Пеперуди, промяна и свобода в новите картини на Васил Докев - Вадо

Автор: Труд news

Самостоятелна изложба на българския артист, работил във Франция и Швейцария

„Метаморфоза“ се открива на първи октомври

През 1995 г. “Tribune de Geneve” определя Вадо като “най-перфектния колорист”

Има над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина

На 1 октомври столичната ONE Gallery представя “Метаморфоза” - новата самостоятелна изложба на Васил Докев - Вадо, в която художникът превръща пеперудата в единствен образ и главен герой на своя живописен разказ.

Появяваща се в различни мащаби, цветове и състояния, пеперудата постепенно се отдалечава от природната си форма и се превръща в знак - за промяната, свободата, крехкостта и способността непрекъснато да се създаваме отново.

В основата на “Метаморфоза” стои парадоксът, който този образ носи: красота и уязвимост, яркост и мимолетност, лекота и радикална трансформация. Краткият живот на пеперудата е предшестван от пълно преобразяване - преминаване от едно състояние в друго, при което старата форма трябва да бъде оставена, преди новата да се появи.

За Вадо пеперудата е част и от едно по-дълго търсене - идеята за полета. Полета на духа, движението напред и назад във времето, полета като абстракция. В творчеството му през годините тази мисъл намира различни образи - птица, хвърчило, а сега и пеперуда. В новата серия именно тя концентрира различните значения, които занимават художника - изтънченост и красота, крехкост и финес, променливост и трансформация, трепет и полъх.

В “Метаморфоза” Вадо извежда пеперудата извън естествената є среда. Формите са експресивни, наситени с цвят и енергия; линията е категорична, а контрастите между черното и ярките цветове придават на композициите силно графично присъствие. Зад привидната лекота на образа остава усещането за движение, напрежение и жизненост.

За тази серия художникът търси и ново техническо решение. Той разработва собствена техника с прозрачни пластмасови повърхности, чрез които създава усещане за полет, вълна и финес. Така самият материал става част от идеята за движение и преобразяване, която преминава през изложбата.

Пеперудата е новият централен образ, но интересът към символа присъства трайно в творчеството на Васил Докев - Вадо. През годините художникът работи със слънца, птици, човешки фигури, лодки, лабиринти и геометрични форми, търсейки връзката между древния знак и съвременния визуален език. Старинните идеограми са отправна точка, която той превръща чрез цвят, релеф и свободна живописна форма в собствена система от образи.

Тази линия има дълга история в неговата работа. В изложбата “Знаци на времето” на Френската ривиера Вадо представя 27 платна, в които знакът, символът и връзката между древността и съвремието са основна тема. Изложбата е показана във Валорис - града, трайно свързан с живота и творчеството на Пабло Пикасо - и събира колекционери и ценители от Женева, Монако и Ница.

Днес, в “Метаморфоза”, този дългогодишен интерес е съсредоточен в един-единствен образ. Пеперудата вече не е декоративен мотив, нито само познат символ на красотата. Тя се превръща в носител на самата идея за прехода - онзи момент, в който старата форма вече не е възможна, а следващата все още не е напълно известна.

“Метаморфоза” е изложба за промяната като естествено състояние на човека - и за свободата, която може да се появи след нея.

Васил Докев - Вадо е роден в София през 1964 г. Завършва Гимназията за изящни изкуства, а след това Националната художествена академия, специалност “Плакат”. Дипломира се през 1990 г., когато печели стипендия на фондация Binz 39 и заминава за Цюрих, където живее и работи до 1992 г.

Има над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина, сред които изложба в Националната художествена галерия в София през 1997 г., както и представяния в Швейцария, Франция, Австрия, Германия и САЩ. Негови произведения се намират в галерии и частни колекции в България, Швейцария, Франция и САЩ.

В различни периоди от творчеството му критиката обръща особено внимание на колорита, символния език и връзката между абстрактното и фигуративното. През 1995 г. “Tribune de Geneve” определя Вадо като “най-перфектния колорист”, а текстове за работата му открояват яркия цвят, ритъма, знаците и идеограмите като характерни елементи от неговия художествен език.