе” в Рим през 2025 г. последва една особена година на въпроси и самооценка. “Светостта на живота” се явява своеобразен отговор на тези въпроси и лична оценка. Както вече споделих на откриването, “Светостта на живота” е още по-дълбоко навлизане във вътрешния мир. Път към по-всеобхватно разбиране. Прозорец към вътрешен свят, към онази тиха светлина, която озарява, но не заслепява. Зов за съзерцание, за завръщане към сърцевината на вярата - любовта. Покана да намерим онова място в себе си, където можем да простим, да се смирим, да се обичаме. Фразата “Светостта на живота” отразява убеждението, че тъй като хората са създадени по Божия образ, човешкият живот има свойствен и свещен атрибут, който трябва да бъде защитaван и уважаван винаги.
- Колко време беше необходимо на Вас, за да намерите пътя към вътрешния мир?
- Вървя по моя път на художник, откакто се помня като осъзнат човек. От най-ранна възраст рисувам - курсове, уроци, шанса да се срещам с големи художници. После - художествено училища, след него Художествена академия, 22 самостоятелни изложби в галерии, църкви и манастири в България и чужбина - “Христос Спасител” в Москва, “Св. Александър Невски” в София, “Сан Клементе” в Рим”... Чрез новия проект “Светостта на живота” продължавам това съкровено, пречистващо и смиряващо пътуване към вечното и непреходното. Най-важното пътуване - навътре, към самите нас. Надявам се, вглеждайки се в картините ми, зрителят да се огледа в собствената си душа. Спомените да се събудят, сетивата да се изострят, сърцето да притихне, да открие отговори...
- Президентът Илияна Йотова нарича изложбата Ви, и специално картината “Прегръдката на мира - Рим”, пророческа. Тя казва още: “Истински талант е този, който има смелостта днес да нарисува светлината, а да я подаряваш чрез картините си, е висша форма на духовна мисия”. Вашата мисия изпълнена ли е?
- Когато кризите, разделението, егоизмът, всезадоволеността, култът към насилието и вечното галопиране към неизвестността се опитват да заглушат духовното, и “Прегръдката на мира - Рим”, и “Прегръдката на мира - Константинопол”, и картини, в които присъства особена медитативност, желание да се вглъбим, да прегърнем тишината, предизвикват такива квалификации. Благодаря на г-жа Йотова, че така дълбоко чувства картините. Нейното отношение е закономерно. Опазването на духовността, на словото, е нейно служение. Тя неизменно се отнася с уважение към българската култура и творчество и към хората на изкуството.
- Преплитането на действителността с мистиката и символизма често използван от Вас похват ли е?
- Стилът ми може да се опише като съвременен с вкоренена православна тематика. Картините ми могат да се възприемат като мост между традиционния религиозен свят и съвременната публика. Стремежът ми е да създам пространства за медитативно възприятие - картините да не бъдат само визуални обекти, а “състояния на духа”. Емоционалната и цветова хармония да говорят на универсални теми като любов, светлина, вяра, преображение, красота и време. Рисувам свят, в който традицията и модерността да се срещат, а картините да се възприемат не само като изображения, а като медитативни портали към духовни измерения. Пастелната техника, с която предимно работя, позволява да се постигне усещане за прозрачност, нежност и деликатно кореспондиране на тоновете.
- Вашата картина “Прегръдката на мира - Рим” е притежание на Ватикана. Как се стигна до срещата Ви с папа Лъв XIV?
- Трябва да кажа, че този акт на придобиване имаше освен художествен аспект, но и дипломатически и символичен. Прегръдката между папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей I е образ, който вече е влязъл в историята: момент на истинско братство между двамата водачи на западната и източната църква. Опитах се да превърна този миг в икона на надеждата, в символ на това, че духовното единство е възможно и че любовта е пътят към него. На 25 юни 2025 г. имах честта да се срещна с Архиепископа на Рим, папа Лъв XIV - жест на надежда за мен като творец, молитва за мир в свят, който все по-често се нуждае от светлина. Признателна съм на Викариата на Рим, че благослови експонирането на изложбата ми в базилика “Сан Клементе” и осъзнавам, че това се случи заради прекрасната идея, която беше въплътена в нея, не само заради художествената є стойност. А самата идея се роди след срещата ми в Истанбул с Вселенския Патриарх Вартоломей I, на която заедно с монашеска делегация от Атон и България му подарихме картината послание “Прегръдката на мира - Константинопол”.
- Картините Ви са изпълнени със символи. Те сякаш разказват историята на сюжета и образа?
- Значима в работата ми като художник е светлинната символика. Светлината не функционира само като визуален елемент, а като метафора за духовно преживяване, трансцендентност и вътрешна тишина. По отношение на знаците в картините - зрителят може да види прочит на християнски символи като кръста, лунния сърп, Сириус, съзвездието Орион, гълъб, свитък, слънце, лодкар, око, звезда, вода, кораб, маслиново дърво и др., подхранващи силата на алегоричните внушения. Както и иконографски прийоми, като обратната перспектива, поглед над обектите, високо над хоризонта, за да бъде открит необичаен ракурс. В работата ми словото има съществено значение. Вдъхновението е подхранвано от четене на поезия, исторически и библейски текстове, актуални събития, трупане на визуална информация, търсене на художествен образ и идеал в композиция и цветове. Винаги с неизменен стремеж към красотата, вътрешна и външна, която ни доближава до Божествената красота.
